Източнокатолически църкви

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Част от серията статии за Християнство

Основи Господ Иисус Христос Светата Троица (Бог Отец · Бог Син · Дух) Библия · Християнска теология Христология Апостолите · Християнска църква Царство · Евангелие Нетринитарни възгледи История на християнството Християнството в дати
Библията Стар завет · Нов завет Десетословие (Декалог) Проповедта на планината Непорочно зачатие · Възкресение Великото предписание Боговдъхновение Книги · Канон · Апокриф Херменевтика · Септуагинта Преводи на Библията
Християнска теология История на Теологията · Апологетика Сътворение · Първороден грях Завет · Закон Милост · Вяра · Правосъдие Спасение · Опрощение · Освещение Кръщение · Теозис Християнско богопочитание Църквата · Тайнства · Бъдещето
История и традиции Икуменически съвети Символ верую · Мисии Иконоборство Великата схизма Кръстоносни походи Реформацията Източно християнство Източно православие Древноизточни църкви Сирийско християнство Асирийска църква Източнокатолически църкви Западно християнство Римокатолицизъм · Протестантство Томизъм · Анабаптизъм Лутеранство · Англиканизъм Методизъм · Калвинизъм Арминианизъм · Баптизъм Евангелизъм · Ресторационизъм Либерализъм · Фундаментализъм Адвентизъм · Петдесятници Деноминации · Движения Икуменизъм · Проповедничество Молитва · Музика Литургия · Календар Символика · Изкуство
Личности Отци на Църквата Апостол Павел · Петър Константин І · Атанасий Аврелий Августин Дионисий Ареопагит · Ириней Анселм · Тома Аквински Григорий Палама · Джон Уиклиф Мартин Лутер · Жан Калвин Уесли · Кери · Барт · Греъм Вартоломей І · Йоан Павел ІІ

Източнокатолическите църкви са онези части на римокатолическата църква, които признават върховенството на римския папа и католическите догми, но използват някой от източните обредии. Също така за източните католици важат различни църковни закони, отколкото за западните католици. Според католическите догми римският папа папа е едновременно и епископ на Рим, примас на Италия и патриарх на Запада. Източнокатолическите църкви не са подчинени на римиския папа в качеството му на патриарх на Запада, а само в качеството му на римски папа, тоест ръководител на цялата църква.

Около 2 % от католиците принадлежат към източно-католическите църкви. Повечето от тях се състоят от бивши православни и бивши миафизити. В миналото източнокатолическите църкви са наричани униатски, но този термин се възприема днес като оскърбителен, поради което повече не го използват.

Съдържание

1 История
2 Източнокатолическите църкви по обряд и статус
3 Вижте също
4 Външни препратки

[редактиране] История

Древната християнска църква е била организира въз основа на апостолската традиция, но и съобразявайки се с местната традиция. По този начин оригиналната йерусалимска традиция се е развила в няколко местни традицци: латинска, византийска, арменска, антиохийска (западно-сирийска) и халдейска (източно-сирийска). (По-късно тези 5 традиции са създали и свои местни версии.)

След няколкото нарушения на християнското единствено, и особено след разкола през 1054 г. между православни и католици, римският папа няколко кратно се е опитвал да възвърне християнското единство. Римският папа, разбира се, е изхождал при това от презумпцията, че неговата църква е единствената Христова църква, а всички останали са еретици. Поради това, ринският папа винаги е раглеждал християнското единство като обединение на всички християни под върховенството на Ватикана.

Пъвата стъпка в тази посока беше Фераро-Флорентинската уния през 1439 г. Руската църква, Цариградската патриаршия, Сиро-яковитската църква, част от Арменската църква и част от несторианците са се съгласили, че римският папа ще е главата на христиняството. Всъщност унията остана на хартия, никога не беше приложена на практика поради съпротива от страна на голямото мнозинство от клира и вярващите от църквите, подписали унията.

