Република Южна Африка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Republic of South Africa
Republiek van Suid-Afrika
IRiphabliki yaseNingizimu Afrika⁽¹⁾

	Картинка:Za-coa.png
(знаме)	(герб)

Национален девиз: !ke e: ǀxarra ǁke
(Различни хора, но сплотени)!

Официален език африкаанс, английски⁽²⁾

Столица Кейптаун (законодателна)
Претория (административна)
Блумфонтейн (съдебна)

Най-голям град Йоханесбург

президент Табо Мбеки

Площ
- oбщо на 24-то място
1 219 912 км²

Население
- oбщо (2007)
- гъстота на 26-то място
47,9 million
39 д/км²

БВП
- общо (2004)
- на човек на 21-во място
501,667 млрд $

Валута ранд (ZAR)

Часова зона SAST (UTC+2)

Независимост
-обявена от Великобритания
31 май 1961

Национален химн National anthem of South Africa

Интернет домейн .za

Телефонен код +27

(1):в Република Южна Африка има 11 официални езика. В резултат на това съществуват няколко допустими официални наименования на страната.

Република Южна Африка (РЮА, също: Южноафриканска република, ЮАР) е държава, която се намира в най-южната част на континента Африка. На север тя граничи с Намибия, Ботсвана и Зимбабве, на североизток - с Мозамбик и Свазиленд. Държавата Лесото е напълно обкръжена от територията на ЮАР.

ЮАР е една от най-разнообразните в етническо отношение африкански страни, като частта на бялото население е най-голямата на континента. Расовата и етническа борба са изиграли голяма роля в историята и политиката на страната.

[редактиране] Други наименования

В ЮАР има 11 официални езика, което я прави втора по техния брой след Индия. В резултат съществуват няколко допустими официални наименования на страната:

Republiek van Suid-Afrika (африкаанс)
Republic of South Africa (английски)
IRiphabliki yeSewula Afrika (ндебеле)
IRiphabliki yaseMzantsi Afrika (кхоса)
IRiphabliki yaseNingizimu Afrika (зулуски)
Rephaboliki ya Afrika-Borwa (педи)
Rephaboliki ya Afrika Borwa (сесото)
Rephaboliki ya Aforika Borwa (тсуана)
IRiphabhulikhi yeNingizimu Afrika (суази)
Riphabuḽiki ya Afurika Tshipembe (венда)
Riphabliki ra Afrika Dzonga (тсонга)

[редактиране] История

Основна статия: История на Република Южна Африка
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

[редактиране] До пристигането на европейските заселници

В Южна Африка са открити едни от най-старите човешки останки на света. Останки на Австралопитек (Australopithecus africanus) са открити при Таунг и в пещерите на Стеркфонтейн, Кромдрай и Макапансхат. Най-старите от тях са на около 3,3 милиона години. След питеканторпите тук са живели различни видове Homo, като Homo habilis, Homo erectus и накрая модерния човек Homo sapiens. По време на миграцията си племената банту пресичат реката Лимпопо и се заселват на територията на днешна Южна Африка, занимавайки се със земеделие и животновъдство. По време на миграцията си те достигат реката Фиш Ривър, която днес се намира в провинция Осткап. Живеещите от около 20 000 години на територията на днешна Южна Африка племена сан и Khoikhoi биват прогонени от племената банту.

[редактиране] Холандска колонизация

Началото на написването на новата история на Южна Африка слага Ян ван Рибек. На 6 април 1652 г. по поръчка на холандската Източно-Индийска компания той основава снабдителен пункт на Нос Добра Надежда. Благодарение на добрата си стратегическа позиция този пункт е трябвало да служи като място за почивка на търговските кораби, пътуващи между Европа и Югоизточна Азия. През 12 и 13 век това холандско селище непрекъснато расте. Първоначално заселниците се разпростират в регион Уесткап, заемайки територии на племената кхоси. След достигането през 1770 г. границите на банту, заселниците водят поредица от войни с народа на Кхоса. Холандците докарват значителна бройка роби от Индонезия, Мадагаскар и Индия. В началото на 1743 г. броят на докараните роби е значително по-голям от броя на белите заселници. Наследниците на тези роби често се женели за бели заселници. Впоследствие те, заедно с бушмените, образуват така наречената класа на цветнокожите (Kap-Malaien) и днес представляват около 50% на населението на провинция Уесткап.

