Микеланджело Буонароти

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Микеланджело Буонароти италиански художник и скулптор Роден: 6 март 1475 Капрезе, Италия Починал: 18 февруари 1564 Рим, Италия

Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен още само като Микеланджело, е италиански ренесансов художник, скулптор, поет и архитект, представител на Флорентинската школа. Смятан е за един от тримата титани на Ренесансовото изкуство заедно с Леонардо да Винчи и Рафаело. Творчеството на Микеланджело се отличава с патос, в него присъстват идеалите на епохата за физическа и духовна мощ и трагизъм, характерен за периода на късния Ренесанс. То оказва силно влияние върху Тициан и венецианската живопис и се смята за основа на стила маниеризъм.

Съдържание 1 Ранни години 2 Чиракуване и първи творби 3 Пиета в Рим 4 Давид във Флоренция 5 Гробницата на Юлий II 6 Сикстинската капела 7 Гробницата на Медичите 8 Късни творби 9 Кратка хронология 10 Външни препратки

[редактиране] Ранни години

Микеланджело е роден през 1475 г. в Капрезе, малък град в Тоскана, зависим по това време от Флоренция. Той произхожда от благороднически род, син на Лудовико Буонароти Симони и Франческа Миниато дел Сера, и е потомък на графиня Матилда Тосканска. Баща му бил местен магистрат и за кратко време станал кмет на града, но загубил службата си скоро след неговото раждане. Тъй като родителите му нямали много време за него, ранните си години Микеланджело прекарва при дойката си и нейния съпруг каменоделец в градчето Сетиняно, където баща му притежавал каменна кариера. По-късно той казва, че от там се е зародила неговата любов към скулптурата. Още когато Микеланджело е на 6 години, умира неговата майка, оставяйки го с баща му и четиримата му братя, за които той се грижи през целия им живот.

[редактиране] Чиракуване и първи творби

Въпреки бурните протести на баща си на 13-годишна възраст Микеланджело постъпва в работилницата на Доменико Гирландайо, добре познат по това време художник, който имал по-силно влияние от Мазачо. Там Микеланджело научава техниките на фреската, а след година чиракуване отива да учи в основаната от Лоренцо Великолепни академия. От 1489 до 1492 г. той живее в Палацо Медичи във Вия Ларга, където изучава античното изкуство и среща много известни мислители на своето време като Пико дела Мирандола, Марсилио Фичино и Анджело Полициано. През този период той прави своите първи самостоятелни творби – Мадоната на стълбите (1490-1492) и Битката с кентаврите (1491-1492). Лоренцо Великолепни умира през 1492 г., а през 1494-та Медичите са изгонени от Флоренция. След смъртта на Лоренцо Великолепни Микеланджело живее известно време в манастирската болница Санто Спирито, където подобно на Леонардо изучава анатомията на човешкото тяло, като прави дисекции на трупове. От престоя му там е останало едно негово Разпятие. Под влияние на проповедника Савонарола, известен със своите строги религиозни поучения, Микеланджело се насочва от антични към християнски сюжети. През 1494 г. той напуска Флоренция и отива първо във Венеция, после и в Болоня, където приема част от тяхното изкуство и култура. От този период са останали неговите скулптури Ангел със свещник и Св. Петроний.

[редактиране] Пиета в Рим

През 1496 г. Микеланджело най-накрая пристига в Рим и остава там до 1501 г. Той посещава Флоренция няколко пъти през този период, но за кратко. Между 1497 и 1499 г. Микеланджело извайва за Ватикана първата си значителна творба – скулптурата Пиета, която му донася известност и слава. Тя е смятана за идеалното единство между класическа форма и християнски дух. Според легендата, когато в Рим видели творбата, никой не можел да повярва, че е изваяна от толкова млад скулптор. Микеланджело се ядосал и се промъкнал през нощта, за да гравира името си върху лентата на Дева Мария. Това наистина е единственото произведение на Микеланджело, носещо неговия подпис.

