Куба

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Куба.

---

República de Cuba
(знаме) (герб)
Национален девиз: Patria o Muerte (Родина или Смърт)
Официален език	испански
Столица	Хавана
Най-голям град	Хавана
президент	Раул Кастро
министър-председател	Раул Кастро
Площ - oбщо	на 105 място 110 861 км2
Население - oбщо (2004) - гъстота	на 73 място 11 308 764 102 д/км2
БВП - общо (2005) - на човек	на място 39,7 млрд. $ 3 500 $
ИЧР	0,838 (висок) (на 51-во място)
Валута	кубинско песо и кубинско конвертируемо песо(1) (CUP/CUC)
Часова зона{{{лятно часово време}}}	{{{часова зона-отместване}}}{{{лятно часово време-отместване}}}
Независимост - обявена от Испания - обявена Кубинска Република	10 октомври, 1868 20 май, 1902
Национален химн	El Himno de Bayamo
Интернет домейн	.cu
Телефонен код	+53
1 В периода 1993-2000 паралелно с песото се използва и щатския долар, докато долара е заменен напълно от конвертируемо песо.

Република Куба (на испански: Cuba или República de Cuba) е латиноамериканска островна държава на Карибите с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Атлантическия океан.

В югоизточната част на острова се намира американската военноморска база Гуантанамо, наета от САЩ].

Съдържание 1 История 1.1 Испанските колонии 1.2 Испано-английската война 1.3 Борби за независимост 1.4 Независимата Куба 1.5 Революция 1.6 Комунистическата Куба 2 Култура 3 Държавно устройство и политика 3.1 Опозиционни групи 4 Административно деление 5 География и климат 6 Население 6.1 Расово разпределение 6.2 Език 6.3 Религия 7 Икономика 8 Външни препратки

[редактиране] История

[редактиране] Испанските колонии

Христофор Колумб пристига на острова през 1492 г. Главното население на острова тогава са: авараки, таини и сибонеи.

Думата "Куба" е на език таино, означава "център".

През 1512 г. Диего Веласкес де Куеляр завоюва целия остров. Тогава започват да се изграждат първите селища. Първият испански град е Нуестра Асунсион де Баракоа, а след това се създават Сантиаго де Куба, Баямо, Пуерто Принсипе и Хавана.

Благодарение на цветущата търговия, през средата на XVIII век Хавана вече е най-развития град в региона.

[редактиране] Испано-английската война

През 1762 г. Англия завоюва Хавана. Само една година по-късно обаче френско-английски-испанският мирен договор връща Куба на Испания, като в замяна Испания се отказва в полза на Англия от Флорида.

[редактиране] Борби за независимост

В началото на XIX век започват движения за независимост. Някои искат реформи, други независимост, трети - присъединяване към САЩ.

Първото значително въстание започва през 1868 г. и е ръководено от Карлос Мануел де Сеспедес. Борбата пропада през 1878 г. поради вътрешни противоречия между въстаниците. Жертвите са над четвърт милион.

Тогава излиза на сцената Хосе Марти. Той постига през 1886 г. отмяната на робството. В резултат отмяната на робството (= отпадане на евтина работна ръка), много плантации фалират, започва уедряване на поземлената собственост. Американският едър капитал от тогава става господстващ в захарната и тютюневата индустрия на Куба.

През 1895 г. избухва втората война за независимост. В бой пада самият Хосе Марти. През 1898 г. САЩ се намесва във войната на страната на въстаниците.

През 1898 Куба, по силата на испано-американският парижки мирен договор от 1898 г., става владение на САЩ.

[редактиране] Независимата Куба

През 1902 г. Куба става независима република. Приета е обаче така наречената Декларация Плат, съгласно която САЩ има право да се намесва във вътрешните работи на Куба "с цел запазване на нейните стабилност и суверенитет". Декларацията Плат е отменена чак през 1934 г., тогава Куба възвръща и de facto пълния си суверенитет.

През 1925 г. генерал Херардо Мачадо Моралес взима властта.

През 1933 г. Фулхенсио Батиста прави военен преврат. През 1940 г. печели изборите за президент, като кандидат на широка коалиция, с участието и на Кубинската комунистическа партия. Президент Батиста се радва на огромна популярност, на изборите през 1944 г. е преизбран за президент.

След 1948 г. при президентите Рамон Грау и Карлос Прио Сокарас се увеличава корупцията и влиянието на американската мафия.

През 1952 г. Батиста извършва нов преврат. Този път обаче не желае връщане към конституционния ред, поради което в страната се оформя силна опозиция. Начело на една от опозиционните групировки е Фидел Кастро.

