Глобално затопляне

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Глобално затопляне е повишаването на средната температура на атмосферата и световния океан на Земята, което се наблюдава от 1950-те години насам.^[1] За периода 1906-2005 е установено повишаване на средната глобална температура в близост до земната повърхност средно с 0,74 ± 0,18°C.^[2]

Официалното становище на Междуправителствения панел по измененията в климата към ООН (IPCC - Intergovernmental Panel on Climate Change) е, че „основната част от наблюдаваното от средата на 20 век увеличение на глобалните средни температури много вероятно се дължи на наблюдаваното нарастване на концентрациите на антропогенни парникови газове“.^[3][4] Макар отделни изследователи да изразяват несъгласие с някои заключения на IPCC,^[5] голямото мнозинство от учените, работещи върху промените на климата, са съгласни с основните изводи.^[6][7]

Съдържание 1 Причини 1.1 Парников ефект 1.2 Слънчева активност 1.3 Вулканична дейност 2 Последствия от затопляне на климата 3 Вижте също 4 Външни препратки 5 Източници

[редактиране] Причини

Преобладаващото мнение е, че основната причина за наблюдаваното през последните 150 години глобално затопляне е повишеното съдържание на парникови газове, като въглероден диоксид (CO₂) и метан (CH₄) в атмосферата, дължащо се на изсичането на огромен брой гори за различните видове индустрии, както и на фреони, чиято употреба вследствие на международни споразумения е намалена значително. Сегашното ниво на концентрация на CO₂ в атмосферата е 383 ppmv, значително повече от нивото преди началото на индустриалната революция (280 ppmv). Ускореният "парников ефект", предизвикан от тези газове, води до затопляне на повърхността на Земята и долната част на атмосферата. В каква степен затоплянето се дължи на самия парников ефект и в каква степен се дължи на неговите последствия върху други климатични процеси, е все още въпрос на научни изследвания и дебати. Картината допълнително се усложнява от наличието на външни фактори, които не са част от земната климатична система, но влият върху нея, като слънчевата активност и вулканичната дейност.

Десетте най-топли години досега

Пореден номер	Година	Покачване в сравнение със средната температура от периода 1951–1980
1.	2005	+0,63 °C
2.	2007	+0,57 °C
3.	1998	+0,57 °C
4.	2002	+0,56 °C
5.	2003	+0,55 °C
6.	2006	+0,54 °C
7.	2004	+0,49 °C
8.	2001	+0,48 °C
9.	1997	+0,40 °C
10.	1995	+0,38 °C
Изтичник: NASA GISS

[редактиране] Парников ефект

Основна статия: Парников ефект

Парниковият ефект е процес, при който инфрачервеното излъчване на някои газове в атмосферата затопля земната повърхност. Човешката дейност води до увеличаване на концентрацията на тези газове в атмосферата, като по този начин засилва ефекта на нагряване на ниските ù слоеве.

Основният фактор за парниковия ефект в земната атмосфера са водните пари, между 36% и 66%, като тяхната концентрация флуктуира взависимост от района. Също така в зависимост от височината си в атмосферата те могат да играят роля на охладител или нагревател на земната повърхност. Втори по-важност от газовете, допринасящи най-много за затоплянето на Земята е въглеордният двуокис^[8], който позволява на слънчевите лъчи да достигнат до повърхността на Земята, но възпрепятства излъчването на топлината обратно. Образува се при изгарянето на изкопаеми горива (нефт, въглища, природен газ) както и при изригването на вулкани, изветряването на варовикови скали и някои биологични дейности. Други газове, които действат по същия начин са метанът, азотният окис и хлорофлуоровъглеродите (фреоните), които се използват в аерозолните препарати, в старите хладилници и в много климатици. Метан се отделя при отглеждането на добитък, добиване на въглища, сондиране и боклукът, който изхвърляме всеки ден и който след това е оставян да се разлага на открито. Остава в атмосферата само 10 години, но успява да задържи 20 пъти повече топлина от другите парникови газове.

[редактиране] Слънчева активност

Основна статия: Слънчева активност
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Под слънчева активност се разбират измененията на количеството слънчева радиация под формата на енергия. Някои от тези промени в активността са периодични, като например 11-годишният цикъл на слънчевите петна, но други промени не следват никаква закономерност.^[9][10]

Съществуват различни и противоречиви хипотези за връзката между слънчевата активност и глобалното затопляне. Така например група учени от Университета Дюк са установили, че Слънцето вероятно е допринесло около 45–50% към увеличаването на средните температури на повърхността на земята в периода 1900–2000.^[11] Те предполагат, че в компютърните модели ролята на парниковия ефект е завишена, а тази на слънчевата активност занижена.^[12] Но въпреки всичко това, те потвърждават хипотезата, че по-голямата част на затоплянето от средата на 20-ти век досега с голяма вероятност се дължи на увеличението на парниковите газове.

