Нобелова награда за мир
от Уикипедия, свободната енциклопедия
ВНИМАНИЕ: Тази статия се нуждае от частичен или цялостен превод. Ако имате познания по използвания език, не се колебайте! Благодарим Ви, че помагате на Уикипедия! |
Нобеловата награда за мир е отличие за особени заслуги в областта на мира, тя е една от петте нобелови награди, учредени от шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел. От 1901 г. се връчва ежегодно в деня на смъртта на Нобел 10 декември. За разлика от наградите за физика, химия, медицина и литература, които се дават всяка година в Стокхолм, наградата за мир се връчва в Осло.
[редактиране] Лауреати
Година | Личност или организация | Страна | Основание |
---|---|---|---|
1901 | Жан Анри Дюнан | Швейцария | основател на Червения кръст и инициатор на Женевската конвенция. |
Фредерик Паси | Франция | основател и председател на Société d'arbitrage entre les Nations. | |
1902 | Ели Дюкомен Шарл Албер Гоба |
Швейцария | почетни секретари на Постоянното международно бюро за мир в Берн. |
1903 | Сър Уилям Рандъл Кримър | Великобритания | секретар на Международната арбитражна лига. |
1904 | Институт за международно право | Белгия | |
1905 | Берта Софи Фелицитас, баронеса фон Зутнер | Австро-Унгария | писателка, почетен председател на Постоянното международно бюро за мир. |
1906 | Теодор Рузвелт | САЩ | Президент на САЩ, за участието му в мирния договор, сложил край на Руско-японска война. |
1907 | Ернесто Теодоро Монета | Италия | председател на Ломбардската мирна лига. |
Луи Рено | Франция | преподавател по международно право. | |
1908 | Клас Понтус Арнолдсон | Швеция | основател на Swedish Peace and Arbitration Association. |
Фредрик Байер | Дания | почетен председател на Постоянното международно бюро за мир. | |
1909 | Огюст Бернарт | Белгия | член на Международния арбитражен съд. |
Пол Анри Бенжамен д'Естурнел дьо Констан | Франция | основател и председател на Френската парламентарна група за международен арбитраж. Основател на Комитет за защита на националните интереси и за международно примирие | |
1910 | Международно бюро за мир | Швейцария | |
1911 | Тобиас Михаел Карел Асер | Холандия | основоположник на International Conferences of Private Law в Хага. |
Алфред Херман Фрид | Австро-Унгария | основател на Die Waffen Nieder. | |
1912 | Елиу Руут | САЩ | за инициирането на многобройни арбитражни споразумения. |
1913 | Анри Лафонтен | Белгия | председател на Permanent International Peace Bureau. |
1914 | неприсъдена | Първа световна война | |
1915 | неприсъдена | Първа световна война | |
1916 | неприсъдена | Първа световна война | |
1917 | Международен червен кръст | Швейцария | |
1918 | неприсъдена | ||
1919 | Удроу Уилсън | САЩ | президент на САЩ, за дейното му участие в учредяването на Обществото на народите. |
1920 | Леон Виктор Огюст Буржоа | Франция | председател на Съвета на Обществото на народите. |
1921 | Ялмар Брантинг | Швеция | министър-председател, шведски делегат в Съвета на Обществото на народите. |
Кристиан Лоус Ланге | Норвегия | генерален секретар на Интерпарламентарния съюз | |
1922 | Фритьоф Нансен | Норвегия) | норвежки делегат в Обществото на народите, дал идеята за т.нар. Нансенов паспорт за бежанци. |
1923 | неприсъдена | ||
1924 | неприсъдена | ||
1925 | Сър Остин Чембърлейн | Великобритания | за Локарнските споразумения. |
Чарлз Гейтс Деуес | САЩ | председател на Allied Reparation Commission и инициатор на Плана Дауес. | |
1926 | Аристид Бриан | Франция | за Локарнските споразуменияeaties. |
