Сикстинска капела
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сикстинската капела (италиански: Cappella Sistina) е храм в Апостолическия дворец, официалната резиденция на католическия папа във *"Ватикан"а, Рим.
Съдържание |
[редактиране] Архитектура
Сикстинската капела е правоъгълна и с размери 40,93 метра дължина и 13,41 метра ширина. Колкото размерите на Храма на Соломон, според Стария завет. Висока е 20,70 метра.
Капелата е разделена на две части - по-широка, с олтара, за религиозни церемонии и по-малка част: за вярващите. Проходът (cancellata) е бил от позлатено желязо и по-централно разположен, но е бил преместен, за да има повече пространство за папата. Там е и Cantoria, мястото за хора.
По време на редките, но важни церемонии, страничните стени се покриват с гоблени поръчани от Рафаело, но разграбени от френската армия и пръснати из Европа. Гоблените са с евангелски сюжети.
Построена е между 1473 г. и 1484 г., по нареждане на папа Сикст IV, от където идва и името й. Първата меса в капелата е на 9 август 1483 г.
[редактиране] Фрески
[редактиране] Стенни фрески
Стенописите са с историческо религиозно съдържание, разделени според средновековната представа за световната история на три епохи: преди Десетте Божи заповеди да бъдат дадени на Мойсей, между Мойсей и раждането на Христос и християнската епоха.
Стенописите са готови за изключително кратък период от време, за около единайсет месеца, от юли 1481 г. до май 1482 г. От художниците първоначално се е искало да представят пробни фрески, които е трябвало да бъдат оценени през януари 1482 г. Но е било очевидно, на относитело ранен етап, че фреските ще са задоволителни и през октомври 1481 г. на художниците е платено да довършат останалите десет истории.
Картините представляват сцени от живота на Мойсей и Христос от Стария и Нов Завет. Историите започвали от стената на олтара ("Страшният съд" на Микеланджело е нарисуван около трийсет години по-късно), продължават по дългите стени на капелата и свършват до входната стена. Папски портрети са нарисувани над тези стенописи, а под тях нарисувани завеси. Всяка сцена от двата цикъла е тематично свързана. Старият и Новият Завет се считат за неделимо цяло, например появяването на Мойсей и явяването на Христос след неговото Възкресение.
Двете най-забележителни сцени са: Христос дава ключовете на Св. Петър и Наказанието на Кора; и двете имат на заден план триумфалната арка на Константин, първият християнски император, който дава на папата временно властта над Римския западен свят.
[редактиране] Христос дава ключовете на Св. Петър
Този стенопис е петата сцена на северната страна. Основните фигури са разположени в две редици под хоризонта. Между тях е Христос, който дава златните и сребърни ключове на коленичилия Св. Петър, е заобиколен от Апостолите, включително Юда (петият от ляво на Христос). Храмът на Соломон е разположен между две триумфални арки.
[редактиране] Наказанието на Кора
Посланието на тази картина е ключа към разбирането на Сикстинската капела, преди работата на Микеланджело. Фреската представя три епизода, всеки от които показва бунтът на евреите срещу посочените от Бог лидери, Мойсей и Арон, както и божието наказание на подстрекателите. В центъра на фреската е въстанието, ръководено от Кора, който оспорва позицията на Арон като най-висш свещеник. Наказанието последва в лявата част на картината, където бунтовниците са погълнати от земята, която се разтваря под краката им. Двамата невинни синове на Кора, се понасят на облак, като избягват Божието наказание.
Посланието на фреската е, че Божието наказание ще споходи всеки, който оспори посочените от Бог водачи. Още повече, че Арон е представен с подобна на папската тиара, като предшесвеник на папата.
[редактиране] Изкушението на Христос
Фреската представа трикратното изкушаване на Христос от Дявола, според Евангелието на Матея. Горе в ляво, в планината, предизвиква Христос да хвърля камъни по хляба; в средата, ги виждаме застанали върху храма и Дявола се опитва да убеди Христос да се хвърли; в дясната страна показва на Божия Син блясъкът на световните богатства, като му предлага да го направи Господар.