[редактиране] Революция

През 1953 г. 120 въоръжени атакуват казармата Монкада. Фидел Кастро е осъден на 15 години затвор, но скоро е амнистиран. Фидел Кастро отива в Мексико и там заедно с Ернесто Че Гевара организира въстание. През 1956 г. въстанието търпи поражение, Фидел Кастро обаче успява да реорганизира въоръжените си отряди и продължава борбата. Тъй като корумпираната система на Батиста става неудобна за САЩ, Фидел Кастро получава сериозна материална и морална помощ от американците. Към 1 януари 1959 г. цялата страна вече е на страната на Кастро, Батиста емигрира в чужбина.

Фидел Кастро става министър-председател. Започват национализациите. Хиляди едри собственици на селскостопански земи бягат в чужбина.

[редактиране] Комунистическата Куба

Въпреки обещанията си, Фидел Кастро не провежда нови демократични избори и не връща конституционния ред в страна. Цялата власт се изземва от триумвират в състав: Фидел Кастро, Раул Кастро и Ернесто Че Гевара.

Правителството на САЩ започва да подкрепя кубинската опозция. През 1961 г. опитът на опозиционна група от 1400 въоръжени души да свали от власт Фидел Кастро в Залива на свинете не успява. На 1 май 1961 г. Фидел Кастро обявява комунистически характер на кубинската революция. Започва пълна национализация и забрана на частната търговия. Въвежда се тоталитарен тип комунистическо управление. Под ръководството на Ернесто Че Гевара се изграждат лагери за принудителен труд за хора с опозиционни възгледи.

След изчезването на СССР и на "световната социалистическа система", Фидел Кастро е принуден да въведе реформи. Тези реформи обаче са с ограничен характер и засягат само икономическата сфера, главно чуждите инвестиции.

На 31 юли 2006 г. Фидел Кастро "временно" предава властта, по здравословни причини, на Раул Кастро. Здравословното състояние на Фидел Кастро е държавна тайна, макар че е известно, че е опериран.

На 24 февруари 2008 Националното събрание на страната избра за президент Раул Кастро.

[редактиране] Култура

Центърът за съвременно изкуство "Вилфредо Лам" е на катедралния площад в палат от XVIII век, някога резиденция на графовете Пенялвер. Там се провежда Хаванското биенале с участието на стотици художници от цял свят. Музеят на колониалното изкуство, Наполеоновият музей, музеите на парфюмерията, музиката и филателията безспорно си заслужава да се видят, но гвоздеят в туристическите обиколки е Музеят на революцията. Той се помещава във внушителния бивш президентски дворец, откъдето е избягал в Испания диктаторът Батиста заедно с държавната хазна в навечерието на победата на Кастро. Декорациите в някогашния интериор са запазени - те са на легендарната американска бижутерска компания "Тифани". В стъклен павилион зад сградата, наречен "Мемориал Гранма", пък е увековечен десантът на Фидел, Че Гевара и още 80 революционери, които на 2 декември 1956 г. пристигат от Мексико и начеват партизанска война в планината Сиера Маестра... Няма как да бъде подминат и Площадът на революцията със статуята на Хосе Марти в центъра, която указва най-високата точка на града - 138 м над морското равнище.

[редактиране] Държавно устройство и политика

Куба de facto е комунистическа еднопартийна диктатура, de iure - според действащата конституция - е "независима и суверенна социалистическа работническа държава във форма на единна и демократическа република".

Кубинската конституция определя Кубинската комунистическа партия като най-висша ръководна сила на обществото и държавата (чл. 5). и изрично забранява каквато и да е дейност, насочена срещу социализма и комунизма (чл. 62).

Парламентът се избира за срок от 5 години, ролята му е формална, заседава всяка година само няколко дни, и приема без обсъждане предварително приготвените от Държавния съвет законопроекти.

За всяко депутатско място има един кандидат. Кандидатите се избират от местно избрирателно събрание измежду одобрените от Комитета за защитата на революцията лица. На практика кандидатите се назначават от местните организации на Кубинската комунистическа партия.

Държавният съвет е постоянно действащ орган на парламента, състои се от председател, първи заместник-председател, 5 заместник-председатели, секретар, и 23-ма членове.

Правителството се състои от председател, първи заместник-председател, секретар, заместник-председатели, министри, и ръководители на по-важни държавни органи. На практика решенията се взимат от 9-членното изпълнително бюро на правителството в състав председател, първи заместник-председател, секретар и заместник-председателите.

В действителност Държавният съвет, правителството и 21-членното Политбюро на Кубинската комунистическа партия обикновено заседават заедно. Повечето държавни ръководители имат постове и в трите органа.

Фидел Кастро е първи секретар на Кубинската комунистическа партия, председател на Държавния съвет и председател на правителството. Раул Кастро е втори секретар на Кубинската комунистическа партия, първи заместник-председател на Държавния съвет и първи заместник-председател на правителството.

