Гренада
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
|||
Национален девиз: Земята, народът, светлината | |||
Официален език | английски | ||
Столица | Сейнт Джордж] | ||
държавен глава | Кралица Елизабет II | ||
генерал-губернатор | Сър Даниел Уилямс | ||
министър-председател | Кейт Мичъл | ||
Площ - Общо - % вода |
на 217-то място 344 km² 1,6% |
||
Население | на 180-то място
|
||
Независимост | 7 февруари, 1974 | ||
Валута | Източно карибски долар | ||
Часова зона | UTC -4 | ||
Нациоанален химн | Да живее Гренада! | ||
Internet TLD | .gd | ||
'Телефонен код | 1-473 |
Гренада е островна държава в Югоизточно Карибско море, която и включва южната част на архипелага Гренадини. Гренада е на второ място сред най-малките независими страни в Западното полукълбо след Сейнт Китс и Невис. Тя е разположена на север от Тринидад и Тобаго и южно от Сейнт Винсент и Гренадините.
Съдържание |
[редактиране] История
Писаната история на Гренада започва през 1498 година, когато мореплавателят Христофор Колумб пръв вижда острова. По това време поселищата на острова са населени с „островни карибци”, които живеят на някои от другите острови в Карибско море. След неуспешен опит да бъде изградено поселище от английски колониалисти, островът е „закупен” от туземците през 1650 г., което предизвиква военни сблъсъци с населението на съседните острови Доминика и Сейнт Винсент, които се страхували да не загубят търговската връзка, която този остров им предоставял с материка. След около век Великобритания отново завладява острова през 1783 г. Официално Гренада е колония на Британската империя от 1877 година.
През XX век островът е провинция на кратко просъществувалата федерация Западни Индии (1952-1962 г.) Своята независимост Гренада получава през 1974 г., като начело застава Ерик Гайри (Eric Gairy). Постепенно правителството започва да управлява твърде авторитарно и в държавата се осъществява държавен преврат. Начело на преврата през 1979 г. е харизматичния ляв водач Морис Бишоп (Maurice Bishop). Неуспеха на Бишоп да проведе избори е съпроводен с социалическите му разбирания и близките му отношения с комунистическа Куба предизвикват недоволство сред съседните държави (Тринидад и Тобаго, Барбадос, Доминика, САЩ). Избухва и вътрешна борба за надмощие между Бишоп и сталиниското движение в управляващата New Jewel Movement. Бишъп е поставен под домашен арест от смятания за верен на Москва Бернар Коар (Bernard Coard), където е и екзекутиран на 19 октомври 1983 г. при спорни обстоятелства.
Само 6 дни по-късно на острова нахлуват военни части от САЩ и 6 други карибски държави като част от военна кампания, наречена Операция „Неотложна ярост“ (Urgent Fury). Въпреки че по-късно новият генерал-губернатор сър Пол Скун заявява, че той е помолил за навлизането на военните части, правителствата на Великобритания и Тринидад и Тобаго изказват яростни мнения срещу навлизането, тъй като не са били консултирани. Военните части бързо залавят водачите на преврата и стотици кубински съветници, като принуждават повечето от тях да работят насила в изграждането на основното летище на острова, което е завършено под ръководството на САЩ години по-късно. През следващата година се провеждат нови избори. Официалното публикувано основание на САЩ за акцията е нуждата да се евакуират спешно американските граждани, работещи в университета в Сейнт Джордж.
През 2004 г. островът е директно засегнат от урагана Иван (7 септември). Ураганът от 4-та степен разрушава или нанася тежки поражения на 90% от жилищата на острова. През следващата година друг ураган, Емили, нанася нови поражения на острова за около 110 милиона американски долара.
[редактиране] Политика
Като част от Британската общност на народите, народът на Гренада признава Кралица Елизабет II за свой законен суверен. Тя е представена на острова от генерал-губернатор, но истинската изпълнителна власт е в ръцете на премиер-министъра. Макар официално той да се посочва от генерал-губернатора, премиер-министъра е по правило водачът на най-голямата партия в парламента.
Парламентът се състои от Сенат (13 члена) и Камара на представителите (15 члена). Сенаторите се избират от правителството и от опозицията, а членовете на долната камара се избират от населението за срок от 5 години. Изборите през 2003 година Новата национална партия (New National Party) печели с 49,8% от гласовете и 8 места в камарата на представителите и остава най-голямата партия в Гренада. На второ място остава другата голяма партия Национален демократически конгрес (National Democratic Congress) с 45,1% от гласовете и 7 места.