[редактиране] Британска колонизация

Влошеното финансово състояние на Обединената Източно-индийска компания намалява влиянието на холандските търговци и позволява на войските на Британското кралство да завземат региона на Нос Добра Надежда през 1797 г. Холандия е превзета от войските на Наполеон и новосъздадената Батавска република вече не е обвързана с британците. След подписването на Амбиенския мирен договор през 1802 г. британците трябва да предадат страната на Холандия, но през 1806 г. те отново я завземат и наново основават тук британска колония. Пограничните войни с племената кхоса продължават и това води до непрекъснато нарастване на територията на страната до източния бряг на реката Фиш ривър. Британците укрепват границата на новата колония, а земите отвъд нея бързо биват завземани от белите заселници. Отмяната на робството от Британския парламент през 1833 г. отнема поминъка на много бури (бури идва от хол. boer - селянин). Това, както и честите погранични сблъсъци и други различия с англичаните, кара много бури (около 14 000) да се отправят към вътрешността на континента, където основават свои държави, най-известните от които са Трансвал (Transvaal) и Орания (Оранжева Свободна държава - Oranje Vrystaat).

[редактиране] Бурски войни (1880-1904)

Първа бурска война (1880-1881 г.)

През 1880 г. Великобритания прави опит за завладяване на двете държави Трансвал (Transvaal) и Орания, създадени около 70 години преди това от бурите - потомци на холандските заселници в Южна Африка през 17 и 18 век. Бурите се организират във военни отряди и успяват да спечелят войната. Съгласно мирния договор, Великобритания признава независимостта на Трансвал, като запазва като свой приоритет външната политика на тази държава. През 1886 г. в двете държави са открити богати залежи на злато и диаманти и те става обект на златна треска. От Европа, главно от Великобритания, пристигат хиляди нови заселници. През 1895 г. британска власт в Южна Африка прави опит за овладяване на залежите, на което се противопоставят със сила военните отряди на бурите. При такова стечение на обстоятелствата Великобритания започва да се готви за война, прехвърляйки големи войскови подразделения към Южна Африка.

Втора бурска война (1899-1904 г.)

Втората бурска война започва през 1899 г. Първоначално бурите имат успехи, но за по-малко от година двете бурски държави - Трансвал и Орания са завладени от Великобритания. През следващите две години продължават партизански тип сражения, в които бурите са подкрепяни от германската колония в Южна Африка. За установяване на контрол върху партизанското движение на бурите британската власт организира първите в света концентрационни лагери, в които е интернирано население от бунтуващите се райони. В действителност най-губещо от тези войни се явява местното чернокожо население, към което започват да се прилагат расистките постановки на политиката на апартейд. За това население са определени два пустинни резервата - Лесото и Свазиленд, където негърското население се занимава със земеделие. Друга част от чернокожите са ангажирани в мините за добив на злато, диаманти, каменни въглища, цинк, олово и манган, благодарение на доходите от които Южноафриканският съюз се превръща в една от най-богатите и красиви държави.

[редактиране] Формиране на Южноафрикански съюз

След приключване на войната бурите получават широка местна самостоятелност и като бели европейски заселници получават по-високи обществени и стопански позиции в Южноафриканския съюз, създаден през 1910 г. с ранг на доминион на Великобритания. Южноафриканският съюз е създаден на 31 май 1910 г. от четирите колонии Натал, Трансвал, Орания и Кейп.

