Физика
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Портал физика |
Физиката (от гръцки: φυσικός (фисикос) — естествен, φύσις (фисис) — природа) е наука за основните закони и взаимодействия в материалния свят. Анализът на тези взаимодействия (между материя, енергия, пространство и време) се извършва на всички нива - от микросвета на елементарните частици до макросвета на Вселената (космология). Езикът на физиката е математиката. С помощта на последната се формулират и записват физичните закони.
[редактиране] История на физиката
Научното знание съществува откакто съществува човечеството. Цивилизации се раждат и умират и знанието се пренася от едно място на друго, допълва и разширява.
Център на знанието в древността е арабският свят, Вавилон, Египет, Индия, Китай, а по-късно древен Рим и древна Гърция. Докато Европа тъне в невежеството на тъмните векове, философските и научни знания на древните цивилизации са запазени от мюсюлманския свят.
Съвременната физика, такава каквато я познаваме днес започва с Галилео Галилей, поради което той често е наричан бащата на модерната физика. Той е първият, който използва научния подход, научния метод, в същността на който е идеята, че всяка теория трябва да бъде потвърдена с научни експерименти и наблюдения. Исак Нютон се ражда в годината, в която умира Галилей. Той взима идеите му и ги превръща в теория, като създава един цял дял на физиката, наречен механика.
[редактиране] Физиката и другите науки
[редактиране] Физика и религия
[редактиране] Основни теории и понятия
[редактиране] Предложени теории
[редактиране] Други теории
- Студено топене
[редактиране] Теоретична и експериментална физика
[редактиране] Фундаментални взаимодействия
Гравитационно взаимодействие — Електромагнитно взаимодействие — Слабо ядрено взаимодействие — Силно ядрено взаимодействие
[редактиране] Строеж на материята
Атом — Протон — Неутрон — Електрон — Кварк — Фотон — Глуон — Гравитон — Неутрино — Фонон — Ротон
[редактиране] Области
Съвременните изследвания по физика са разделени на няколко области, които изучават различни аспекти на материалния свят:
Физика на кондензираната материя - най-голямата от тях, разглежда свойствата на твърдите тела и течностите, обусловени от техния състав на молекулярно и атомно ниво. Подобласти: Физика на твърдото тяло, Физика на материалите, Полимерна физика, Криогеника
Атомната и молекулна физика и оптика изучава поведението на индивидуалните атоми и молекули и как те поглъщат и изпускат енергия и светлина. Подобласти: Молекулярна физика, Атомна физика, Оптика
Физиката на елементарните частици, известна още и като Физика на високите енергии изучава свойствата на частиците, по-малки от атома. Подобласти: Физика на ускорителите, Ядрена физика
Астрофизиката прилага физическите закони за обяснение на астрономически явления и изследва Вселената като цяло. Подобласти: Космология, Физика на плазмата
[редактиране] Сродни области
Има много научни области, които са на границата на физиката с други дисциплини. Например широкото поле на биофизиката изследва каква роля играят физическите закони в биологичните системи, а квантовата химия изучава химическото поведение на атомите и молекулите от гледна точка на квантовата механика. Ето някои такива области: Акустика,Агрофизика, Астрономия, Биофизика, Геофизика, Електроника, Математическа физика, Материалознание, Медицинска физика, Квантова химия, Техника, Физикохимия, Физика на атмосферата
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Външни препратки
- Национална образователна програма по физика в Интернет
- Списание "Светът на Физиката"
- Списание "Светът на Физиката" (архив)
- Физическа Енциклопедия OnLine Формат — PDF. Главен редактор — А. М. Прохоров.
- История на физиката