След провала на Фераро-Флорентинската уния, римският папа се е решил на различен подход. Бяха разпращани францискански и доминикански монаси по целия свят в териториите, където "еретиците" са имали сериозно влияние. Първата такава мисия беше францисканската мисия до Мосул (Ирак) по време на папа Юлий III (1549-1555). Мисионерите имаха за задача спечелване на групи вътре в източните църкви с цел тяхно откъсване от църквите им и тяхно преминаване към Ватикана. С цел по-ефективни резултати, латинският обряд не е бил наложен, а беше оставен тези групи да продължават да живеят според техния обряд. Единтвеното изискване беше приемането на върховенството на римския папа. Понякога дори и приемането на католическите догми не беше наложено веднага, а само постепенно: в началото догматичните различия бяха просто обявени за "грешки в превода" или "недоразумения".

[редактиране] Източнокатолическите църкви по обряд и статус

Александрийски обряд
име	уния с Рим от	брой вярващи	богослужебен език	седалище	произход	статут
Етиопска католическа църква	1839 г.	6 800 000	амхара	Адис Абеба, Етиопия	бивши миафизити	митрополия
Коптска католическа църква	1741 г.	253 000	коптски, арабски	Александрия, Египет	бивши миафизити	патриаршия

Арменски обряд
име	уния с Рим от	брой вярващи	богослужебен език	седалище	произход	статут
Арменска католическа църква	1742 г.	500 000	арменски	Бейрут, Ливан	бивши миафизити	патриаршия

Византийски обряд
име	уния с Рим от	брой вярващи	богослужебен език	седалище	произход	статут
Албанска византийска католическа църква	1626 г.	3 200	албански	Тирана, Албания	бивши православни	"друг собствен статус"
Беларуска гръко-католическа църква	1646 г.	7 000	църковнославянски	-	бивши православни	"друг собствен статус"
Българска гръко-католическа църква	1861 г.	43 811	църковнославянски	София, България	бивши православни	"друг собствен статус"
Грузинска визнатийска католическа църква	1646 г.	1 600	църковнославянски	Грузия	бивши православни	"друг собствен статус"
Гръцка византийска католическа църква	1829 г.	2 500	гръцки	Гърция	бивши православни	"друг собствен статус"
Итало-албанска византийска католическа църква	-	60 000	гръцки, албански	Рим, Италия	винаги са били към римския папа	"друг собствен статус"
Македонска визнатийска католическа църква	1918 г.	11 000	църковнославянски	Скопие, Република Македония	бивши православни	"друг собствен статус"
Мелкитска византийска католическа църква	-	1 000 000	арабски, гръцки	Дамаск, Сирия	винаги са били към римския папа	патриаршия
Румънска гръко-католическа църква	1697 г.	1 000 000	румънски	Блаж, Румъния	бивши православни	архиепископия
Руска византийска католическа църква	1905 г.	?	църковнославянски	Москва, Русия	бивши православни	"друг собствен статус"
Рутенска гръко-католическа църква	1596 г.	140 000	църковнославянски	Питсбърг, САЩ	бивши православни	митрополия
Славонска гръко-католическа църкваа	1611 г.	50 000	църковнославянски	Крижевци, Хърватско	бивши православни	"друг собствен статус"
Словашка гръко-католическа църква	1646 г.	225 000	църковнославянски	Прешов, Словакия	бивши православни	"друг собствен статус"
Украинска гръко-католическа църква	1595 г.	5 500 000	църковнославянски	Лвив, Украйна	бивши православни	архиепископия
Унгарска гръко-католическа църква	1646 г.	300 000	унгарски, гръцки, английски	Хайдудорог, Унгария	бивши православни	"друг собствен статус"

Западносирийски обряд
име	уния с Рим от	брой вярващи	богослужебен език	седалище	произход	статут
Маронитска католическа църква	-	15 000 000	арабски, арамейски	Бкрикри, Ливан	винаги са били към римския папа	патриаршия
Сирийска католическа църква	1781 г.	124 000	арабски	Бейрут, Ливан	бивши миафизити	патриаршия
Сиро-маланкарска католическа църква	1930 г.	500 000	малаялам	Керала, Индия	бивши миафизити	архиепископия

Източносирийски обряд
име	уния с Рим от	брой вярващи	богослужебен език	седалище	произход	статут
Сиро-малабарска католическа църква	1498 г.	1 000 000	малаялам, хинди	Ернакулам, Индия	бивши несторианци	архиепископия
Халдейска католическа църква	1445, 1553, 1778 г.	700 000	асирийски, арабски	Багдад, Ирак	бивши несторианци	патриаршия