Гренада е пълноправен член с право на глас на Общността на Карибските държави(CARICOM) и на Организацията на Източнокарибските държави(OECS).
[редактиране] Административно деление
В адмистративно отношение Гренада се разделя на 6 енории:
- Сейнт Андрю
- Сейнт Дейвид
- Сейнт Джордж
- Сейнт Джон
- Сейнт Марк
- Сейнт Патрик
Два от островите в архипелага Гренадини, Кариаку и Малка Мартиника, имат статyт на зависими територии.
[редактиране] География
Остров Гранада е най-големият от групата острови образуващи територията на страната. Други от по-малките острови на архипелага Гренадини са Carriacou, Petit Martinique, Rhonde Island, Caille Island, Diamond Island, Large Island, Saline Island и Frigate Island. По-голямата част от населението живее на о. Гренада, където са и столицата Сейнт Джордж и двата града Гренвил и Гоуяве(Gouyave). От селищата на съседните острови най-голямо е Хилсбъро(Hillsborough) на остров Carriacou.
Островите са с вулканичен произход като о. Гренада е с леко изразен планински релеф, прорязан от няколко малки реки, вливащи се директно в морето. Климатът е тропически, топъл и влажен. Периодично архипелагът е засяган от урагани. Последни от тях са ураганът Айвън (септември 2004) и ураганът Емили (юли 2005).
[редактиране] Икономика
Икономическото развитие на страната е облагоприятствано от разумните фискални и макроикономически реформи, които водят до годишен растеж от 5-6% през 1998-99, като най-голям от растежа се пада на строителството и търговията. Броят на туристическите обекти бързо се увеличава и туризмът се превръща във водещият източник на чужда валута на страната. Като основни проблеми в краткосрочен план се явяват опасенията за повишен фискален дефицит и влошаване на баланса по външната сметка на страната.
Гренада е част от Организацията на Източнокарибските държави(OECS), с които има обща централна банка и обща валутна единица (източно карибски долар).
Понякога Гренада е наричана „островът на подправките”. Основно перо в износа на страната са подправките канела, карамфил, джинджифил и индийско орехче. Индийско орехче може да се види и на официалното знаме на Гренада.
[редактиране] Демография
Около 80% от населението са потомци на африканските роби, доведени от европейските колониалисти. Останалите 20% се поделят между последните наследници на местните племена кариби (carib) и арауаки (arawak).
Официалният език на страната е английския, който се говори от практически всички, въпреки че са се запазили отделни хора, които говорят креолски (наричан още патуа или патва). Мнозинството от населението е християнско, поделено поравно между католици и протестанти, като сред протестантите е водеща англиканската църква.
[редактиране] Култура
Френското влияние върху местната култура е много по-малко отколкото върху културата на останалите острови в Карибско море. В местната култура най-силно са се запазили традициите на африканците, довеждани като роби през годините. Местната кухня също включва предимно типични африкански ястия, едно от които е популярното „Oil Down”.
[редактиране] Източници
- Stark, James H. 1897. Stark's Guide-Book and History of Trinidad including Tobago, Granada, and St. Vincent; also a trip up the Orinoco and a description of the great Venezuelan Pitch Lake. Boston, James H. Stark, publisher; London, Sampson Low, Marston & Company.
[редактиране] Виж също
- en:Communications in Grenada
- en:Foreign relations of Grenada
- en:Military of Grenada
- en:Transportation in Grenada
[редактиране] Външни препратки
- Официална уеб страница на правителството на Гренада
- Официална уеб страница на туристическия борд на Гренада
- Carriacou Petite Martinique Tourism Association
Антигуа и Барбуда • Барбадос • Бахамски острови • Белиз • Гватемала • Гренада • Доминика • Доминиканска република • Канада • Коста Рика • Куба • Мексико • Никарагуа • Панама • Салвадор • Сейнт Винсент и Гренадини • Сейнт Китс и Невис • Сейнт Лусия • Съединени американски щати • Тринидад и Тобаго • Хаити • Хондурас • Ямайка
зависими територии:
Американски Вирджински острови • Ангуила • Аруба • Бермудски острови • Британски Вирджински острови • Гренландия • Каймански острови • Монсерат • Остров Наваса • Пуерто Рико • Сен Бартелми • Сен Мартен • Сен Пиер и Микелон • Търкс и Кайкос • Холандски Антили
несеверноамерикански държави с част от територията си в Северна Америка: