Волейбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Волейболът (на английски: volleyball от volley — волe, удар по летяща топка ^[1] или просто летяща топка преди да докосне земята ^[2] и ball — топка; виж етимология по-долу) е вид колективна спортна игра с топка, по време на която два отбора се състезават на специална площадка, разделена с мрежа, като насочат топката в полето на противника така, че тя да падне на земята или противникът да допусне грешка. При това за организация на атака са допустими само три удара на топката.

Официалните варианти са два:

• Класически - правилата на играта са описани по-долу. Обикновено се играе в зали или кортови игрища.
• Плажен - игрището е 18 на 8 метра. Отборите са по двама души. Геймовете са до 21 точки. Играе се върху пясък.

Освен това съществуват и други спортове основаващи се на волейбола като джитбол, босабал и др.

Волейболът е изключително активен спорт, свързан с големи натоварвания, тъй като повечето нападателни и защитни действия се извършват по време на вертикален отскок, високо над мрежата.

Волейболът намира широко разпространение, особено в Азия.

Съдържание 1 Етимология 2 История 2.1 Волейболът в България 3 Правила [8] 3.1 Игрище 3.2 Играчи 3.3 Игра 4 Елементи на играта и умения 4.1 Изпълнение на начален удар 4.2 Пас 4.3 Вдигане (разпределяне) 4.4 Атака 4.5 Блокада 4.6 Посрещане (защита) 5 Стратегия 5.1 Специализация на играчите 5.2 Схеми на игра 5.2.1 4-2 5.2.2 5-1 5.2.3 6-2 5.3 Комбинации 6 Турнири 7 Вижте също 8 Източници 9 Външни препратки

[редактиране] Етимология

Употребата на английската дума volleyball датира от 1896 ^[3]. За първи път volley придобива своя смисъл на воле, т.е. удар по летяща топка ^[4], през периода 1819-1862, което значение идва от тениса, а именно удряне на топката в полет. Самата дума volley на английски първоначално има значение на залп (изстрел при стрелба с пушки), но произхожда от латинската дума volare, инфинитив на глагола летя. ^[5][6]

[редактиране] История

Основна статия: История на волейбола

Волейболът е създаден в САЩ на 9 февруари 1895 г. от Уилям Морган. Той поставил мрежа за тенис на височина 197 см и неговите ученици започнали да прехвърлят през нея плондер от баскетболна топка. В началото броят на участниците не бил ограничен, а също така началният удар се изпълнявал с една ръка на един крак. Морган нарекъл играта "Минтонет". След една година на конференцията на колежите на асоциацията на младите християни в Спрингфилд играта получава своето име "волейбол" по предложение на професор Алфред Т. Халстед.

През 1897 г. са публикувани първите правила на волейбола.

Първият световен шампионат за мъже е през 1949 г., а за жени през 1952 г.

Международната федерация по волейбол (FIVB) е основана през 1947 г. и включва 218 национални федерации (2002 г.). Тя е втората по численост спортна организация в света след Международният олимпийски комитет (МОК).

Европейската конфедерация по волейбол (CEV) е основана на 21 октомври 1963, базирана е в Люксембург и включва 54 федерации от Европа.

Волейболът е олимпийски спорт от 1964 година. Приет е на заседанието на МОК в София.

През 1988 година се въвежда системата грешка-точка за петият гейм, а от 1998 тя се въвежда за всички геймове, като точките за победа се увеличават от 15 на 25, с изключение на петият гейм където остават 15. ^[7]

[редактиране] Волейболът в България

България е една от първите държави, в които се слага начало на организирано волейболно движение. Българската федерация по волейбол е втората в света след Чехословашката. Благодарение на представителен мач, организиран в България, волейболът се приема за олимпийски спорт.

Националните отбори по волейбол на България имат 1 сребърен и 1 бронзов медал от Олимпийски игри; 1 сребърен и 4 бронзови медала от световни първенства; 1 златно, 1 сребърно и 5 бронзови отличия от европейски първенства.

