Бенин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

République du Bénin


(знаме)	(герб)

Национален девиз: Fraternité, Justice, Travail!
(Братство, справедливост, труд!)

Официален език

френски

Столица

Порто Ново

Най-голям град Котону

президент Яи Бони

Площ
- oбщо на 101-во място
112 622 км²

Население
- oбщо (2005)
- гъстота на 89-то място
8 439 000
75 д/км²

БВП
- общо (2005)
- на човек на 140-то място
8,750 млрд $
1 176 $

ИЧР 0,437 (нисък) (на 163-то място)

Валута CFA франк (XOF)

Часова зона WAT(UTC +1)

Независимост
от Франция 1 август 1960

Национален химн L'Aube Nouvelle

Интернет домейн bj

Телефонен код +229

Република Бенин е държава в Западна Африка. До 1975 година държавата се нарича Дахомей. Граничи с Того на запад, с Нигерия на изток и с Буркина Фасо и Нигер на север.Разположена е на брега на Гвинейския залив и има площ 112 600кв.км. Бенин е френска колония до 1960 г. и в него се говори предимно френски език. Член е на Западноафриканския валутен съюз и парична единица в страната е западноафриканския CFA франк/курс 1 евро= 656 CFA/. Столица е град Порто Ново с 230 хил.жители. Стопански център на страната обаче е пристанищният град Котону с население от около 1 милион души. Международният туризъм е слабо развит. Престъпността е поносима. Опасност представлява къпането в морето поради силните течения, жертва на които ежегодно стават доста хора.

[редактиране] История

Основна статия: История на Бенин
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Африканската държава Дахомей е образувана от няколко етнически групи в равнината Абомей. Някои историци предполагат, че несигурността която е причинена от търговията с роби, е допринесла за масови преселвания на различни групи, включително части от кралската фамилия на град Алада, към Абомей. Тези групи се обединяват в стриктна военна култура с цел защита и евентуално разширяване на границите на малкото кралство.

Дахомей бил известен с неговата отличима култура и традиции. Момчета били често слуги на по-стари войници, и разбирали за обичаите в армията още преди да станат достатъчно големи за присъединяване към нея. Дахомей бил известен също с елитните женски военни отряди, наречени Ахоси или „нашите майки“ на езика Фонгбе. Това наблягане на военната подготовка и постижения прави Дахомей известен като „малка черна Спарта“ сред европейските наблюдатели и коментатори. Човешките жертвоприношения били обичайна практика според съвременни източници; на празници и специални случаи хиляди роби и военнопленници били обезглавявани публично. Доста дахомейски религиозни учения поддържали тезата, че обезглавяването повишава престижа на дахомейския трон и армия.

Въпреки че основателите на държавата да са били първоначално срещу робството, търговията с роби била активна в района на Дахомей в продължение на почти триста години, което и носи името „Робския бряг“. Според съдебните процедури, военнопленниците от многото войни са обезглавявани, което води до намаляване на робите които са изнесени от областта. Броя им пада от 20 000 в край на седемнадесети век до 12 000 в начало на 1800 година. Западането е очаквано защото много колониални страни обявяват търговията с роби за нелегална. През 1885 последният португалски търговски съд с роби заминава от района на Дахомей.

Заедно със силното Дахомейско кралство, редица други народи населяват областта на днешен Бенин. По-известни са Кету, Ича, Даса, Анаго и няколко подгрупи на Йоруба-говорящи хора. Тези групи били в тесен контакт с подгрупи от днешна Нигерия и често били врагове на дахомейците. На север се намирали Боргу, Махи и няколко други етноса, които оформят настоящото население на страната.

В средата на 19 век Дахомей започва да губи статуса на регионална сила и дава възможност на французите да го завладеят през 1892 година. През 1899 година Дахомей става част от колонията Френска Западна Африка. През 1958 получава автономия като Република Дахомей, а на 1 август 1960 получава пълна независимост.

През следващите 12 години бурно се развиват етнически конфликти. Има няколко преврата и промени на режима, като три основни фигури доминират-Суру Арити, Юбер Мага и Джъстин Ахомадегбе - всеки от тях представя различна област на страната. Тримата се съгласяват да формират президентски съвет след провала на изборите през 1970 година. През 1972 военен преврат воден от Матьо Кереку сваля съвета. Военните поставят комунистическо правителство под контрола на Военния Съвет на Революцията (CNR) и страната е преименувана на Народна република Бенин през 1975 година. През 1979 CNR е анулиран и се провеждат избори. В края на осемдесетте Кереку изоставя комунистическите идеи след икономическата криза и решава да върне парламентарната капиталистическа система. Той е победен на изборите през 1991 от Никефор Согло, ставайки първия черен африкански президент който напуска след избори. Той се връща на власт след като печели изборите през 1996 година. През 2001 година след оспорвани избори Кереку печели втори мандат а неговите опоненти твърдят че има изборни нередности.