[редактиране] Стенописите на Микеланджело
Микеланджело е нает от папа Юлий II през 1508 г. да изографиса тавана, първоначално с изрисувани златни звезди на фона на синьо небе; работата е приключена между 1508 г. и 1 ноември 1512 г. Изографисва Последния съд на олтара между 1535 г. и 1541 г., като е бил нает от папа Пол III Фарнезе. Микеланджело е считал себе си за по-добър скулптор, отколкото художник, но въпреки това приема офертата.
[редактиране] Таванът
През 1508 г. Микеланджело е нает от папа Юлий II да нарисува тавана на капелата. Работата е приключена чак през 1512 г. За да стига тавана Микеланджело си построява сам скеле.
Първият слой мазилка започнала да се размеква, защото била твърде мокра. Микеланджело я премахнал и опитал нова смеска за мазилка, по-издържлива на влага.
Микеланджело използвал ярки цветове за тавана, по-добре виждащи се от пода. В най-ниската част нарисувал предшествениците на Христос. Над тях поставил последователно мъжи и жени пророци, с Йона над олтара. В най-високата част нарисувал девет истории от Книгата на Битието.
Микеланджело бил нает да нарисува само 12 фигури - Дванайсетте Апостоли, но когато работата била приключила имало повече от 300. Изографисал Създаването на Адам и Ева в Райските градини и Потопа. Използвал е само мъже-модели, дори за женските образи, защото жени-модели се намирали много трудно и били много скъпи.
[редактиране] Страшният съд
Страшният съд е рисуван от Микеланджело от 1535 г. до 1541 г. Работата е огромна и обхваща цялата стена зад олтара на Сикстинската капела. Страшният съд показва Второто пришествие на Христос и Апокалипсиса. За разлика от другите фрески, фигурите са с измъчени лица, дори Дева Мария страда.
Страшният съд е обект на сериозен спор между кардинал Карафа и Микеланджело: художникът е обвинен в неморалност и нетърпимо безсрамие, показвайки голи фигури, с открити гениталии. Затова започва кампания за цензуриране му (известна като "Кампанията Смокиново листо") организирана от Карафа и Монсиньор Сернани за премахването на фреските. И церемониал-майстора на папата - Биаджо да Цезена, казва "по-скоро е безобразие в такова свято място, да се показват всички тези голи тела, позирайки толкова безсрамно и, че това не е стенопис за папска капела, а по-скоро за обществена баня или кръчма".
Гениталиите по-късно са покрити от художника Даниеле де Волтера, когото историята ще запомни с прякора "Il Braghettone" ("художника-гащи").
[редактиране] Реставрация и противоречия
Капелата е реставрирана между 1981 г. и 1994 г. Реставрирането на фреските е било свързано със сериозни спорове сред художествените среди. Част от реставраторите са се противопоставяли срещу премахването на кафявия оттенък, патината, образувала се през вековете - от пушека на свещите, саждите и многократното лакиране с нискокачестени лакове. Те твъдели, че тези слоеве са добавени от Микеланджело, за да "тушира" според тях "бонбонените" цветове. Ярките цветове показали, че Микеланджело много добре работи с цветовете. Според някои, ярките цветове са били необходими, за да изпъкват фреските в сумрака, поради малките и високо разположени прозорци. Сега е премахнато електрическото осветление и фреските се осветяват от светлината на прозорците.
[редактиране] Конклав
Изборът на нов папа, конклав, се извършва в Сикстинската капела. Заради това е поставен комин на покрива на капелата. Ако излезе бял дим - избран е нов папа. Черен дим - неуспешен избор.
[редактиране] Външни препратки
- Vatican Museums Online: Sistine Chapel
- Web Gallery of Art: Visit to the Sistine Chapel in Vatican
- The Restoration of the Sistine Chapel: Right or Wrong?