Последният медал (бронзов) е спечелен от мъжкия национален отбор на Световното първенство в Япония през 2006 под ръководството на Мартин Стоев. Българският национален отбор по волейбол е с олимпийска квота за игрите в Пекин 2008. Извоювана на Световната купа в Япония 2007.

[редактиране] Правила ^[8]

[редактиране] Игрище

Игрището във волейбола е с размери 9 на 18 метра, като е разделено на две части от 9 по 9 метра от мрежа, издигната на определена височина (2,43 м за мъжете и 2,24 м за жените). Успоредно на мрежата на 3 м разстояние от ляво и дясно са нанесени две линии, които определят зоната за атака (т.н. първа линия).

Всички линии трябва да са с ширина 5 см, те трябва да са светли и да се различават по цвят от всички други линии върху игрището.

Самото то се разделя условно на шест зони:

при всяко спечелване на начален удар, играчите трябва да сменят позицията си, като се преместват по посока на часовниковата стрелка и да отидат в съседната зона. Например играча от зона 2 отива в зона 1, а играча от зона 1 отива в зона 6. Играчите нямат право да нарушават зоните си до нанасяне на удар по топката за изпълнение на начален удар.

[редактиране] Играчи

Отборите се състоят от 12 играча, един треньор, един помощник-треньор и лекар. Един от играчите е капитан на отбора и неговото име трябва да се отбележи в протокола. Либерото не може да бъде капитан.

Играчите трябва да са облечени с еднакви екипи с номера на гърба и отпред на гърдите. Номерата могат да бъдат произволни, но не могат да се повтарят. Те трябва да бъдат с контрастен цвят и яркост спрямо цвета на фланелката. Екипите се състоят от фланелка, гащета, чорапи и спортни обувки. Те трябва да са с еднакъв дизайн и цвят, с изключение на тези на либерото.

Първият съдия може да разреши на играчите да играят боси, да сменят екипа между геймовете, ако е със същите дизайн, цвят и номер, и да играят с анцузи, при условие че и те са номерирани.

Забранени са предмети, които могат да доведат до травми или да дадат изкуствено предимство на играча. По изключение се допуска игра с очила.

В игра влизат 6 играча, а останалите 6 са резерви. В един гейм могат да бъдат извършени до 6 смени, като сменен играч не може да замести друг освен сменилия го. За това се казва, че могат да бъдат извършени 6 нормални или 3 пълни смени. Когато някой от играчите се контузи и отборът е изчерпал смените си, той може да бъде заменен по изключение с всеки друг играч. Ако играч бъде изгонен и отборът е изчерпал смените си, той губи гейма.

[редактиране] Игра

Отборът печели точка при:

• успешно приземяване на топката в противниковото игрище
• когато отборът на противника извърши грешка
• когато отборът на противника получи наказание

Когато отбор събере 25 точки с предимство от 2 точки, той печели гейма (с изключение на 5 гейм където трябва да събере 15 точки с предимство от 2 точки). Ако резултата е 24 на 24 (14 на 14)точки играта продължава до получаване на преимущество от 2 точки, например 27 на 25(17 на 15). Победител в срещата е отборът, който спечели първи 3 гейма.

Грешки са:

