Осло

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Осло
Герб	Карта
Данни
Държава:	Норвегия
Фюлке:	Осло
Площ:	454 км²
Географско положение:	59° 56' сев. ш. 10° 45' изт. д.
Население:	560 484 (2007) (839 423 градска област)
Гъстота на населението:	1 299 жители /км²
Надморска височина:	1 м
Пощенски код:	01xx - 12xx
UTC:	+1
Кмет (2007):	Фабиан Щанг
Интернет страница:	www.oslo.kommune.no

Осло (на норвежки  Oslo, произношение в Норвегия Услу и Ушлу, в България придобива произношение и правопис от немски и руски, наречен Кристиания от 1624 и отново Осло от 1924 г.) е едновременно град, община и околия, както и столица и най-голям град в Норвегия. Третият най-голям град на Скандинавския полуостров, след Стокхолм и Хелзинки, Осло има най-голяма градска област в района, след Копенхаген и Стокхолм.

Градът става община на 3 януари 1838 година. През 1842 г. той е отделен от провинцията чрез общината Акершус. Тази община се слива с Осло на 1 януари 1948 година.

Населението на града достига 548 610 души (1 януари 2007). Градската област се е разраснала значително и обхваща голяма територия с общо население 839 423 души. Градът се разраства много бързо и всяка година населението расте с около 15 00 души, което го прави един от най-бързо растящите градове в Европа.

Центърът на града е разположен в края на едноименния фиорд (Ослофйор), откъдето той се разраства и образува сравнително ясна U-образна форма.

От общата площ на града 115 km² са достроени, а 7 km² са земеделски.

Съдържание 1 Основна информация 2 Име 3 История 4 География 4.1 Средни месечни температури 5 Население 5.1 Население в миналото 6 Политика и управление 7 Икономика 8 Транспорт 8.1 Въздушен 8.2 Морски 8.3 Сухопътен 8.4 Железопътен 8.5 Градски транспорт 9 Спорт 10 Медии 11 Забележителности 12 Личности 12.1 родени в Осло 12.2 починали в Осло 13 Побратимени градове 14 Източници 15 Външни препратки

[редактиране] Основна информация

Официалният брой на населението на града от 1 януари 2007 е 560 484^[1] души. Цялата градска зона се разпростира, поглъщайки и областта Акершус в своята агломерация и достига население от 839 423^[2] души. Метрополисът на Осло, под което също се има в предвид и региона Осло, който се простира и зад границите на града, има населението от около 1 121 020 граждани (2005) и площ от 6,920 km²^[3]. Целият вътрешен регион на Ослофиорд има население от около 1.7 милиона. Около 50% от населението на Норвегия живее в радиус от 120 километра от Осло. Столицата има среден годишен растеж на населението от 10 000 души, което го прави един от най-бързо растящите градове в Европа.

Центърът на град Осло се намира в края на едноименния фиорд (Ослофиорд), от където градът се разпростира на север и на юг на двете страни на фиорда, образувайки една типична и уникална форма на "U".

Към общата площ на града Осло 115 km² е достроена, а на 7 km² от площта се отглеждат различни културни растения.

[редактиране] Име

Върху значението на името Осло се спори. Сигурно е, че е дошло от Стария Норвежки език и се предполага, че е било името на голяма ферма, създадена от първите заселници.

През Средновековието името на града е "Ásló" и по-късно "Ósló". По-ранният правопис на думата предполага, че компонентът "ás" означава или билото на планината Екеберг южно от града ("ås" в днешния норвежки), или "бог" (ст.норв. áss) и още "божественост". Следователно най-честите интерпретации на името са "ливадата при билото" или "ливадата на боговете". И двете са възможни.