[редактиране] Давид във Флоренция

Като се завръща във Флоренция през 1501 г., Микеланджело приема поръчка от новото републиканско правителство да извае колосалния Давид – символ на независимостта на Флоренция. Според някои това е неговата най-велика творба - статуята окончателно донася на Микеланджело репутация на изключителен скулптор. Още докато статуята е пренасяна към мястото ѝ на главния площад на Флоренция, има опити за покушение срещу нея, най-вероятно от завистливи конкуренти. Много по-късно след повреда тя е преместена в Галерията „Академия“. През 1504 г. Синьорията във Флоренция поръчва на Микеланджело и на Леонардо да Винчи да изрисуват стените на Камерата на Съвета в Палацо Векио, седалище на флорентинското правителство. Микеланджело работи по картона на Битката при Кашина, а Леонардо - по Битката при Ангиари. Цяла Флоренция се разделя на два лагера, поддържащи единия от двамата. За жалост нито една от творбите не е завършена, а картонът на Битката при Кашина е унищожен в гражданската война през 1512 г.

[редактиране] Гробницата на Юлий II

През 1505 г. Микеланджело отново е повикан в Рим, за да направи проект за грандиозна гробница на Юлий II - наскоро встъпилия в длъжност папа. Първоначалният проект, включващ 40 статуи, така и не се осъществява, въпреки че остава една от големите мечти на Микеланджело. След като той прекарва близо осем месеца в местността Карара, за да търси подходящ мрамор за статуите, папата по съвет на свои подчинени започва да отлага обещаните средства. Все пак скулпторът успява да изпълни някои от фигурите – Мойсей, Умиращият роб и Непокорният роб (незавършена). Постоянно прекъсваната му работа върху гробницата приключва през 1547 г. - след 40 години и пет преработени договора, във всеки от които композицията става все по-опростена и с по-малък брой фигури. За един от вариантите са изваяни фигурите Победа и Клекнало момче. Днес гробницата се намира в църквата „Сан Пиетро ин Винколи“ в Рим и съдържа само една статуя на Микеланджело - "Мойсей".

[редактиране] Сикстинската капела

Основна статия: Сикстинска капела

През 1508 г. Юлий II настоява художникът да изпише тавана на Сикстинската капела. Микеланджело приема назначението, но от самото начало проектът на папа Юлий II за изобразяване на дванадесетте апостола му се струва твърде елементарен. Той го замества със свой собствен проект, включващ повече от 300 библейски фигури. По това време е нещо нечувано църковен глава да позволи собственият му план да бъде променен от художник, но Юлий II приема проекта с голям ентусиазъм, въпреки че новият план напълно променя първоначалния замисъл.

Изрисуването на огромния таван с големина 40 Х 14 метра отнема цели четири години - от 1508 до 1512 г. На най-високата част от потона Микеланджело поставя девет епизода от Книгата на Сътворението като Сътворението на Адам, Адам и Ева в Райската градина, Пиянството на Ной и Потопът. В страничните части са изобразени по-второстепенни библейски епизоди, а също предците на Христа, седемте Пророци - Исая, Иеремия, Иезекиил, Даниил, Йона, Захария и Иоил и петте Сибили - Делфийска, Персийска, Либийска, Еритрейска, Кумайска. Това е невиждано дотогава. Не само че работата е обширна по мащаб, но и никой художник не бил правил цял цикъл фрески без способна група помощници. За да привърши задачата, Микеланджело проектира собствено скеле и се налага да рисува легнал по гръб, а след като традиционната мазилка при него се проваля, той използва нов вид мазилка, забърквана от един от асистентите му. Недоволството от всички огромни трудности на начинанието той описва в дневника си и в своя сонет „В рисуване на Сикстинската капела“.