Густав Щреземан | Германия | for the Локарнските споразумения. | |
1927 | Фердинан Бюисон | Франция | основоположник и президент на Лигата за човешки права. |
Лудвиг Квиде | Германия | делегат на многобройни мирни конференции. | |
1928 | неприсъдена | ||
1929 | Франк Б. Келог | САЩ | за Пакта Келог-Бриан. |
1930 | Натан Сьодерблум | Швеция | водач на икуменическото движение. |
1931 | Джейн Адамс | САЩ | международен председател на Международната женска лига за мир и свобода |
Никълъс Мъри Бътлър | САЩ | за прокарването на Пакта Келог-Бриан. | |
1932 | неприсъдена | ||
1933 | Сър Норман Ейнджъл | Великобритания | писател, член на Изпълнителния комитет на Обществото на народите и на Националния мирен съвет. |
1934 | Артър Хендерсън | Великобритания | председател на Конференцията по обезоръжаването към Обществото на народите. |
1935 | Карл фон Осиецки | Германия | журналист пацифист. |
1936 | Карлос Сааведра Ламас | Аржентина | председател на Обществото на народите и мирен посредник в конфликта между Парагвай и Боливия. |
1937 | Робърт Сесил | Великобритания | основател и председател на Международната мирна кампания. |
1938 | Нансеновата служба за бежанците | Швейцария | |
1939 | неприсъдена | Втора световна война | |
1940 | неприсъдена | Втора световна война | |
1941 | неприсъдена | Втора световна война | |
1942 | неприсъдена | Втора световна война | |
1943 | неприсъдена | Втора световна война | |
1944 | Международен комитет на Червения кръст | Швейцария | присъдена със задна дата през 1945 г. |
1945 | Кордел Хъл | САЩ | за съоснователството на ООН. |
1946 | Емили Грийн Болч | САЩ | почетен международен председател на Международната женска лига за мир и свобода |
Джон Мот | САЩ | председател на Международния мисионерски съвет и на международния съюз на Младежките християнски организации YMCA | |
1947 | Квакерите | Обединеното кралство САЩ |
представени от Квакерски страж на мира и обществото (Лондон) и Американски благотворителен комитет на приятелите (Вашингтон) |
1948 | неприсъдена | По всяка вероятност същата година убийството на Махатма Ганди (Индия) осуетява присъждането на Нобел за мир на него: [1] | |
1949 | Джон Бойд Ор | Великобритания | главен директор на Организацията за земеделие и храни, председател на Националния съвет за мир и на Световния съюз на мирните организации. |
1950 | Ралф Бънч | САЩ | за мирното посредничество в Палестина (1948). |
1951 | Леон Жуо | Франция | председател на Международния комитет на Европейския съвет, заместник-председател на Международната конфедерация на свободните синдикати, зам.председател на Световната федерация на свободните синдикати, член на ILO Council, делегат в ООН. |
1952 | Алберт Швайцер | Германия | за основаването на болницата Ламбарен в Габон. |
1953 | Джордж Катлет Маршал | САЩ | за Плана Маршал. |
1954 | Върховен комисариат на ООН за бежанците | ООН | |
1955 | неприсъдена | ||
1956 | неприсъдена | ||
1957 | Лестър Боулс Пиърсън | Канада | председател на VІІ сесия на Общото събрание на Обединените нации за включването на миротворци в решаването на Суецката криза. |
1958 | Жорж Пир | Белгия | водач на L'Europe du Coeur au Service du Monde, организация за облекчаване на положението на бежанците. |
1959 | Филип Ноел-Бейкър | Великобритания | за дългогодишната му, предана работа за международния мир и сътрудничество. |
1960 | Албърт Лутули | Южна Африка | президент на Африканския национален конгрес (African National Congress). |
1961 | Даг Хамаршелд | Швеция | генерален секретар на ООН (награден посмъртно). |