Други филолози и историци смятат, че основателят на града крал Харалд Хардроде (1015–1066) му е дал името Осло за спомен на своите жени. Предположенията включват Ослава – любовница на краля от унгарски произход; Ярослава – дъщерята на руския княз Ярослав, която е била известно време и жена на крал Харалд; Мирослава (по-народному Ослава) – българска принцеса, голямата младежка любов на Харалд; или гръцката принцеса Ослова. ^[4]

След тридневен пожар, който унищожава голяма част от средновековния град, през 1624 г. кралят на Дания и Норвегия Кристиан IV нарича града на свое име – Кристиания. По негово нареждане градът е застроен по-близо до крепостта Акершус на реката Акершелва. Известна е историята, в която Кристиан IV посочил с пръст къде трябва да бъде разположен възстановеният от пожара град.

През 1814 Норвегия се откъсва от съюза с Дания, а през 1905 – и със Швеция. За първи път самостоятелно управляваната Норвегия желае да ознаменува самостоятелността си като изтрие следите от миналото, като създаде свой език с норвежки имена на градове и местности, силно повлияни дотогава от датския правопис и произношение. Оживените дебати продължават дори през най-тежките военни години. Граждани и организации предлагат старото име на града да бъде върнато, но общинското управление и населението на Осло като цяло е отрицателно настроено към това.

Въпреки това, Народното събрание набързо възвръща старото име на Осло със закон от 11 юли 1924 г., в навечерието на плануваното честване на 300-годишнината на Кристиания. Законът влиза в сила от 1 януари 1925 г. Привържениците на промяната смятат, че тя е била добър начин да бъдат изтрити следите от “времето на датчаните”. Сред противниците е и писателката Сигри Юнсет (Sigrid Undseth). Тя пише, че би се срамувала от опита да бъде изтрит спомена за града, който е оказал най-голямо влияние в живота на страната, и че е неприемливо да бъде прието името на неговия предходник – градът от другата страна на реката. ^[5] Други смятат, че промяната на името е комунистическа спекулация, която целяла да омаловажи влиянието на монархията и факта, че Кристияния е християнски град с християнско население. ("Anti-bolsjevik", Aftenposten 2. mai 1924)^[6] .

[редактиране] История

Според записките, намерени от това време, Осло е създаден през 1048 г. от крал Харалд Хардроде (Harald Hardråde, 1015-1066). Скорошни археологични открития доказват, че на мястото на града е имало християнски погребения от преди 1000 години. Поради това през 2000 година се празнува хилядолетието на Осло.

През 1299 крал Хакон V Магнюсон (1299-1319), който дотогава управлявал областта и имал седалище в Осло, премества столицата от Берген в Осло. Той започва строежа на крепостта Акершус, която по-късно става кралска резиденция. Хокон Магнюсон разгръща голямо строителство и по него време градът удвоява населението си до ок. 3 500 жители.

Един век по-късно Норвегия става по-слабата част от съюза с Дания. След като резиденцията на краля е в Копенхаген статутът на Осло като главен град запада и той става провинциален административен център.

Осло е бил опожаряван няколко пъти. Голям пожар изпепелил града през 1624 г., по времето на управлението на краля на Дания и Норвегия Kристиян IV, когато вече градът е бил твърде утвърден търговски и културен център. Kристиян IV посетил много пъти подвластната му Норвегия, грижел се за икономическите й интереси, създал норвежка армия и множество градове. След пожара Kристиян IV нарежда да препостроят града на ново място – по брега на Акершелва, извън градските стени, в близост до крепостта Акершус и му дава името Кристиания. Частта на града, построена през 1624 г., сега носи името Квадратура, заради оригиналния си устройствен план. На това място днес е издигнат паметник, изобразяващ ръката на владетеля.

През 1811 г. е открит Университетът на Осло и допринася за развитието на норвежката култура, наука и народностно самоопределение.

През 1814 година Кристиания отново става истинска столица, когато съюзът с Дания се разпада.

Много от забележителностите в Осло са строени през XVIII в., в това число Кралския Палат (1825-1848), Стортингет (Парламента) (1861-1866), Университета и Националния театър. През този период тук живеят някои от световно известните норвежци, сред които Хенрик Ибсен, Кнут Хамсун, който получава Нобелова награда за литература. През 1850 г. Кристиания поглъща Берген и става най-гъстонаселеният град в Норвегия. От 1877 държавната администрация започва да изпосва името на градът с "К" - Kristiania, вместо повлияното от датския правопис Christiania.

