Олимпийски игри
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Олипийските игри са най-известното състезание в света, в което атлети от различни спортове се състезават за златни, сребърни и бронзови медали. Олимпиади се провеждат на всеки четири години.
Съдържание |
[редактиране] Антични олимпийски игри
Първите олимпийски игри са били провеждани преди повече от 3000 години в Древна Гърция, като и там са се провеждали на всеки четири години в продължение на цели 1200 години (с едно изключение — римският император Нерон заповядал да се проведат 2 години по-рано, за да може да участва като император в игрите).
В Македония спортът също е на почит от най-дълбока древност. Херодот пише, че македонският княз Александър I се определял за елин, но гърците не го считали за такъв. Когато Александър поискал да вземе участие в Олимпийските игри, му отказали, защото те били само за гърци. Като видели обаче, че той изразява традиционни и искрени гръцки убеждения, го приели в игрите.
На стадиона съблечени голи, атлетите се надпреварвали в бягане, бой с оръжия, борба, юмручен бой и гимнастика, а на хиподрума - в надпревара с колесници.
[редактиране] Съвременни олимпийски игри
Модерните олимпийски игри се подновяват през 1896 г., когато се провеждат I летни олимпийски игри в Атина.
Последвали олимпиадите в:
- 1900 — II летни олимпийски игри в Париж
- 1904 — III летни олимпийски игри в Сейнт Луис
- 1908 — IV летни олимпийски игри в Лондон
- 1912 — V летни олимпийски игри в Стокхолм
- 1916 — Поради Първата световна война олимпийски игри не се провеждат.
- 1920 — VII летни олимпийски игри в Антверпен
- 1924 — VIII летни олимпийски игри в Париж
- 1928 — IX летни олимпийски игри в Амстердам
- 1932 — X летни олимпийски игри в Лос Анджелис
- 1936 — XI летни олимпийски игри в Берлин
- 1940 — Поради Втората световна война олимпийски игри не се провеждат.
- 1944 — Поради Втората световна война олимпийски игри не се провеждат.
- 1948 — XIV летни олимпийски игри в Лондон
- 1952 — XV летни олимпийски игри в Хелзинки
- 1956 — XVI летни олимпийски игри в Мелбърн
- 1960 — XVII летни олимпийски игри в Рим
- 1964 — XVIII летни олимпийски игри в Токио
- 1968 — XIX летни олимпийски игри в Мексико
- 1972 — XX летни олимпийски игри в Мюнхен
- 1976 — XXI летни олимпийски игри в Монреал
- 1980 — XXII летни олимпийски игри в Москва
- 1984 — XXIII летни олимпийски игри в Лос Анджелис
- 1988 — XXIV летни олимпийски игри в Сеул
- 1992 — XXV летни олимпийски игри в Барселона
- 1996 — XXVI летни олимпийски игри в Атланта
- 2000 — XXVII летни олимпийски игри в Сидни
- 2004 — XXVIII летни олимпийски игри в Атина
- 2008 — XXIX летни олимпийски игри в Пекин
- 2012 — XXX летни олимпийски игри в Лондон
През 1924 г. в Шамони, Франция е дадено началото на състезания по зимни спортове, които се провеждат в рамките на Зимни олимпийски игри, със същата честота на провеждане.
[редактиране] Повече за Зимните олимпиади вижте
в отделната статия: Зимни олимпийски игри.
Съвременното олимпийско движение се ръководи от Международен олимпийски комитет.
[редактиране] Олимпийски спортове
Характерна особеност на съвременните олимпийски игри е, че броят на олимпийските спортни дисциплини непрекъснато нараства. Заедно с това са отпаднали и някои спортове, които са станали по-малко популярни в спортния живот на планетата.
[редактиране] Летни олимпийски спортове
Списъкът на летните олимпийски спортове е от поледната лятна олимпиада (2004 г.)
|
[редактиране] Зимни олимпийски спортове
Списъкът на зимните олимпийски спортове е от поледната зимна олимпиада (2002 г.)
|
|
[редактиране] Бойкоти
Най-значимите бойкоти на Олимпийските игри започват през 1956 г., а последните бойкоти са през 1988 г.
- 1956 г. - Нидерландия, Испания и Швейцария бойкотират игрите в Мелбърн в знак на протест срещу жестокото потушаване на работническото въстание в Унгария от Съветската армия.
- 1968, 1972 и 1976 г. - по-голямата част от страните на Африка бойкотират проведените през тези години олимпийски игри в знак на протест срещу участието на спортисти от ЮАР и Родезия.
- 1980 г. - САЩ, почти всички страни от Западна Европа и държави от други континенти бойкотират игрите в Москва в знак на протест срещу инвазията на СССР в Афганистан.
- 1984 г. - Страните от социалистическия лагер бойкотират игрите в Лос Анджелис в отговор на бойкота през 1980 г.
- 1988 г. - Северна Корея бойкотира олимпийските игри в Сеул; в знак на солидарност игрите са бойкотирани и от Етиопия, Куба и Никарагуа.
[редактиране] Шампиони на шампионите
- Най-голям брой медали
- Лидер в тази класация е съветската гимнастичка Лариса Латирина (* 1934) - общо 18, от които 9 златни, 5 сребърни и 4 бронзови, от участия в 3 олимпиади (Мелбърн, 1956 г.; Рим, 1960 г.; Токио, 1964 г.).
- На второ място по брой на медалите е също съветски гимнастик - Николай Андрианов (* 1952). Андрианов също участва в 3 олимпийски игри (Мюнхен, 1972 г.; Монреал, 1976 г.; Москва, 1980 г.) и печели общо 15 медала, от които 7 златни, 5 сребърни и 3 бронзови.
- Най-голям брой златни медали
- Лидер в класацията е американският атлет Рей Юри (* 1873 - † 1937), който от три участия в Олимпиади (Париж, 1900 г.; Сейнт Луис, 1904 г.; Лондон, 1908 г.) печели общо 8 медала, всичките златни.
- На второ място, но в несъмнено по-голяма конкуренция е американският атлет Карл Луис (* 1961), който печели общо 10 медала на 4 олимпиади, от които 9 са златни (в спринт на 100 и 200 м, щафета 4 - 100 м и дълъг скок). Луис участва на олимпиадите в Лос Анджелис (1984 г.), Сеул (1988 г.), Барселона (1992 г.) и Атланта (1996 г.).
- Най-голям брой златни медали в една олимпиада печели американският плувец Марк Шпиц (* 1950) - 7 златни отличия по време на олимпиадата в Мюнхен, 1972 г.
- Най-голям брой участия със златен медал има германската каякарка Биргит Фишер (* 1962), която печели олимпийски състезания на всяка от олимпиадите от 1980 до 2004 г. (с изключение на Лос Анджелис' 84, тъй като не участва подари бойкота на ГДР) и до този момент в актива ѝ има 8 златни олимпийски отличия.