• когато играч не се намира в своята зона;
• когато играч не се премести в следваща зона при завъртане;
• когато топката докосне терена или друг предмет извън очертанията на игрището след игра с нея. Игрището включва и ограничителните линии;
• когато топката се задържи повече от един удар или се удари два пъти последователно от един играч. Изключение е блокадата, която не се брои за пипане, и посрещане на нападение където може да се разделят ръцете, но това се брои за един удар;
• когато топката се удари повече от три пъти от един отбор, преди да се върне на противника. Отново блокадата не се брои за удар;
• когато ударът се осъществи при поддръжка или подпиране на играча от друг;
• когато играч докосне мрежата;
• когато играч проникне в противниковото игрище. За проникване се счита подпиране или престъпване с цялото стъпало зад средната линия;
• когато играч докосне топката в противниковото игрище, преди да е осъществен нападащ удар;
• когато се извърши начален удар без подхвърляне на топката;
• когато при извършване на начален удар топката се подхвърли и се хване;
• когато началния удар не се извърши до 8 секунди след разрешението на съдията;
• когато играч от втора линия (зони 1,6,5) при нападение настъпи линията на 3 метър или нейното продължение;
• когато играч от втора линия направи блокада;
• когато се блокира начален удар на съперника;
• когато либерото вдига с две ръце отгоре от първа линия;
• когато либерото прехвърли в противниковото поле топка, която се намира над височината на мрежата.

[редактиране] Елементи на играта и умения

Играчите на волейбол трябва да притежават следните умения: изпълнение на начален удар, пас, вдигане, атака, блокада, поемане (защита). Поради правилото, че всеки един играч трябва да премине през всички зони на полето, всеки един от играчите трябва да притежава базовите умения.

[редактиране] Изпълнение на начален удар

С изпълнението на начален удар започва играта. Началният удар е първата атака на отбора и доброто му изпълнение е от важно значение за развитието на отиграването. Различават се няколко начина на изпълнение на начален удар:

• начален удар отдолу - изпълнява се като се подхвърли топката на 50 - 60 см с едната ръка и с другата ръка се замахва отдолу, така че да се нанесе удар в долната част на топката. Ударът може да се нанесе и със свита в юмрук ръка. Изпълнява се само от слабо подготвени волейболисти, защото е много лесен за изпълнение, но е лесен и за посрещане от противника. Разновидност на този начален удар е "удар до небето". Изпълнява се, така че топката да излети силно нагоре и слънцето да пречи на поемащите да я видят.
• начален удар отгоре (горен лицев начален удар) - топката се удря с ръката, с която се пише; първо крака, противоположен на ръката с която се пише, се изнася напред; топката се хваща с ръката, която отговаря на изнесения крак, така че когато се пусне да падне точно до (но не върху) изнесения крак; първоначално ръката, с която се пише е изнесена над главата и е леко отпусната; топката се хвърля над главата, така че да не отиде зад играча и се удря с другата ръка, но при удара топката се удря с цялата ръка и не с юмрук. В зависимост от начина на удар по топката може да се получи силов начален удар, въртелив начален удар и планиращ начален удар.
• страничен начален удар - топката се подхвърля над главата или малко встрани от тялото и с въртеливо движение на другата ръка се нанася удар по нея. Лесно се постига въртелив начален удар, но е трудно да се контролира посоката му.
• начален удар с отскок - топката се подхвърля високо на около 1-2 м напред, отскача се и се напада както при нападение. Получава се много мощен начален удар, но е много труден за изпълнение.

[редактиране] Пас

Пасовете служат за предаване на топката от един играч на друг. Различават се следните видове пасове:

• пас с две ръце отдолу - лявата ръка се свива в юмрук, а дясната обхваща юмрука. Ръцете се насочват на 45 градуса надолу и се изпъват максимално. Топката трябва да попадне между китките и лакъта. При посрещане на силни удари, може да се отпуснат малко ръцете за смекчаване на силата на удара. Използва се най-вече за защита и посрещане на начален удар.
• пас с една ръка отдолу - при посрещане на отдалечени топки, най-вече с приземяване. Различават се два удара на топката - с вътрешната част на ръката, при приземяване наляво или надясно, и с външната част на ръката - при приземяване напред.
• пас с две ръце отгоре - изпълнява се с възглавничките на пръстите като палците и показалците трябва да образуват равнобедрен триъгълник. Топката се поема над челото. Този пас се отличава със значителна прецизност и за това се използва главно при вдигане и разпределяне на топката.

