Фредерик Шопен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Фредерик Франсоа Шопен (на френски Fryderyk/Frédéric François Chopin) е полски композитор от периода на романтизма и пианист, най-известният представител на полската музикална култура, един от най-великите пианисти и творци в музикалната история.
Съдържание |
[редактиране] Живот
Бащата на Шопен – Никола, е от смесен полско-френски произход и идва като емигрант в Полша, където е учител в аристократични семейства, а по-късно във Варшавския лицей. Майката на Шопен Юстина Кжижановска е висококултурна, свири на пиано и пее отлично. От съвсем ранно детство Шопен проявява изключителни музикални способности. Учи музика (пиано и композиция) във Варшава, първоначално при частни учители, а после в Главното музикално училище (1826–1829 г.). През 1829 г. Шопен дебютира като пианист във Виена. От 1831 г. се установява в Париж, където работи като пианист и композитор до края на живота си. По това време Париж е център на културата и изкуството. Там се сприятелява с Ференц Лист, Хектор Берлиоз, Винченцо Белини и Феликс Менделсон Бартолди. В Париж Шопен се издържа главно от преподаване на уроци и редки музикални рецитали. Той е чест гост на светските салони.
Увлеченията му по Констанция Гладковска във Варшава (1830 г.) и Мария Водзинска (1835–36 г.) в Дрезден са мимолетни, но през 1836 г. среща писателката Аврора Дюдеван, известна като Жорж Санд, а през 1838 г. започва прочутата си връзка с нея. През зимата на 1838–39 г. те са заедно на остров Ямайка. Там разклатеното здраве на Шопен се влошава още повече. Впоследствие прекарва летата в имението на Жорж Санд в Ноан, на около 290 км от Париж. Това е периодът на най-интензивно творчество. През 1848 г. прекратява отношенията с Жорж Санд. Същата година предприема последно концертно турне в Англия, а през 1849 г. умира в Париж от туберкулоза едва на 39 години. Погребан е на гробището Пер Лашез. Съгласно предсмъртното му желание, сърцето му е пренесено в Полша и зазидано в колона във варшавската църква "Светият кръст".
[редактиране] Творчество
Макар че изнася общо само около 30 публични концерта, Шопен е смятан за един от най-гениалните пианисти в историята. Като никой друг преди него той познава и използва изразните възможности на пианото. Иновациите му в извличането на багри, пръстовката, използването на педалите и общия подход към инструмента са крайъгълен камък в историята на пианистичното изкуство. В изпълнението му си дават среща виртуозният блясък със силата и дълбочината на емоционалното въздействие.
Творчеството на Шопен е почти изцяло ограничено в областта на клавирната музика (с изключение на няколко ранни камерни творби и 19 песни). То обхваща 2 концерта, 4 сонати, 4 балади, 2 фантазии, 161 полонезa, 58 мазурки, 174 валса, 245 ноктюрни, 274 концертни етюда, 290 прелюдии, 46 емпромптюта, 56 скерца и др. Музиката на Шопен е дълбоко свързана с полското музикално творчество, проникната е от гореща любов към родината и нейната трагична съдба. Водещо начало в произведенията му има мелодията – макар и романтично развълнувана, тя е класически чиста и никога не е сантиментално сладникава. Същевременно творбите му се отличават със смели хармонични решения. Шопен е ненадминат поет на пианото. В произведенията му се съчетават искрена емоционалност с необикновено широка гама и обхват от чувства, релефност и правдивост. В привидно тесния кръг на творчеството си той достига изключителна дълбочина на чувствата и мисълта. Музиката на Шопен е замислена и написана за пианото. Според думите на Андрей Стоянов, „неговата музика като че ли е изникнала от клавишите.“
[редактиране] Виж още
[редактиране] Външни препратки