Централната роля на Осло в политическия, културния и икономически живот на Норвегия продължава да бъде източник на дискусии и фикции. Няколко опита за децентрализация през миналия век не успяват да променят това. Разрастването на градския пейзаж и на града довежда до депопулация на провинцията и по-масово заселване в столицата. Конструкцията на високи сгради в центъра събуждат скептицизъм сред местните жители. Пресметнато е, обаче, че на града ще се нуждае от още около 20 000 допълнителни жилища до края на 2020 г. Това създава спор за това дали да се строй високо или просто да се разширява града и да заема нови незастроени територии.

За още информация относно историята на тази област вижте Норвегия.

[редактиране] География

Осло заема дъговидната суша, която се намира на север на Ослофиорд. Фиордът почти разполовява полуостров Несоден. От една страната страна на Осло е морето, а от другата градът е обграден от зелени хълмове и планини. Б границите му има 40 острова, най-голям от които е Малмоя. Осло има и 343 езера, сред които с размерите си се откроява Маридалсванет. То е и основе източник на питейна вода за голяма част от града. Най-високата точка на територията на Осло е Киркебергет - 629 m. Въпреки, че населението на града е относително малко в сравнение с останалите европейски столици, той заема необикновено голяма площ. Две трети от територията му е защитена заради намиращите се там паркове, гори, хълмове и езера. Тези зелени площи допринасят за чистият въздух и зеления вид на града.

Осло има умерен океански климат. При този тип климат се наблюдава голяма влажност и големи температурни амплитуди. Температурите са умерени.

Лятото е прохладно или дори топло с най-висока средна дневна температура в месеците от Юни до Август от 20-21 °C. Септември има сравнително същите температури, но в края на месеца застудява. Най-високата температура измерена досега е 35 °С. Това става на на 21 Юли 1901. Топлинни вълни нахлуват в страната няколко пъти всяко лято. Това повишава температурите и те често достигат 30-31 °С. Ослофиорд има много обществени плажове, които са много посещавани през летните месеци. Температурата на водатa е около 20 °С, а понякога достига до 23-24 °С.

Зимата е студена и влажна. Температурите могат да паднат до -30 °С, а и повече, когато атмосферното налягане е по-високо и небето е чисто. Почти всяка зима се образува лед, който прави възможни риболова в лед и ледените пързалки на повърхността на морето. Минусови температури се наблюдават от Ноември до Март, а най-студеният месец е Януари. Най-ниската температура е измерена през Февруари 1871 година и е била -27, 9 °С. Често се наблюдават и обилни снеговалежи. Дебелината на снежната покривка е средно около 25 cm и се задържа за около 30 дни от годината.

Вероятно поради глобалното затопляне се наблюдава тенденция за постепенното увеличаване на температурите в Осло.^[7]. През последното десетилетие снегът в Осло се задържа само за ден-два.

Средното количество на валежите е 763 mm като понякога зимата е по-суха от лятото.

[редактиране] Средни месечни температури

Месец	Януари	Февруари	Март	Април	Май	Юни	Юли	Август	Септември	Октомври	Ноември	Декември
Средни високи температури в °C (°F)	-1.8 (29)	-0.9 (30)	3.5 (38)	9.1 (49)	15.8 (60)	20.4 (69)	21.5 (71)	20.1 (68)	15.1 (59)	9.3 (49)	3.2 (38)	-0.5 (31)
Средни ниски температури в °C (°F)	-6.8 (20)	-6.8 (20)	-3.3 (26)	0.8 (33)	6.5 (44)	10.6 (51)	12.2 (54)	11.3 (52)	7.5 (46)	3.8 (39)	-1.5 (29)	-5.6 (22)

[редактиране] Население

Градът има 557 052 жители (2006).

Конурбацията му се простира в двете околии (фюлкер) Осло и Акершус, на които е главен административен център. Нейното население е 839 423 души (януари 2007). ^[8]

19, 6% от населението на Осло се състои от емигранти, които идват от не-европейски страни. Най-голяма е групата на пакистанците. Други големи емигрантски групи представляват преселници от Бившата Югославия, Виетнам, Филипините, Турция, Ирак и Мароко. Населението на Осло се увеличава с 2% всяка година(около 17% през последните 15 години), което прави града най-бързо растящата столица на Скандинавския полуостров. Увеличението на населението се дължи (по равно) на раждаемостта и на многото емигранти, заселващи се в страната.

[редактиране] Население в миналото

• 1801 година - 9 500 души
• 1825 - 15 400
• 1855 - 31 700
• 1875 - 76 900
• 1900 - 277 900
• 1925 - 255 700
• 1951 - 434 360
• 1960 - 471 500
• 1970 - 487 360
• 1980 - 454 872
• 1990 - 458 364
• 2000 - 507 467
• 2002 - 529 407
• 2006 - 538 411

^[9]

[редактиране] Политика и управление

Осло е столица на Кралство Норвегия и седалище на норвежкото правителство. Повечето от управленските учреждения - включително и това на министър-председателя, са разположени в Рейеринсквартале (Regjeringskvartalet), намиращ се близо до Парламента - Стуртинге (Stortinget).

Образувайки и община и област в Норвегия, Осло излъчва 17 члена на парламента.

За разлика от повечето норвежки общини, от 1986 г. в Осло има парламентарна система. Върховната власт в столицата принадлежи на градския съвет (Bystyret), който в момента се състои от 59 представители избирани на всеки четири години. Градският съвет има пет отдела: Здравеопазване и Социални грижи, Образование и Култура, Градско развитие, Транспорт и Екология, и Финанси.

След местните избори през 2003, управлението на града е в ръцете на коалиция на Работническата партия. Подкрепяна от Християнските Демократи и Либералите, коалицията има мнозинство и в градския съвет. Коалицията запазва това си мнозинство и след изборите от 10 Септември 2007 г.

На местните избори през 2007 г., най-много мандати в централното политическо управление на града получава Работническата партия (18 мандата), следвана от Дясната (16) партия, Партията на прогреса (9), Социалистическата лява партия (6) и Лявата партии 5), Червена изборна коалиция (3) и Християнска народна партия (2 мандата).^[10]

Кметът на Осло е глава и най-високопоставен представител на града. В миналото длъжността е била най-силната в Осло. След налагането на парламентаризма обаче кметът има по-скоро церемониална роля в управлението. Сегашният кмет на Осло е Фабиан Щанг (Fabian Stang).

[редактиране] Икономика

Осло е важен център на морската търговия в Европа и е дом на около 980 компании и 8 500 работодатели в морския сектор, сред които са и някои от най-големите корабни компании. ^[11] Градското пристанище е най-голямото товарно пристанище в страната, което превозва и пътници. Близо 6 000 кораба влизат в дока на Осло годишно с общите 6 милиона тона товари и над 5 милиона пътници.

Брутният вътрешен продукт на Осло през 2006 г. е общо 268, 047 милиарда норвежки крони, които съставляват 17% от общия БВП на Норвегия. ^[12] През 1995 БВП на града е 165, 915 милиарда крони. Столицата има един от най-високите БВП в Европа. Ако Норвегия беше членка на Европейския съюз, столицата й щеше да е четвърта в това отношение. Водят я Лондон, Брюксел и Люксембург.

Осло е един от най-скъпите градове в света. От 2006 г., той е на десето място в тази категория. Въпреки че това, в Осло цените за жилища са много ниски в сравнение с други добре развити държави. В същото време цените за вещи и услуги си остават едни от най-високите в глобален мащаб. През Август 2006 Лондон и Осло бяха двата най-скъпи града в света.

[редактиране] Транспорт

[редактиране] Въздушен

• Летище "Осло", Гардермоен
• Летище "Зандфиорд", Торп
• Летище "Моос", Риге

[редактиране] Морски

Ежедневни превози до Кил (Германия), Копенхаген (Дания), Фредерикшавн (Дания) и Несоден.

Ежедневни маршрути се правят от и за островите разпръсниати около Осло.

[редактиране] Сухопътен

Достъпът до центъра на града се заплаща на едно от деветнадесетте отредени за целта места. 20 норвежки крони е цената за достъп до всички заградени с кордон зони по всяко време на деня за една седмица. Има възможност и да се заплати за целия сезон.^[13]

[редактиране] Железопътен

Сентралстатсйон е главната железопътна станция в Осло. От там се правят маршрути до: Тронхейм, Берген, Ставангер, Стокхолм (Швеция) Гьотеборг (Швеция) , Копенхаген (Дания). През 2004 железопътният транспорт в Норвегия е оценен като третия най-точен (идващ навреме) в Европа.^{[източник?]} През първите месеци на 2005 точността е 92,9%, но когато метеорологичните условия са лоши и има снеговалеж и виелици, се получават закъснения или отлагания на пътуването по някои маршрути.

[редактиране] Градски транспорт

Системата на градският транспорт в Осло е управлявана предимно от общинската фирма за транспорт Осло Спурвайер (Oslo Sporveier). Тя се грижи за метрото, трамваите, автобусите и фериботите. Областните железопътни линии се управляват от железопътния концерн NSB.

Градският транспорт в Осло работи с билети и карти. Един нормален билет позволява свободно пътуване за време от един час с прекачванията. Билетите се използват и във влакове, ако маршрутът влиза в същата зона. През 2004 година с градския транспорт са направени 160 милиона пътувания, 85% от които - чрез Осло Спурвайер, а другите 15% - от частни превозни средства^[14].

Метрото (норв. T-bane) свързва западната и източната част на града и има шест линии. На някои места те са под земята, на други-надземни. В централната си част всички линии се движат по едно трасе под самия център над града. Линиите се идентифицират чрез номера - от 1 до 6. Трамваите също имат номера 11-13 и 17-19. Автобусната мрежа има над 50 линии.

Планиране на пътуване в Осло с преходите, с разписания, карта и детайлно описание на маршрутите (с кола и обществен транспорт), става най-лесно на Reiseplanleggeren, Trafikanten.no.

[редактиране] Спорт

Осло е бил домакин на Зимните Олимпийски Игри през 1952 г. С изключение на спускането от програмата на алпийските ските, преминало в Норефел, всички дисциплини се провеждат в границите на града. Церемониите по откриването и закриването на игрите се провеждат в Бислет, която се използва и за бързото пързаляне с кънки.

Комплексът за Северни дисциплини Холменколен е домакин на множество спортни събития преди и след Олимпиадата от 1952 г. в това число на няколко Световни първенства по биатлон, ски скокове и северна комбинация. Състезанието по ски скокове в Холменколен, провело се за пръв път през 1892г. е второто най-старо в света.

През летните месеци пристанището става домакин на множество морски спортове, включително голяма регата по плаване, която привлича около 1 000 лодки всяка година.

Градът има два популярни футболни отбора. Техните имена са Валеренга и ФК Лин Осло. През сезон 2005 г., отборите са били съответно на първо и на трето място. Третият футболен отбор от Осло е Шейд. Той се състезава в норвежката Първа дивизия. Градът се представлява и от два отбора по хокей на лед.

Улевол е стадионът на Норвежкия национален отбор по футбол. Построен през 1926 г., той е най-големият футболен стадион в Норвегия. Валеренга и ФК Лин също използват стадиона.

[редактиране] Медии

В Осло се публикуват вестниците Афтенпостен, Верденс Ганг (VG), Дагбладет, Дагсависен, Моргенбладет и др. Офисът на националната телевизия NRK е разположен в града. Централата на TVNorge (Телевизия Норвегия) също се намира в Осло, а ТВ2 (намираща се в Берген) и ТВ3 (намираща се в Лондон) имат клонове в града. Съществуват и много специализирани издания на други малки медийни компании.

