Етиопия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

የኢትዮጵያ ፌዴራላዊ
ye-Ītyōṗṗyā Fēdēralāwī Dīmōkrāsīyāwī Rīpeblīk
Federal Democratic Republic of Ethiopia


(знаме)	(герб)

Национален девиз: -

Официален език

амхарски

Столица Адис Абеба
9°01′N, 38°44′E

Най-голям град Адис Абеба

президент Гирма Волде-Гиоргис

министър-председател Мелес Зенави

Площ
- oбщо на 26-то място
1 127 127 км²

Население
- oбщо (2006)
- гъстота на 15-то място
75,067,000
69 д/км²

БВП
- общо (2005)
- на човек на 72-ро място
59,9 млрд $
774 $

Валута Бир (ETB)

Часова зона EAT (UTC+3)

Независимост

Национален химн Химн на Етиопия

Интернет домейн .et

Телефонен код +251

Етиопия е държава в Източна Африка.

[редактиране] Население и територия

Населението на Етиопия е основно от семитски и кушитски племена - амхара, тиграи, тигре, гураге, харар, аргоба, оромо (гала), афар, омета, сидамо, консо, сомали, кафа, агау, бета израел и др. Официален език е амхара. Състои се от 9 щата -

Тиграи-50 286км²/столица-Мекеле/
Амхара-156 960км²/столица-Бахър Дар/
Оромия-353 632км²/столица-Адис Абеба/
Сомали-279 252км²/столица-Джиджига/
Афар-96 707км²/столица-Асаита/
Гамбела-25 369км²/столица-Гамбела/
Харар-374км²/столица-Харар/
Щат на южните народи-112 727км²/столица-Ауаса/

Големи градове са:Гондар-130 000д.,Дъре Дауа-180 000д.,Адама-170 000д.,Мекеле-150 000д.,Десе-100 000д.,Джима-100 000д.,Бахър Дар-120 000д.

[редактиране] История

Етиопия е с най-дългата известна история като независима държава в Африка. Известна е също с историческото си име Абисиния. Етиопия води началото си от царство Аксум, което се създава под влиянието на Египет и царство Шеба в днешен Йемен. Семитски племена се преселват от южната част на Арабския полуостров през 6-5 век пр.н.е. в северната част на Етиопия, като носят със себе си и своята цивилизация. Там те се смесват с кушитските племена, намиращи се под влиянието на Египет.

VI век пр.н.е. Педаксумски градове - Йеха, Матара и др., където се почита бога на луната Алмаках.
I в. от н.е. Образуване на царство Аксум, начело със Соломоновата династия. Първия известен цар е Зоскалес.
II в. Зараждане на писмеността геез.
III в. Укрепване на царство Аксум. Сечене на златни и сребърни монети.
IV в. Приемане на християнството от цар (равно на император) Езана. Въвеждане на титлата "негус негест" или цар на царете. Окупиране на царство Мерое. Разширяване на влиянието на Аксум върху Арабския полуостров. Културен и политически подем на царство Аксум. Успешни военни походи в царство Химярит.
V в. Нарастване на икономическите и военните сили.
VI в. Окупиране на царство Химярит от цар Калеб.
VII в. Загуба на Южна Арабия и разпространение на исляма там. Културен и икономически упадък. Сечене на монети от мед и бронз.
VIII-IX в. Изоставяне на Аксум под натиска на мюсюлманите. Преместване на етиопската държава на юг.
X в. Захващане на властта от династия Загуе от народа агау. Преместване на столицата в Роха/Лалибела/ от Мара Текле Хайманот.
XII в. Културен подем при цар Лалибела. Строителство на скални църкви. Построени са 19 скални църкви. Много от царете на династията Загуе са обявени от етиопската църква за светци.
XIII в. Възвръщане на властта на Соломонската династия при цар Иекуно Амляк. Премества столицата от Роха в Анкобер.
XIV в. Увеличаване на територията. Воини с източните султанати Ифат и Адал.
XV в. Културен и икономически разцвет при цар Зара Якоб. Голямо разширение на територията. Християнизацията на много езически племена.
XVI в. Мюсюлманският султанат Адал напада Етиопия. Цар Гелаудеос спасява царството. Нашествия на племена гала /оромо/.
XVII в. Цар Фасиладас премества столицата от Анкобер в Гондер. Строеж на дворци, църкви и манастири. При цар Иясу I Йоханес Етиопия отново е в културен, политически и икономически подем.
XVIII в. Цар Бекафа покровителства културата и изкуството. В края на 18 в. отслабва централната власт. На трона са поставяни марионетни царе от местните велможи.
XIX в. Феодална разпокъсаност на Етиопия. През 1855 е коронован Каса Хайлу като цар Теодрос II, който създава по-централизирана държава. Цар Менелик II разширява държавата и води война с Италия.
20 в. Участие във Втората световна война срещу Италия. Последният император Хайле Селасие е свален чрез преврат през 1974 г. Социалистическа ориентация на Етиопия. През 1991 г. за първи път се провеждат свободни избори.

[редактиране] Религии

Малко известно е, че Етиопия е една от ранните християнски страни. Сирийският монах Фрументий е първият духовен водач на етиопците. Етиопиците го наричат Абба Селами /Баща на Мира/. По времето на цар Езана 330 г. християнството се налага като основна религия. Копското християнство е основно за Етиопия. През VII век в източните райони на Етиопия прониква ислямът и се ислямизират народите сомали, афар, беджа и др. Ислямизацията обаче не се разпространява над християнизираните области в западна и южна Етиопия.

[редактиране] Икономика

Етиопия е аграрна страна, отглеждат се зърнени и бобови култури, кафе, захарна тръстика, памук, тютюн, цитруси и други земеделски култури. От животните се отглеждат едър рогат добитък, овце, кози, камили. От минералните ресурси се добива злато, манган, кварцов пясък. Промишлените предприятия са предимно за леката промишленост, по-големите от които се намират в Адис Абеба. В последните години се развива и туризмът, като главните забележителности са обелиските в Аксум, дворцовият комплекс в Гондар, скалните църкви в северноетиопския град Лалибела, губернаторският дворец, църкви и джамии в Харар, императорският дворец и дворецът на Африка в Адис Абеба. Международно летище е само в Адис Абеба, но има и много регионални летища. Асфалтираните пътища са над 4500км, а Жп линията е дълга 688км. /Адис Абеба-Джибути/ по който се осъществява главния експорт-импорт на страната.

[редактиране] Климат

Климатът в значителна степен зависи от надморската височина. Голяма част от територията на Етиопия е заета то Етиопската планинска земя с най-висок връх Рас Дашан - 4620м., а най-ниска точка е пустинята Данакил на североизток с -116м. Сезоните са два: сух и дъждовен /юни-септември/.