Увеличаването на слънчевата активност би затоплило по-голямата част от стратосферата, докато парниковият ефект предвижда охлаждане на тази част от атмосферата.^[13] Експерименталните наблюдения от 1960 година насам показват охлаждане на долната част на стратосферата.^[14] Слънчевата активност заедно с вулканичната дейност е вероятно да са имали затоплящ ефект до преди индустриалната ера, но британски учени, изследвали проблема, не са могли да намерят никаква корелация между сегашната активност на слънцето и глобалното затопляне ^[15]

Слънчевата активност през вековете

Събитие	Начало	Край
Орт минимум (Средновековен топъл период)	1040	1080
Средновековен максимум (Средновековен топъл период)	1100	1250
Волф минимум	1280	1350
Спьорер минимум	1450	1550
Маундер минимум	1645	1715
Далтон минимум	1790	1820
Съвременен максимум	1950	досега

[редактиране] Вулканична дейност

Към природните източници, допринасящи за затоплянето спадат изригванията на вулканите и изветряването на варовиковите скали. Изветряването на варовиковите скали е бавен процес и отнема десетки столетия. Изригването на вулканите от друга страна е бърз, често непредсказуем и хаотичен процес, като при едно изригване на голям вулкан за няколко дни в атмосферата се изхвърля повече газове, отколкото може да създаде цялата човешка дейност за няколко месеца. При изригването се образуват водни пари (H₂O), въглероден двуокис (CO₂), серен двуокис (SO₂), хлороводород (HCl), флороводород (HF) и сажди, които се изхвърлят в стратосферата до 30 километра височина. Голяма част от HCl и HF се разтварят във водните пари и след това падат на земята като киселинен дъжд, което прави вулканите естествен източник на киселинен дъжд.^[16] Някои химични реакции в атмосферата следствие изригването водят до образуване на CO, който руши озоновия слой. Съществуват и подводни вулкани, които затоплят водата на океаните. Тяхната засилена дейност може да доведе до топене на ледниците с катастрофални последици. Много често изригването на вулканите е съпроводено със земересения, гейзери и образуване на горещи извори.

[редактиране] Последствия от затопляне на климата

Въпреки че не винаги наблюдаваните ефекти могат да се свържат стопроцентово с глобалното затопляне, съществува голяма вероятност за връзка между тях, потвърдена и от сложните компютърни модели, които учените използват, за да правят прогнози. Повишаването на температурата може да доведе от своя страна до други промени, като отдръпване на ледниците, повишаване нивото на световния океан и промени в количественото и географското разпределение на валежите. Като следствие от това вторичните ефекти са повишаване броя и честотата на наводненията, сушите, ураганите и други природни бедствия. В четвъртия си доклад през 2007 година Междуправителственият панел по измененията в климата (IPCC) прави обобщение на всички тези ефекти. Учените са на мнение, че изненадите в климата ще са често явление^[17]. Докладът също така отбелязва, че повечето ефекти ще са следствие на 3-те основни фактора: повишаване нивото на световния океан, увеличаване на температурите и промени в количеството и честотата на валежите. До края на 21-ви век се очаква нивото на океаните са се повиши със средно 18 to 59 см.^[18]

Последствията от глобалното затопляне върху околната среда и човека са многобройни и различни, а дългосрочните прогнози понякога противоречиви и комплексни. Фактът, че съществува глобално затопляне (повишваване на усреднената температура за всички райони и всички сезони) не изключва съзможността от понижаване на темпераурата локално. Една от хипотезите гласи, че глобалното затопляне ще доведе до значително отслабване или дори спиране на течението Гълфстрийм поради отделяне на твърде много сладка вода от топенето на ледовете в северния Атлантически океан^[19][20], което би довело до значително охлаждане на цяла северна и западна Европа. Отделни учени считат, че последствията от глобалното затопляне всъщност са много по-сериозни отколкото се съобщава в пресата и докладите.^[21]

[редактиране] Вижте също

• Изменение на климата
• Климатология

[редактиране] Външни препратки

• Статии свързани с глобалното затопляне
• Какво влияе на климата
• Мерки на европейската комисия за намаляване на глобалното затопляне
• Глобалното заттопляне, Маргарита Сиракова

[редактиране] Източници