[редактиране] Вдигане (разпределяне)

Вдигането е подаване на топката за нападение. Това е една от най-отговорните части на играта, защото без добре вдигната топка не може да се извърши добро нападение и топката ще бъде отбита. От разпределянето зависи дали нападателят ще има солидна блокада срещу себе си или ще може да нападне в комфортни условия. За да се постигне максимална прецизност при подаването на топката, вдигането се осъществява главно с пас отгоре.

Вдигането се извършва предимно от играча, намиращ се в зона 3. При елитните отбори всяка втора топка се подава (при възможност) на границата между зона 2 и 3 и има специализирани играчи, които от всяка зона отиват там, за да вдигнат топката - това са т.нар. разпределители.

[редактиране] Атака

Всички действия, прехвърлящи топката в противниковото поле, с изключение на начален удар и блокада, се считат за атака.

Атаката най-често се извършва с мощен удар по топката, подадена от вдигащия играч. Обикновено това е третият удар на отбора.

За да се извърши правилно атакуващият удар, играчът, който го нанася трябва да е с лице към мрежата, отдалечен около 3 метра от нея. От тази позиция той може оптимално да се засили и да направи максимално висок отскок. Последната крачка от засилването се прави малко по-голяма, за да се преобразува хоризонталната скорост във вертикална. Заедно с нея се прави замах с ръцете, като свободната ръка спира на височината на рамената, а удрящата се изнася назад. При удара се използват както мускулите на ръката, така и коремните мускули. Направлението на топката се задава от китката, която насочва топката при удара.

При неудобна топка или при тройна блокада може да се нанесе лъжлив удар или топката да се пусне с върховете на пръстите или с леко "почукване". Важно при това действие е то да бъде достатъчно кратко, за да няма маркиране от страна на съдиите на "носена топка". Топката се насочва точно зад ръцете на блокиращите или към празно място на полето на противника. Когато вдигната топка е много близко до блокадата, тя може да се натисне.

Има няколко вида нападения:

• нападение от втори темп (обикновена топка)- извършва се с високо вдигната топка в краищата на игрището
• нападение от първи темп (къса топка) - извършва се в близост до разпределителя, като топката се подава над мрежата само толкова, колкото да се удари
• метърче (бърза или заострена топка) - топката се подава без голяма парабола към краищата на игрището
• нападение от втора линия - топката се напада от нападател, намиращ се на втора линия (зони 1,6,5), който трябва да отскочи зад триметровата линия.

Според посоката на топката можем да разделим нападенията на:

• нападение по правата
• нападение по диагонала
• нападение по късия диагонал

[редактиране] Блокада

Блокада наричаме действията на играчите по прихващане на полета на топката над мрежата.

Блокадата може да бъде единична (изпълнена от един играч) и групова (изпълнена от два или три играча). Освен това блокадата може да бъде активна (ръцете се вкарват в полето на противника, така че топката отскочила от тях да падне направо в неговото поле) и пасивна (ръцете се оставят малко по-назад и по-отпуснати, като целта на блокадата е да се омекоти силата на нападението и да може да бъде поета топката от защитниците).

Блокадата е ефективно противодействие на противниковото нападение. Добре поставената блокада не само спира нападението, но и в болшинството от случаите води до отбелязване на точка. Освен това тя е със силен психологически ефект. След две три успешни блокади, противниковият нападател се обезкуражава и обикновено започва да нанася по леки и лъжливи удари, които лесно могат да бъдат отиграни от защитниците.

Блокада могат да извършват само играчите от първа линия (зони 2, 3, 4).

Отскачането за блокада трябва да стане според отдалечеността на нападателя от мрежата. Ако противникът изпълнява къса топка, блокиращият отскача заедно с нападателя, ако се изпълнява обикновена топка близо до мрежата, блокиращият отскача при замахването на нападателя, а при нападение от втора линия, блокиращият трябва да отскочи при преминаването на ръката на нападателя на хоризонталата на тялото. Това са относителни моменти, които зависят от конкретния нападател и блокиращ и трябва да се актуализират по време на срещата.