През 1934 г. става обединяването на британската Южноафриканска партия и бурската Национална партия в т.нар. Обединена партия с цел помиряването на бялото и цветнокожото население. Но още през 1939 г. този съюз се разпада поради различия относно участието на Великобритания във Втората световна война. Продясната Национална партия симпатизира на Хитлерова Германия и на радикалното расово разделение (апартейд). След края на войната бялото население под ръководството на Националната партия запазва своята власт и въвежда политика на апартейд, приемайки чрез парламента редица закони, които разделят ежедневието на населението според цвета на кожата. Апартейдът става основна конфликтна точка през втората половина на 20-ти век, която води до широкообхватни икономически санкции, както и до изтеглянето на редица фирми от ЮАР. Растящото недоволството на подтиснатото население стига своята връхна точка през 1976 г., когато органите на реда се изправят срещу демонстриращи студенти в Совето, при което загиват 176 чернокожи ученици и студенти. След дълги години на съпротива чрез стачки, протестни маршове, саботажи, както и терористични актове на различни движения, борещи се срещу апартейда (най-известното от които е Африканският национален конгрес), през 1990 г. правителството на Националната партия, водено от Фредерик де Клерк, прави първата крачка на отстъпление от политиката на апартейд, като премахва забраната на движението Африкански национален конгрес и освобождава от затвора неговия лидер Нелсън Мандела (най-известният борец срещу апартейда, който прекарва в затвора 27 години). Постепенно апартейдът изчезва от конституцията и това дава възможност през 1994 г. да се проведат първите свободни избори, които партията Африканския национален конгрес печели убедително и оттогава управлява страната чрез издигнато от нея правителство. Нелсън Мандела става първият чернокож президент на страната и заедно с последния президент на Националната партия Фредерик де Клерк печели Нобелова награда за мир през 1993 г. Въпреки края на апартейда, през 21-ви век милиони южноафриканци, предимно цветнокожи, живеят в нищета.

[редактиране] Политика

Подробна статия: Политика на Република Южна Африка

[редактиране] Столици

ЮАР има няколко столици: органите на изпълнителната власт се намират в Претория, парламентът е в Кейптаун, а Върховният съд — в Блумфонтейн. Това е свързано с факта, че отначало ЮАР е била федеративна държава. При образуването на Южноафриканския съюз (от британските владения със столица Кейптаун, Оранжевата свободна държава със столица Блумфонтейн и Южноафриканската република (Трансваал) със столица Претория) органите на властта били разпределени по столиците на влезлите в съюза държави.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Провинции на Република Южна Африка
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Административно Република Южна Африка е разделена на девет провинции:

п • б • р

Провинции на Република Южна Африка

Гаутенг • Западен Кейп • Източен Кейп • Квазулу-Натал • Лимпопо • Мпумаланга • Северен Кейп • Северозападна провинция • Фрайстат

[редактиране] География

Основна статия: География на Република Южна Африка

ЮАР се намира в Южна Африка. Има дълга брегова линия - 2 500 km. Намира се между два океана (Атлантически и Индийски океан). Със своите 1 219 912 km² ЮАР е на 25-то място в света по големина на териториите си. Държавата е сравнима с Колумбия.

Южна Америка има до голяма степен умерен климат, което е резултат от влиянието на двата океана. Поради тази разнообразна топография и океанско влияние, в ЮАР съществуват множество климатични зони.

Сателитна снимка на ЮАР

[редактиране] Икономика

Подробна статия: Икономика на Република Южна Африка

[редактиране] Туризъм

Туризмът в Южна Африка се развива като един от най-важните сектори на икономиката. Забележителности с важно значение за туризма:

Сън Сити
Национален парк "Крюгер"
град Кейптаун
град Йоханесбург
Драконови планини

Туристическата индустрия дава около 7% от БВП на страната. През 2002 г. повече от 6 милиона туристи са посетили ЮАР. Около 3% от заетите работят в туристическия бранш.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Република Южна Африка

Haселението на ЮАР възлижа 42,5 млн.души. По брой на населението страната е на четвърто място в Африка, след Нигерия, Египет и Етиопия. Характерен е висок естествен и механичен прираст поради високата раждаемост (31 ‰) и приток на емигранти. По-голяма е раждаемостта сред негърското население, където е по-голяма и смъртността. Детската смъртност сред бялото население е 35 ‰, а сред негърското - 210 ‰. Средната гъстота е 36 души/km². Най-рядко са населени пустинните области Калахари и Намиб.

Жителите на ЮАР се делят на четири групи - африканци (негри) - 32 млн, бели - 5 млн, цветни (метиси) - 5млн. и азиатци - 1 млн.