Ренесанс
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Изкуство Направления |
|---|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Ренесанс
|
|---|
|
Теми
|
|
Архитектура |
|
Страни
|
|
Англия |
Ренесансът (от старо френски Renaissance в значението на прераждане, италиански Rinascimento, от латинското re- "отново" + nasci "раждам се"[1]) е стил и културно движение в Европа започващо от средновековието в Италия. Отличава се чрез връщането към ценности и форми на гръцката и римската антика в литературата, философията, науката и най-вече изкуството и архитектурата.
Съдържание |
[редактиране] В исторически план
Нарича се преломна епоха, защото в периода 14 - 17 век общественото и културното развитие на европейските страни излиза от средновековието и се формират характерните черти на съвременната европейска цивилизация. Терминът Ренесанс - възраждане е възприет за означаване на засиления интерес към античността, но с нагласата за новаторство. Обновителните процеси започват около 13 век в Италия. В този изключително динамичен период се зараждат специфични обществено - стопански отношения, оформя се буржоазията и интелигенцията.Това е периода на революционни постижения. Приносите на Леонардо да Винчи, Николай Коперник, Галилео Галилей, Парацелз и други бележити учени оставят ясна следа и предопределят множество пътища на развитие в науката и изкуството. Превратни за обществото са книгопечатането, новите източници на енергия, великите географски открития, изобретяването и усъвършенстването на огнестрелното оръжие и др. Това е и периодът, в който Европа става водеща сила в икономическото, политическото и културното отношение.
[редактиране] Акценти
Промените в културата, литературата и изкуствата не отстъпва на промените в стопанския отрасъл. Творчеството през ренесанса е със светски и хуманистичен характер, а самите творци изоставят теоцентричните възгледи, и изобразяват човека като реално земно същество.
[редактиране] Литература
Ренесансът в литературата започва с Данте, продължава с Петрарка, Джовани Бокачо, Лудовико Ариосто, Торквато Тасо. Западноевропейската литература се развива под влияние на италианския Ренесанс и на научните открития и достигат апогей в творчеството на Лопе де Вега, Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир, Франсоа Рабле.
[редактиране] Сценография
Дълбок прелом е извършен през Ренесанса и в театъра, музиката и сродните изкуства.
[редактиране] Архитектура
Ренесансът в архитектурата започва от 1420 г. и продължава до средата на 16 век , преминавайки през проторенесанса (началото на Ренесанса в архитектурата през 13-14 век) с обособяването на Сиенска школа, Джото и др. В строителството се акцентира предимно на обществени сгради, дворци, градски къщи и др. от светски характер. Характерни са ордерното разчленяване на стенните плоскости, аркадите, [[Колонада|те, куполите, логическата съразмерност, хармоничността и ясната тектоника, основани на законите на перспективата и пропорциите. Това е период за силно развитие на градоустройството. Създават се мащабни архитектурни ансамбли, подчинени на цялостен художествен замисъл.
[редактиране] Ренесансови школи
- Флорентинска школа
- Венецианска школа
[редактиране] Етапи
- Ранен Ренесанс 1420 - 1500 г. - Флоренция, Тоскана с представители Филипо Брунелески, Леон Батиста Алберти, Донатело, Мазачо и др.
- Зрял Ренесанс (разцвет на Ренесанса) 1500 - 1540 г.- Флоренция, Рим, Венеция с представители Донато Браманте, Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти, Рафаело.
- Късен Ренесанс 16 век - Андреа Паладио, Джорджоне, Тициан, Паоло Калиари Веронезе.
[редактиране] Историография на Ренесанса
Терминът е за първи път използван ретроспективно от италианският художник и критик Джорджо Вазари (1511-1574) в неговата книга Жизнеописания на най-известните живописци, ваятели и архитекти (публикувана 1550). В нея Вазари прави опит да дефинира, това което той нарича прекратяване на варварството и недодялаността на готическото изкуство: изкуствата били в упадак след рухването на Римската империя и едва с тусканските художници, като [[Чимабуе и особено Джото (1267-1337) започва отново ход напред и възраждане на италианското изкуство, основно дължащ се на преоткриването на изкуството на античността.
Все пак думата Ренесанс придобива популярност едва през 19 век, когато френската дума Renaissance бива разпространена, като описание на културното движение, започнало в късния 13 век. Специфично Ренесансът е за първи път дефиниран от френския историк Жул Мишле (1798-1874), в неговата История на Франция, пулбикувана 1855 г. За Мишле Ренесансът е по-скоро развитие в науката, отколкото в изкуството и културата и това е период, който се простира от Колумб до Коперник и Галилео, т.е. от края на 15 век до средата на 17 век. Мишле прави разлика между това, което той нарича "странните и плашещи" Средни векове и демократичните ценности, които той като републиканец, провижда като характерни за Ренесанса. Като френски националист Мишле разбира Ренесанса предимно като френско движение.
Швейцарският историк Якоб Буркхард (1818-1897) в своята книга Културата на Италианския Ренесанс, обратното, дефинира Ренесанса като периодът между Джото и Микеланджело в Италия, т.е. между 14 век и средата на 16 век. Той вижда в Ренесанса проявата на модерния дух на индивидуализма, който е бил задушен през средните векове. Неговата книга е била доста популярна и е влиятелна и за днешното разбиране на Италианския Ренесанс. При все това Буркхард е бил обвиняван, за това че е създал една виггеанска линеарна перспектива по отношение на Ренесанса, виждайки в него основите на модерния свят.
В последно време историците изпитват все по-малко желание да дефинират Ренесанса като историческа епоха и дори като кохерентно културно движение. Например Рандолф Старн казва:
|
“Повече от период с определено начало и край, и консистентно съдържание помежду двете, Ренесансът може (и обикновено е виждан) като движение от практики и идеи, към които специфични групи и отъждествявани личности откликват по различен начин в различни времена и на различни места. В този смисъл, това е мрежа от разнообразни , понякога срещащи се в определени точки, понякога конфликтуващи култури, но не и единна, времево-ограничена култура.“ |
[редактиране] Представители
Сред ярките представители на Ренесанса са:
[редактиране] Библиография
- История на изкуството - том 3. Ренесанс, У. Джансън; Антъни Джансън, изд.Елементи
- Ренесансът, Джери Бротън, изд.Захарий Стоянов
- Западноевропейска литература - ч.1 (бел.ред. Средновековие и Ренесанс в литературата), Симеон Хаджикосев, изд.Сиела, 2000
