Джорджоне
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Джорджоне (истинско име Джорджо Барбарели да Кастелфранко) е един от първите венециански художници, рисувал в стила на Зрелия Ренесанс. Ученик е на Джовани Белини, най-големия майстор на живописната техника във Венеция. Прякорът му означава "големия Джорджо". Твърди се, че е бил буен скандалджия и побойник. Смъртта му вероятно е резултат от кървава свада.
Животът му е описан от Джорджо Вазари в "Жизнеописания на най-известните живописци, ваятели и архитекти".
И до днес се спори за авторството на много от картините на Джорджоне. Част от тях се приписват на Тициан, който в младите си години работи съвместно с него. По-известни творби:
- Бурята (1507 г.)
- Спящата Венера (1510 г., вероятно в съавторство с Тициан)
- Пасторален концерт (1510 г.)
- Юдит (1505 г.)
- Светото семейство (1508 г.)
- Тримата философи (1510 г.)