1962 | Лайнъс Полинг | САЩ | за кампанията му против опитите с ядрено оръжие. |
1963 | Червеният кръст и червеният полумесец | Швейцария | |
1964 | Мартин Лутър Кинг | САЩ | Ръководител на Конференцията на южните християнски лидери, борец за граждански права. |
1965 | УНИЦЕФ | ||
1966 | неприсъдена | ||
1967 | неприсъдена | ||
1968 | Рене Касен | Франция | president of the European Court of Human Rights. |
1969 | Международна организация на труда | Женева | |
1970 | Норман Борлауг | САЩ | for research at the International Maize and Wheat Improvement Center. |
1971 | Вили Брант | ФРГ | for West Germany's Ostpolitik, embodying a new attitude towards Eastern Europe and East Germany. |
1972 | неприсъдена | ||
1973 | Хенри Кисинджър Ле Дък Тхо |
САЩ (Виетнам, (отказана) |
за „Виетнамските мирни споразумения“ от Париж . |
1974 | Шон Макбрайд | Ирландия | Президент на Международно бюро за мир и на Комисията на ООН за Намибия. |
Ейсаку Сато (佐藤榮作) | Япония | премиер-министър. | |
1975 | Андрей Сахаров | СССР | за кампания му за човешки права |
1976 | Бети Уилямс Марийд Кориган |
Основателки на северно ирландската организация „Общност на хората, радетели за мир“ (Community of Peace People). | |
1977 | Амнести интернешънъл | Обединеното кралство | за проведената кампания срещу прилагането на мъчения. |
1978 | Мохамед Ануар Садат Менахем Бегин |
Египет Израел |
за договаряне на мирни отношения между Египет и Израел. |
1979 | Майка Тереза | Индия | „за подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира“ |
1980 | Адолфо Перес Ескивел | Аржентина | в борбата му за човешки и граждански права |
1981 | Върховен комисариат на ООН за бежанците | ||
1982 | Алва Мюрдал Алфонсо Гарсия Роблес |
Швеция Мексико |
делегати на Общото събрание на ООН по въпросите на разоръжаването. |
1983 | Лех Валенса | Полша | основател на Солидарност и защитник на човешките права. По-късно е избран за първия президент на Полша след разпадането на комунистическата система. |
1984 | Дезмънд Туту | Южна Африка | за борбата му срещу апартейда |
1985 | Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война | САЩ | за разпространяването на авторитетна информация и за изграждането на всеобща осъзнатост за опасностите на ядреното оръжие. |
1986 | Ели Визел | САЩ | author, Holocaust survivor |
1987 | Оскар Ариас Санчес | Коста Рика | за инициирането на мирни преговори в Централна Америка. |
1988 | Международни сили на ООН за поддържане на мира | За участието си в многобройни конфликти след 1956 г. До 1988 г. 736 души са загинали по време на мироопазващи мисии. | |
1989 | Тензин Гяцо, 14-ти Далай Лама | Тибет | за постоянното му противопоставяне срещъ употребата на сила по време на борбата на народа му за свобода. |
1990 | Михаил Горбачов (Михаи́л Серге́евич Горбачёв) | СССР | "за своето участие в развитието на мира което днес се характеризира като важна част в международните отношения" |
1991 | Аун Сан Су Чи | Мианмар | за нейната ненасилствена борба за демокрация и човешки права. |
1992 | Ригоберта Менчу | Гватемала | като признание на нейните усилия за социална справедливост и етническо-културно помирение, основаващо се на правата на местните народи. |
1993 | Нелсън Мандела Фредерик де Клерк |
Южна Африка | за техните усилия за мирно преустановяване на режима на апартейда и поставянето на основите на нова демократична Южна Африка. |
1994 | Ясер Арафат (ياسر عرفات) Шимон Перес (שמעון פרס) Ицхак Рабин (יצחק רבין) |
Палестина Израел Израел |
за техните усилия да изградят мира в Близкия Изток. |
1995 | Юзеф Ротблат Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми |
Обединеното кралство Канада |
за техните услия да намалят ролята на ядрените оръжия в международната политка и в дългосрочен план - да се постигне пълно ядрено разоръжаване. |
1996 | Карлош Фелипе Шименеш Бело Жозе Рамош Орта |
Източен Тимор | за техните усилия да се постигне справедливо и мирно разрешение на конфликта в Източен Тимор. |
1997 | Международна кампания за забрана на противопехотните мини Джоди Уилямс |
САЩ | "за работата им за забрана и отстраняване на противопехотните мини" |
1998 | Джон Хюм Дейвид Тръмбъл |
Северна Ирландия | за техните усилия да се постигне мирно разрешение на конфликта в Северна Ирландия. |
1999 | Лекари без граници | Франция | като признателност за хуманитарните операции, извършени на няколко континента. |
2000 | Ким Те Чжун (김대중) | Южна Корея | за неговите усилия за демокрацията и човешките права в Южна Корея и Източна Азия, както и за помирението със Северна Корея. |
2001 | Организация на обединените нации Кофи Анан |
ООН Гана |
за усилията за по-добре организиран и по-мирен свят. |
2002 | Джими Картър | САЩ | за всички десетилетия неуморна работа в търсене на мирни разрешения на международните конфликти, за разпространението на демокрацията и човешките права и приносите му за икономическото и социално развитие. |
2003 | Ширин Ебади (شيرين عبادي) | Иран | за усилията в полза на демокрацията и човешките права, най-вече правата на жените и децата. |
2004 | Вангари Маатаи | Кения | за нейния принос за непрекъснато развитие, демокрация и мир. |
2005 | Международна агенция за атомна енергия Мохамед ел Барадей (محمد البرادعي) |
Австрия Египет |
за техните усилия да предотвратят използването на атомната енергия за военни цели и да съблюдават използването на атомната енергия да става чрез възможно най-безопасния начин. |
2006 | Мухамад Юнус (মুহাম্মদ ইউনুস) Грамин Банк (গ্রামীণ ব্যাংক) |
Бангладеш | за развитието на икономическите и социални възможности за бедните хора, най-вече жени |
2007 | Ал Гор Междуправителствен панел за климатични промени |
САЩ ООН |
[редактиране] Външни препратки
1901: Дюнан, Паси 02: Дюкомен, Гоба 03: Кримър 04: ИМП 05: Фон Зутнер 06: Рузвелт 07: Монета, Рено 08: Арнолдсон, Байер 09: Бернарт, д'Естурнел 1910: МБМ 11: Асер, Фрид 12: Рут 13: Лафонтен 17: Червен кръст 19: Уилсън 1920: Буржоа 21: Брантинг, Ланге 22: Нансен 25: Чембърлейн, Дауес 26: Бриан & Щреземан 27: Бюисон, Квиде 29: Келог 1930: Сьодерблум 31: Адамс, Бътлър 33: Ейнджъл 34: Хендерсън 35: Осиецки 36: Сааведра Ламас 37: Сесил 38: МСБ „Нансен“ 44: Червен кръст 45: Хъл 46: Болч, Мот 47: КСМО, АБКП 49: Бойд Ор 1950: Бънч 51: Жуо 52: Швайцер 53: Маршал 54: ВКООНБ 57: Пиърсън 58: Пир 59: Ноел-Бейкър 1960: Лутули 61: Хамаршелд 62: Полинг 63: Червен кръст 64: Кинг 65: УНИЦЕФ 68: Касен 69: МОТ 1970: Борлауг 71: Бранд 73: Кисинджър, Ле Дък Тхо 74: Макбрайд, Сато 75: Сахаров 76: Б.Уилямс, Кориган 77: Амнести интернешънъл 78: Садат, Бегин 79: Майка Тереза 1980: Перес Ескивел 81: ВКООНБ 82: А.Мюрдал, Гарсия Роблес 83: Валенса 84: Туту 85: ЛСПЯВ 86: Визел 87: Ариас Санчес 88: МСООНПМ 89: Далай Лама 1990: Горбачов 91: Аун Сан Су Чи 92: Менчу 93: Мандела, де Клерк 94: Арафат, Перес, Рабин 95: Пъгуошки конференции, Ротблат 96: Бело, Рамос-Хорта 97: МКЗПМ, Дж.Уилямс 98: Хюм, Тръмбъл 99: Лекари без граници 2000: Ким 01: ООН, Анан 02: Картър 03: Ебади 04: Маатаи 05: МААЕ, Ел Барадей 06: Юнус, Грамин Банк 07: Ал Гор / IPCC
Не е присъждана през: 1914-16, 1918, 1923-24, 1928, 1932, 1939-43, 1948, 1955-56, 1966-67, 1972 година