При блокада може да "бръкне" в полето на противника, но трябва да се докосне топката след атаката, защото в противен случай се счита за грешка.

[редактиране] Посрещане (защита)

Възможните отигравания на играчите след начален удар или нападение на противника са посрещане или защита. Посрещането обикновено се изпълнява с две ръце отдолу, понеже по този начин има по-малка вероятност от т.нар. "носене" на топката, за разлика от посрещането отгоре. При защита често се налага да се приема топката с една ръка при падане (извършва се приземяване). Най-важно за добрата защита е пласирането по игрището. Защитникът трябва да е заел позиция така, че да бъде на мястото на най-вероятното направление на топката. Той трябва да е приклекнал ниско, но така, че да може да направи крачка във всяка посока. Затова тежестта на тялото трябва да е върху пръстите на краката.

[редактиране] Стратегия

[редактиране] Специализация на играчите

За да се постигнат високи резултати в съвременния волейбол се налага да се профилират играчите така, че да могат да изпълняват тези дейности, с които се справят най-добре. Различават се следните специализации:

• разпределител - отговорност на този играч е да насочи топката към най-удачното място за атака. Той е освободен от посрещане на начален удар, но всяко второ докосване на топката "трябва" да премине през него. Разпределителят определя слабите места в отбраната на противника (например, нисък играч на предна линия или бавен централен блокировач) и организира комбинациите за да освободи нападателите от блокада. Главни изисквания към него са съобразителност, пъргавост, повратливост, поглед върху играта, точен и мек пас. Понеже не участва в атаката, не е необходимо играчът на този пост да има висок ръст.
• нападател първи темп (център, главен блокировач) - отговорност на този играч е да напада от къса или ускорена топка в непосредствена близост до разпределителя. Освен това, понеже играе главно в центъра на първа линия, той участва във всички блокади. Главни изисквания към него са бързина и отскокливост. Поради необходимостта да участва във всички блокади, обикновено това са високоръстови играчи.
• нападател втори темп (посрещач, краен нападател) - отговорност на този играч е да завършва комбинациите обикновено близо до края на мрежата. Освен това той напада и при топки, при които не може да се осъществи комбинация, т.нар. трудни топки. Обикновено тези играчи участват и в посрещането на топката при начален удар. Главни изисквания към тях са психическа устойчивост, богат арсенал от нападащи удари, мощно нападение.
• диагонал - този играч играе в зоната диагонална на разпределителя, обикновено не участва в посрещането на топката. Напада най-вече в зона 2 и много често от задна линия. Понеже не участва в посрещането на топката, обикновено са ръстови състезатели с много мощен удар.
• либеро - играч, изпълняващ строго защитни функции. Може да замести всеки един от отбора на втора линия, като това не се брои за смяна. Не може да напада топки по-високи от височината на мрежата, не може да вдига топката с две ръце отгоре от първа линия, не може да изпълнява начален удар. Обикновено е единият от посрещачите. Главни изисквания - бързина, повратливост, стабилна психика и добро посрещане. Използва главно пас с две ръце отдолу. Понеже не се използва в нападение или блокада, обикновено е нискоръстов играч.

[редактиране] Схеми на игра

Схема на влизане на разпределителя от различните зони. Номерата показват в коя зона се намира играчът. Разпределителят е даден в синьо. С червени стрелки за показани възможни атаки.

[редактиране] 4-2

Схема на игра с два разпределителя. Винаги на първа линия има един разпределител и двама нападателя. Влизането на разпределителя за вдигане се вижда по горните три диаграми. Понеже винаги има само два нападателя, тази схема не се използва при професионалните волейболни отбори. Поради леснотата на използването ѝ се използва най-вече от аматьори и начинаещи отбори.