[редактиране] Забележителности

• Паркът Вигеланд
• Музеят Фрам
• Музеят Кон-Тики
• Музеят на викингите
• Музеят на военните сили
• Музеят на Мунк
• Реката Акерселва
• Градски музей в Осло
• Ботаническата градина ^[15]
• Зоологически музей ^[16]
• Музеят на модерното изкуство
• Крепостта и замъка Акершус
• Музеят на армията
• Парламентът Стортингет
• Градската зала, където се намира и Градския съвет
• Националната галерия на Норвегия
• Кралският дворец
• Катедралата в Осло

[редактиране] Личности

[редактиране] родени в Осло

• Бьорге Оуслан (р. 1962), норвежки изследовател
• Фритьоф Нансен (1861-1930), норвежки полярен изследовател и дипломат. Има нобелова награда
• Рагнар Фриш (1895-1973), норвежки икономист
• Киетил Андре Аамод (р. 1971), скиор-алпиец

[редактиране] починали в Осло

• Кристиан Лоус Ланге (1869-1938), норвежки дипломат
• Густав Вигеланд (1869-1943), норвежки скулптур

[редактиране] Побратимени градове

Съгласия за сътрудничество са подписани със следните градове^[17]:

• Гьотеборг, Швеция
• Шанхай, Китай
• Санкт Петербург, Русия
• Шлезвиг-Холщайн, Германия
• Вилнюс, Литва
• Варшава, Полша

Осло има дългогодишна традиция да праща по едно коледно дръвче (Коледна елха) на градовете Вашингтон, Лондон, Ротердам, Антверпен и Рейкявик.^{[17] [18]} От 1947 година Осло изпраща 20-25 - метрово дърво, което е между 50 и 100-годишно, във Великобритания. Това е израз на благодарност за помощта на кралството към Норвегия през Втората Световна война. През декември 2007г. лампичките на дървото са запалени за 61-ви път от кметовете на Осло и Уестминстър. На тазгодишната церемония се обръща специално внимание на екологичните проблеми и глобалното затопляне.^{[19] [20]}

[редактиране] Източници

1. ↑ Таблица за общото населението на Осло, по пол и възраст за 2007
2. ↑ Таблица за населението в градската зона.
3. ↑ На норвежки, информация за площта на града
4. ↑ Namneskiftet Kristiania–Oslo – nokre folkeetymologiske forsøk på å forklåra namnet Oslo av Åse Wetås
5. ↑ "OSLO LEVE!" - Om navneendringen fra Kristiania til Oslo Av Bård Alsvik
6. ↑ Namneskiftet Kristiania–Oslo – nokre folkeetymologiske forsøk på å forklåra namnet Oslo av Åse Wetås
7. ↑ География на Норвегия
8. ↑ „Table 1 Urban settlements. Population and area, by municipality. 1 January 2007“. www.ssb.no. Посетен на 2008-04-01
9. ↑ „Table 0301 0301 Oslo. Population 1 January and population changes during the year. 1951-“. www.ssb.no. Посетен на 2008-04-01
10. ↑ Valgoppgjør for Oslo kommune 2007
11. ↑ За икономиката на Осло
12. ↑ Регионални изчисления
13. ↑ UK Commision for Intergrated Transport
14. ↑ "Факти от Юни 2005"
15. ↑ Ботаническата градина, на английски
16. ↑ Уеб страница на музея
17. ↑ ^{17,0 17,1} Партньорство с други градове
18. ↑ „Oslo tree is London-bound - Aftenposten.no“. www.aftenposten.no. Посетен на 2008-04-01
19. ↑ „Trafalgar Square“. www.london.gov.uk. Посетен на 2008-04-01
20. ↑ „Christmas tree recycling“. www.westminster.gov.uk. Посетен на 2008-04-01

[редактиране] Външни препратки

• Официален сайт на Осло
• Официален пътеводител за посетители на града