Президентът Кереку и бившия президент Согло не участваха по време на изборите през 2006 , и двамата нямат право според конституцията на Бенин заради тяхната възраст и двата скорошни мандата на Кереку. Президентът Кереку е широко хвален за нежеланието си да промени конституцията така че да можа да остане на власт, за разлика от други африкански водачи. Изборите смятани за свободни и честни, проведени на 5-ти март 2006 водят до балотаж между Яи Бони и Адриен Хунгбеджи. На балотажа проведен на 18-ти март печели Яи Бони, който встъпва в длъжност на 6-ти април. Успехът на многопартийните избори е високо оценен и Бенин е смятан за демократичен модел в Африка.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Бенин
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Бенин е президентска парламентарна република където президентът на Бенин е и държавен глава и ръководител на правителството и има свободна многопартийна система. Изпълнителната и Законодателната власт се упражняват от правителството, а съда е независим от двете власти. Настоящата политическа система е резултат от Конституцията на Бенин от 1990 година и поправките от 1991 година.

[редактиране] Административно деление

През 1999 година Бенин удвои съществуващите шест департамента, като всеки бе разделен на две части. Департаментите са разделени на 77 общини.

Дванадесетте департамента на Бенин са:

Алибори (от Северно Боргу)
Атакора
Атлантик
Боргу
Колине (от Северно Зу)
Донга (от Южна Атакора)
Куфо (от Северно Моно)
Литорал (регионът около Котоно, отделен от Атлантик)
Моно
Уеме
Плато (от Северно Уеме)
Зу

[редактиране] География

Основна статия: География на Бенин
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Разположен между реката Нигер на Север и Бенинския залив на Юг, надморското ниво на Бенин е почти еднакво за цялата страна. По-голямата част от населението живее в южните крайбрежни полета, където са по-големите градове включително Порто Ново и Котону. Северната част на страната е съставена от савана и полу-сух терен.

Климата на Бенин е горещ и влажен с относително по-малко валежи от другите западноафрикански страни, макар че има два дъждовни сезона Април-Юли и Септември-Ноември. През зимата пясъчни ветрове разхлаждат нощите.

[редактиране] Население

Населението на страната е 7 250 000 жит. , по голямата част от които живеят в земеделските области край Гвинейския залив.

В Бенин съществуват около 60 етноезични групи, представители на три африкански езикови семейства - нигер-конгоански, нило-сахарски и афро-азиатски.

На последното преброяване през 2002 г. са отчетени 141 595 чужденци в страната. По-голямата част от тях произхождат от другите западноафрикански страни. Най-много са тези от Нигер(49 300 души), следвани от тези с произход от Того, Нигерия и Буркина Фасо. От 3708 чужденци, които не са от други африкански страни 1169 души са от Франция.

[редактиране] Култура

Тук се вярва че Вуду произхожда от Бенин и после се пренася в Бразилия, Карибския регион и в части от Северна Америка от роби взети от Робския бряг. Местни религии се изповядват от 60% от населението. Откакто Вуду е призната за официална държавна религия през 1992 година има национален Вуду празник, който се празнува на 10-ти януари.

Много бенинци в южния район на страната използващи Акан-именната система посочват деня от седмицата когато са родени в своите имена. Близнаците са важни в южнобенинската култура и им се дават специални имена.

Местни езици се използват в началните училища, а френски се учи след няколко години. Бенинските езици обикновено изписват отделна буква за всеки звук (фонема), и не използват диакритични знаци като във френския или диграфи като в английския.

Поради слабото икономическо развитие на страната правителството не може да отделя необходимите средства за развитие на културата и образование. Неграмотността при възрастовата група над 15 г. е около 60%/ при жените даже достига до 75%/.

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Бенин
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Икономиката на Бенин е развиваща се и зависима от земеделието, памучното производство, и регионалната търговия. Отглеждат се царевица, бобови култури, сладки картофи, маниока, кокосова палма, тютюн. Обработваемата площ възлиза на 23 065 кв.км. Промишлеността е слабо развита, предимно хранително-вкусова, текстилна, производство на растителни масла и дърводобив. Растежът в производството е средно 5 процента през миналите шест години, а инфлацията пада. За да вдигнат растежа, в Бенин има планове за привличане на повече чужди инвестиции, развитие на туризма, подпомагане и разработване на нови преработващи системи за храна и земеделски продукти, и насърчаване на комуникационните системи. През 2001 приватизацията трябваше да продължи с телекомуникациите, водата, електричеството и земеделието въпреки първоначалната правителствена неохота. Парижкия клуб и двустранните кредитори са облекчили обслужването на външния дълг за сметка на ускорени структорни реформи. Външният дълг на страната е 1 милиард и 600 милиона долара.