Стара Загора
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Стара Загора.
| Стара Загора | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни * | |||
| Население: | 152 666 [1] | ||
| Надм. височина: | 196 m | ||
| Пощ. код: | 6000 | ||
| Тел. код: | 042 | ||
| МПС код: | СТ (Сз) | ||
| Администрация | |||
| Област: | Стара Загора | ||
| Община: - кмет |
Стара Загора Светлин Танчев (ГЕРБ) |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Ста̀ра Заго̀ра е град в Южна България, един от най-големите и модерни български градове, както и важен икономически център.
Стара Загора е център на най-голямата в страната регионална асоциация на общините - РАО Тракия. Стара Загора е от 4-те български града, имащи международен кредитен рейтинг. Стойността му според Standard & Poor's[1] е ВВ+.
Стара Загора е със население от 152 666 души, но заедно с близките населени места образува 5-тата по големина агломерация в България с население от 213 444 жители.[2] В града се намира най-старият в Тракия български театър - Драматичен театър "Гео Милев". През 1925 г. е открита втората след София опера - Южнобългарската опера, която впоследствие е преименувана на Държавна опера Стара Загора. На 13 декември 1927 г. започва историята на радиото в Стара Загора, а на 1 февруари 1936 г. стартира редовната програма на втората в България радиостанция - "Радио Стара Загора" след Радио София.[3]
Стара Загора е атрактивна туристическа дестинация. В града се намира античният Форум на Августа Траяна. На 14 км от центъра на града е разположен националният балнеологичен курорт Старозагорски минерални бани. На разположение на гостите на града са 34 хотела, което го прави изключително подходящ за конгресен туризъм. Стара Загора е голям университетски център. Градът е известен като Град на правите улици, липите, поетите и хубавите жени.
Съдържание |
[редактиране] География
Градът е разположен в Старозагорското поле — източната част на Горнотракийската низина, заключена между Сърнена Средна гора, Светиилийските възвишения, Манастирските възвишения, Сакар планина и Чирпанските възвишения със средна надморска височина 196 метра, край река Бедечка. Намира се на 220 км по шосе и 250 км по ЖП линия от София.
Климатът на градската територия е преходноконтинентален с полъх от Средиземно море. В района виреят рядко срещаните в България екзотични дървесни видове магнолия, кедър, смокиня, лавър (дафиново дърво), нар, бадем, райска ябълка, кипарис. Средната годишна температура е 13°C (средна януарска +1,0° и средна юлска +24,0°C) със средногодишна валежна сума 650 мм. Северозападно от Стара Загора на около 16 км се намират Старозагорски минерални бани, а северно от града на около 15 км има друг минерален извор в село Ягода.
[редактиране] Аднимистативно деление
Градът като един от големите в страната е съставен от отделни квартали, които гравитират около централната част на града. Едни от най-големита квартали са Железник, Три чучура (север и юг) на запад и Самара и Зора на изток.
- Преди Втората световна война
Преди войната в покрайнините на града се оформят квартали от бежанци от тракийските и македонските български земи.
- След Втората световна война
Повечето квартали са изградени след Втората световна война след като масово селското население в региона се преселва в града, за да осигури работна ръка за новите промишлени мощности, а няколко квартала са присъединени села. Те се оформят около централната част на Стара Загора, която понастоящем остава най-голямата заселена площ в града. Квартали в Стара Загора понастоящем са:
- АПК
- Атюрен
- Дъбрава
- Железник (малък и голям)
- Зора (квартал на Стара Загора)
- Индустриален квартал
- Източна индустриална зона
- Казански
- Колю Ганчев
- Лозенец
- Самара 1
- Самара 2
- Самара 3
- Студентски град
- Три чучура
- Три чучура - север
- Три чучура - юг
- Централна част на Стара Загора (включва в себе си Суперцентър, Чайка и Загорка)
[редактиране] Флора и фауна
Паркове в Стара Загора Градът е известен с красивите паркове, които в последните години са почти изцяло обновени.
[редактиране] Аязмото
Аязмото е парк, който се разпростира на значителна площ. Преди да бъде превърнат в лесопарк от митрополит Методий Кусев, на това място се е издигал гол скалист и безводен баир, но сега мястото е една от гордостите на Стара Загора. Пред входа на парка се издига меден барелеф на Старозагорския владика, направил много за съгражданите си, а до върха край малък храм, застроен на мястото на древно езическо светилище, е мраморната му гробница.
В парка се намират и:
- Старозагорска зоологическа градина — Най-голямата по площ в България.[4] Много разнообразни животински видове.