[редактиране] Опозиционни групи

Легална опозиция не същшествува, кубинската конституция изрично забранява каквато и да е опозиционна дейност. Нелегално съществуват десетки партии и граждански сдружения, в самата Куба и сред кубинската емиграция. Най-важните сред тях са:

• Кубинска-американска национална фондация – основана орез 1981 във Флорида, в тясно сътрудничество с Републиканската партия на САЩ
• Братя за помощ (Hermanos al Rescate) – пацифистска организация от Флорида, главна ѝ дейност е разпостраняваме на листовки в Куба и подпомагане на хората, бягащи през морето с лодки и матраци
• Кубинско либертарианско движение – антикапиталистичка и антикомунистическа организация, с анархистична идеология
• Жени в бяло – женска организация, наградена с награда Сахаров, бореща се срещу режима, използвайки принципите на ненасилието
• План Варела – движение основано от кубинеца Освалдо Пая (Oswaldo Payá), стремящо се да приложи източноевропйеския модел за преход от комунизъм към демокрация
• Фондация Лаутон – антикомунистическа и пацифистска организация, основана през 1997 от кубинския лекар д-р Оскар Елиас Бисет, занимава се с наблюдаване на правата н човека, освен комунизма отхвърля и абортите и евтаназията. Д-р Бисет често е наричан поради флософията си и поради цвета на кожата си като "кубинския Нелсон Мандела".

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Куба
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Куба се състои от 14 провинции и 1 специален район:

[редактиране] География и климат

Република Куба се намира на дългия около 1260 км и тесен 191 км в (най-широката си част) едноименен остров, разположен в посока запад-изток. На север протокът Флорида отделя Куба от САЩ, а на изток Наветреният проток я разделя от остров Хаити. Най-близкият и южен съсед е остров Ямайка. Дългата брегова линия на остров Куба е разчленена от стотици естествени заливи, рифове и полуострови. На Република Куба принадлежат още сравнително големият остров Хувентуд (бивш Пинос) и около 1600 малки острови,повечето от тях незаселени.

Релефът на Куба е предимно равнинен. Планините и възвишенията заемат около 1/4 от площта ѝ. Сиера Маестра е основната планинска верига, минаваща през Карибите и пресичаща остров Куба в югоизточната част. Тук се извисява най-високият връх Туркино. Ниските южни част на островната са част от варовиковата Карибска плоча, на която се намират още полуостров Юкатан Мексико,полуостров Флорида, САЩ и Бахамските острови. Най-дългите река в Куба е Киото. Тя тече в посока от изток на запад, на 20 км северно от град Баямо, но е плавателна за малки лодки.

Климатът на страната е горещ и влажен тропичен-пасатен, като 80% от обилните валежи падат през лятото (май-октомври).

[редактиране] Население

[редактиране] Расово разпределение

• бели: 65,06%;
• мулати: 24,86%;
• чернокожи: 10,08%.

[редактиране] Език

Най-използвания е официалният език испански. Най-разпостраненият чужд език е английският. По-старото поколение сред кубинците от китайски произход (около 1 % от населението) знае и китайски. Част от кубинските евреи знаят идиш или ладино. Свщениците на религия сантерия използват езика йоруба като богослужебен език.

[редактиране] Религия

След идването на влас на Фидел Кастро всички религии биват дикскриминирани, главният удар е срещу католическата църква. Празнуването дори на Коледа и Великден става забранено. Чак през последните години на 20 век ограниченията са намалени, главно във връзка на посещението на папа Йоан Павел 2 в Хавана.

Най-много са католиците, номинално около 90 % от кубинците са членове. Има и около 300 хиляди протестанти, и няколко стотин православни. Втората по значимст религия след католицизма е "сантерия" (означава: свещенство), синкретична религия на християнско-анимиистияна основа, основана по начало сред негрите-роби, съчетали старите си племенни вявани с официална католическа религия. Днес вече сантерия не е негърска религия, и се изповядава и от бели, често се забелява почитане едновременно и на сантерия на католицизъм. Има също така и малобройни групи от бахайци, мюсюлмани и евреи в Куба. Някога еврейската общност е била силна в Куба, но след идването на власт на Фидел Кастро около 90 % от евреите са емигрирали за САЩ. Днес кубинските евреи са разделени на три групи: сефардити, ашкенази ортодокси, и ашкенази консерватори.

[редактиране] Икономика

Основни земеделски култури: захар, тютюн, ром, цитрусови плодове, кафе, ориз, картофи, фасул и добитък. Туризмът е важен източник на приходи, като най-известен е курортът Варадеро.

[редактиране] Външни препратки

• Cuba Libre: Bulgaria - Български сайт за Куба, съдържа полезни данни за опозицията, съдебните практики и дела, случилото се през последните три години
• Di6logo Nacional Cubano - Сайт на опозиционния лидер Освалдо Пая и Националния диалог на всички кубинци, с документи и идеи за промяна
• Republic of Cuba - Официален сайт на правителството на Република Куба
• Granma - Международен сайт на вестника на Кубинската комунистическа партия