[редактиране] 5-1

Схема на игра с един разпределител. Влизането на разпределителят е показано на всичките 6 диаграми по-горе. Използва се от почти всички професионални отбори, поради възможността за тясна специализация на всички играчи.

[редактиране] 6-2

Схема на игра с двама разпределители, които винаги влизат от задна линия. Влизането на разпределителя за вдигане е показано на долните три диаграми по-горе. Теоретично това е най-добрата схема, понеже винаги имаме 3 нападателя на предна линия. Проблем в реализирането ѝ обаче е необходимостта от наличието на двама универсални играча - разпределители-нападатели, които когато са на първа линия да нападат, а когато са на втора линия да вдигат топката. Това определя много малкото използване на тази схема в съвременния волейбол.

[редактиране] Комбинации

Комбинациите са предварително уговорени методи за нападение от няколко нападателя с цел разкъсване на противниковата блокада. Идеалната комбинация е, когато топката може да бъде нападната от няколко играча по време на нейния полет.

Различаваме следните комбинации:

1. Ешелон - при тази комбинация центъра тръгва близо до разпределителя, а посрещача напада близо до антената. Това е най - често използваната комбинация в съвременния волейбол, поради бързината на изпълнение и отдалечеността на двамата нападатели.
2. Кръст - посрещача тръгва за бърза топка, а центъра тръгва към антената. Целта е да се кръстосат пътищата им, и по този начин да се сблъскат блокиращите, ако те блокират даден нападател.
3. Обратен кръст - центъра тръгва за остра топка към антената, а посрещача тръгва за висока топка до разпределителя. Целта е отново да се сблъскат блокиращите. Отстранява недостатъка на класическия кръст за универсалност на нападателите.
4. Възел - центърът напада на къса топка, а другият нападател се засилва и отскача точно зад него. Целта е да се скрие засилването на вторият нападател, и да се нанесе удара когато блока е вече паднал. Често се използва с нападение от втора линия (в българският отбор така напада Матей Казийски). Други наименования на тази комбинация са "заслон" и "пайп".

[редактиране] Турнири

Международните турнири по волейбол се организират от FIVB за световен мащаб или от съответната конфедерация за континентален мащаб. По големите от тях са:

• Световно първенство по волейбол
• Световна лига по волейбол
• Европейско първенство по волейбол
• Гранд при по волейбол
• Световна купа по волейбол

[редактиране] Вижте също

• Волейболен жаргон

[редактиране] Източници

1. ↑ http://eurodict.com/search.php?word=volley&go=Translate&ok=1&diction=ed_en_bg Eurodict, значение на английската дума volley
2. ↑ http://dictionary.reference.com/search?q=volley Dictionary.com, volley
3. ↑ Online Etymology Dictionary, значение на думата volley
4. ↑ Eurodict, значение на воле
5. ↑ About.com, Fly
6. ↑ Online Etymology Dictionary, volley
7. ↑ http://www.fivb.org/TheGame/ChronologicalHighlights.htm
8. ↑ Официални правила на FIVB

[редактиране] Външни препратки

• Българска федерация по волейбол
• Европейска конфедерация по волейбол
• Международна федерация по волейбол
• Аматьорска волеболна лига в София
• Волейболен клуб Локомотив София
• Волейболен клуб "ГРАД" Белоградчик
• Волейболен клуб "Виктория Волей" гр. Пловдив
• Основна информация за волейбола
• Топспорт - Волейбол

Международен волейбол
FIVB | Световна ранглиста | Световна лига | Гранд при | Световна купа | Олимийски игри | Световно първенство | Световно волейболно първенство за младежи (21)
Азия и Океания: AVC – Азиатско първенство      Африка: CAVB – Африканско първенство      Северна Америка: NORCECA – Първенство NORCECA      Южна Америка: CSV – Южноамериканско първенство      Европа: CEV – Европейско първенство

Тази статия е включена в списъка на избраните на 12 март 2007. Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.