Летни олимпийски игри 1956

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Летни олимпийски игри 1956
лого на олимпиадата
Град домакин	Мелбърн, Австралия
Страни взели участие	67
Спортисти взели участие	3,184 (371 жени, 2,813 мъже)
Състезания	145 в 17 спорта
Церемония по откриването	22 ноември, 1956
Церемония по закриването	8 декември, 1956
Официално открити от	Принц Филип и Густав VI Адолф
Клетва на спортистите	Джон Ланди и Хенри Сейнт Сир
Внасяне на олимпийския огън	Рон Кларк и Ханс Викне
Стадион	Melbourne Cricket Ground

Шестнадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Мелбърн, Австралия от 22 ноември до 8 декември, 1956 г. Състезанията по конен спорт се провеждат в Стокхолм, Швеция поради наложената карантина в Австралия. Така това стават единствените олимпийски игри провели се на 2 континента. Другите градове кадидатирали се за домакинство са Мексико, Буенос Айрес, Монреал и още шест американски града.

В началото повечето членове на МОК не одобряват кандидатурата на Мелбърн поради географското положение на града. Игрите е трябвало да се проведат по време на австралийското лято, но в същото време в Европа и САЩ е зима. Опасенията на олимпийското движения са били, че атлетите от другите континенти трудно биха могли да се климатизират.

Появилите се финансови затруднения в Австралия принуждават президента на МОК да потърси заместващ град. Като такъв той се спира на Рим, но до април 1955 все още не е сигурно дали ще има игри в Мелбърн. Въпреки, че градът изостава със строежите, в началото на 1956 е установено, че Мелбърн е готов да приеме олимпиадата.

Поради суецката криза Египет, Ирак и Ливан отказват участие. По същото време Испания, Холандия и Швейцария обявяват, че няма да вземат участие поради намесата на СССР в унгарската революция. Две седмици преди откриването Китай също бойкотира игрите, тъй като на Тайван е позволено да участва като самостоятелна страна.

Съдържание 1 Важни моменти 2 Медали 3 Българско участие 3.1 Злато 3.2 Сребро 3.3 Бронз 4 Олимпийски спортове 4.1 Демонстрационни спортове 5 Външни препратки

[редактиране] Важни моменти

• Мелбърн печели домакинството само с 1 глас разлика от Буенос Айрес.

• Австралия тотално доминира в плуването.

• Финалът на турнира по водна топка между Унгария и СССР става легендарен и се смята за най-прочутата среща в този спорт. Мачът става известен като „Мачът с кръв във водата“. Унгария побеждава СССР с 4-0, но преди края един от състезателите на Унгария е принуден да напусне басейна поради кръвта, която се стича от рана под лявото му око. По време на срещата той е ударен от противников играч.

• Атлетите от Западна и Източна Германия участват в обединен отбор.

• Американската атлетка Бети Кутберт печели прякора си - „златното момиче“, след като печели 3 златни медала.

• Австралийката Мъри Роуз печели 3 златни медала в плуването.

• Съветският бегач Владимир Кутс печели състезанията на 5000 и 10000 метра гладко бягане.

• Вдъхновени от писмото на австралийскиският тийнейджър Джон Уинг организаторите позволяват на спортистите от всички страни да се движат заедно по време на церемонията по закриването. Идеята е всички спортисти да бъдат едно цяло, като един отбор.

• Унгарецът Ласло Пап печели вторият си от общо три златни медала от турнира по бокс.

• САЩ доминира в леката атлетика.

• Игрите стават известни като „Приятелските игри“.

• Най-успешен спортист става унгарската гимнастичка Агнес Келети, която печели 4 златни медала и 2 сребърни.

• Актьорът и плувец Бъд Спенсър взима за втори път участие на олимпиада. По това време той все още не е известен.

• За първи път СССР печели най-голям брой медали.

[редактиране] Медали

[редактиране] Българско участие

Борецът в свободната борба Никола Станчев става първият българин, който печели златен олимпийски медал. Българите се окичват още и с три сребърни отличия - борците Юсеин Мехмедов, Димитър Добрев и Петко Сираков, и едно бронзово - олимпийският отбор на България по футбол.

[редактиране] Злато

• Никола Станчев — борба свободен стил

[редактиране] Сребро

• Димитър Добрев — класическа борба
• Петко Сираков — класическа борба
• Хюсеин Мехмедов — класическа борба

[редактиране] Бронз

• Стефан Божков, Тодор Диев, Георги димитров, Милчо Горанов, Иван Колев, Никола Ковачев, Манол Манолов, Димитър Миланов, Георги Найденов, Панайот Панайотов, Кирил Ракаров, Гаврил Стоянов, Крум Янев, и Йордан Йосифов — футболния отбор на страната

[редактиране] Олимпийски спортове

Ветроходство Плуване Водна топка Вдигане на щанги Лека атлетика Борба Колоездене Кану каяк Футбол Стрелба

Модерен петобой Спортна гимнастика Гребане Фехтовка Водна топка Баскетбол Бокс Конен спорт Скокове във вода Хокей

[редактиране] Демонстрационни спортове

• Австралийски футбол
• Бейзбол

[редактиране] Външни препратки

• Страница на МОК за игрите през 1956

	Летни олимпийски игри
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | (Атина 1906) | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | (Берлин 1916)
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | (Токио 1940) | (Лондон 1944)
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012
	Зимни олимпийски игри
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | (Сапоро 1940)
(Кортина д'Ампецо 1944) | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960
Инсбрук 1964 | Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988
Албервил 1992 | Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014