[редактиране] Гробницата на Медичите

След смъртта на Юлий II през 1513 г. двамата следващи папи Лъв Х и Климент VII предпочитат да държат Микеланджело далеч от Рим и от гробницата на Юлий II, така че той работи над гробницата на фамилията Медичи в църквата „Сан Лоренцо“ във Флоренция. За гробницата на Джулиано Медичи той извайва скулптурната композиция Ден и Нощ, а за тази на Лоренцо Медичи - Утро и Здрач. Този проект също не е развит, въпреки че Микеланджело успява да завърши своите архитектурни и скулптурни проекти в Лорентинската Библиотека и Капела Медичи в "Сан Лоренцо". Капела Медичи е съборена малко преди проектът да бъде завършен; две от гробниците за нея са монтирани - на Джулиано Медичи и на Лоренцо Медичи. За третата гробница Микеланджело вае последната си велика Мадона (незавършена), преди да напусне Флоренция през 1534 г. През този период, докато той обмисля гробниците, през 1527г. Рим е нападнат и разграбен от Чарлз V. Флоренция използва възможността да свали от власт Медичите и да възстанови републиката. Като резултат Флоренция е обсадена скоро след това. Микеланджело използва своите познания в инженерството да помогне при укрепяването на града, но въпреки това Флоренция пада отново в ръцете на Медичите през 1530 г. Присъединяването на Микеланджело към републиканците естествено предизвиква недоволството на Алесандро Медичи,който по-късно е погребан в една от гробниците, но през 1537 г. той е убит от Лоренцино, който има по-добро отношение към художника. Микеланджело ознаменува това събитие с бюста на Брут.

[редактиране] Късни творби

През септември 1534 г. Микеланджело се преселва окончателно в Рим, където остава до края на живота си въпреки поканите на Козимо I Медичи да се завърне във Флоренция. Новият папа Павел III потвърждава поръчката на Климент VII за голямата фреска на Страшния съд на олтара на Сикстинската капела. Това далеч не е продължение на тавана, а съвсем различна творба с напълно различен изказ. Повече от двадесет години са минали между двата проекта, изпълнени с политически събития и лични скърби. Настроението на Страшния съд е мрачно; голият Христос не е образ на утешение, а на отмъщение и разплата и дори спасените се блъскат болезнено към опрощението. Творбата е официално открита на 31 октомври 1541 г. Последните живописни творби на Микеланджело са фреските в Капела Паолина точно до Сикстинската капела, завършени през 1550 г., когато той е 75-годишен. Те са Превращението на Павел и Разпъването на св. Петър.Томазо Кавалиери.

Най-големите постижения на Микеланджело от този период обаче са архитектурни. През периода 1537-1539 г. той получава поръчка да преустрои Кампидолио, върха на Капитолийския хълм, в площад. Въпреки че не е завършен дълго след смъртта му, проектът е изпълнен основно по неговия план. През 1546 г. Микеланджело е назначен за главен архитект на „Св. Петър“. Катедралата е построена според плана на Донато Браманте, но Микеланджело проектира нейния купол и екстериора на олтарния край на сградата. Той продължава да пише поезия до последните си дни и извайва двете си изключителни и прочувствени късни Пиети. Над едната от тях - Пиета Ронданини, работи само 6 дни преди смъртта си. Микеланджело умира в Рим на 18 февруари 1564 г. на 89-годишна възраст, но е погребан съобразно неговото желание във Флоренция - в църквата "Санта Кроче".

[редактиране] Кратка хронология

1475 г. - Микеланджело се ражда на 6 март в Капрезе

1481 г. - Умира майка му

1488 г. - Чиракуване при братята Гирландайо

1490 г. - Напуска Гирландайо и постъпва при Лоренцо Медичи

1491 г. - Мадоната на стълбите и Битката с кентаврите

1494 г. - Напуска Флоренция

1497/99 г. - Завършва Пиетата от катедралата „Св. Петър“

1501 г. - Давид

1505 г. - Сключва първи договор за гробницата на папа Юлий II

1508 г. - Започва фреските на Сикстинската капела

1513 г. - Умира папа Юлий II

1513/16 г. - Работи над скулптурите на Робите за гробницата на Юлий II

1529 г. - Проектира укрепления във Флоренция

1533/34 г. - Приема поръчката за Страшния съд; умира баща му

1542/45 г. - Скулптурите Лия и Ракел за гробницата на Юлий II

1555/56 г. - Започва Пиета Ронданини

1561 г. - Проектира купола на катедралата „Св. Петър“

1564 г. - Умира на 18 февруари

[редактиране] Външни препратки

• Уебсайт за Микеланджело Буонароти
• Фотогалерия на творби
• Експозиция на Микеланджелови творби
• Микеланджело в Olga's Gallery
• Скиците на Микеланджело - истински или фалшиви?
• Микеланджеловите модели