- Ботаническа градина с много редки дървесни видове
[редактиране] Център за рехабилитация и размножаване на редки видове
На площ от 6000 кв. м са изградени повече от 30 съоръжения за рехабилитация, лечение, размножаване и отглеждане на редки видове. Центърът е член на световния съвет по рехабилитация на диви животни IWRC Тел. 042/ 607 741; Адрес бул." Патриарх Евтимий" 21, /сградата на ветеринарния техникум/
[редактиране] История
Стара Загора един от най-древните градове в България и Югоизточна Европа. Доказателства за това са 8-те му имена: Берое, Августа Траяна, Иринополис, Боруй, Верея, Ески Заара, Железник и Стара Загора.
[редактиране] Античност
Историята на града започва с неолитните жилища от 6–5 хилядолетие пр.н.е. [5] [6]. Неолитните жилища край Стара Загора са най-запазените неолитни жилища в Европа, а медният рудник е най-старият експлоатиран в Европа[7].
Днешният град е основан от траките под името Берое, което на тракийски вероятно означава желязо — още в древността се е добивало желязо от мини до Стара Загора.
Римският император Траян (един от най-великите императори на Римската империя) преустроява града и го кръщава на себе си — Улпия Августа Траяна. По времето на Римската империя Августа Траяна е от сред градовете, имащи право да секат собствени монети - право отдавано на най-големите търговски и икономически центрове на империята.
[редактиране] Градът през средните векове
Областта Загоре влиза за първи път в границите на България след обсадата на Константинопол от арабите през 717 година, при която хан Тервел оказва помощ на империята с конница и пехота и разбива 30 хилядна арабска армия. За благодарност Византия отстъпва на България стратегическата област Загоре с център Берое. Българите наричат града Боруй (видоизменена форма на Берое или от старобългарската дума 'бору' - крепост). След това градът многократно преминава ту във Византия, ту в България. При посещението си в града през 784 г. византийската императрица Ирина възобновила крепостните стени, за да удържи натиска на младата българска държава и му дава своето име - Иринополис.
След падането на България под византийско владичество градът е прекръстен на Верея.
[редактиране] Под „турско иго“
През 1372 година османските турци завладяват града, който има изключително стратегическо местоположение в близост до проходите на Стара планина, водещи до малкото останала свободна територия на Търновското царство. Османците, виждайки огромното наследство на исторически паметници от различните култури, го преименуват на Загра Атик — на турски древна Загора. По-късно името се видоизменя на Ески Заара — старо Загора.
През турското владичество градът отново е водещ културен и икономически център. Той е първият български град преименуван с българско име още преди Освобождението (почти всички български градове и села с турски имена са преименувани едва през 1934 година), поради голямата будност и настойчивост на старозагорци. През 1854 година се взема решение от старозагорския български елит градът да се прекръсти на Железник, подчертавайки, че още в древността там се е добивало желязо (превод от Берое). Но това име не се налага задълго и през 1870 година при учредяването на Старозагорската епархия на църковния събор в Цариград се взема решение в официалните документи на Османската империя градът да фигурира с преведеното на български турско име — Стара Загора.
Д-р Иван Богоров в своята книга „Няколко дена разходка по българските места“ отбелязва, че Ескизаарското поле е едно от най-плодородните в цяла Румелия и че Ески Заара е един от най-населените с българи градове в Румелия.
През 1841 година в града е основано класно училище, което прилагало програмата и методите на габровската Априловска гимназия. През 1863 година се открива девическо класно училище. В Стара Загора са учителствали Неофит Рилски, Иван Богоров, Петко Славейков и други. Тук са се учили Васил Левски, Райна Попгеоргиева и други. Родно място е на редица едни от най видни български възрожденски дейци като Захари Княжевски и Александър Екзарх. Две години тук е творил и Николай Павлович, който възнамерявал да открие рисувално училище. Тук е родена оперната певица Христина Морфова, наречена „Българският славей“.
През 1875 година преди Старозагорското въстание, Стара Загора има 4 419 дома с 25 550 жители[2] и заедно с Пловдив (24 000 жителиИсторически музей Пловдив през 1880 година) са най-големите градове на територията на днешна България. В останалите български земи още 4 града са около и над 25 000 - Солун, Одрин, Битоля и Скопие.
Ярка проява на революционните борби срещу османския поробител е Старозагорското въстание от 1875 година, ръководено от Колю Ганчев.
През време на Освободителната война градът на няколко пъти е изгарян от турските башибозуци. Сведенията за загиналите по време на Освободителната война българи са различни. Изклани са между 5000, 7 850 и 14 500 българи, мъже, жени, маловръстни дечица и още хиляди напускат завинаги Стара Загора. Това са най-трагичните моменти за Стара Загора. Дори много тогавашни съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град. По това време в града остава едва 1 089 домове с 10 650 души, което е едва две трети от населението на Стара Загора преди Старозагорското въстание от 1875 година.
[редактиране] Стара Загора след Освобождението
Стара Загора е град, опожаряван многократно, но построяван отново и отново за да устои на прищевките на времето. За тази цел през 1878 година в Стара Загора пристига известният архитект от Австро-Унгария Лубор Байер, който проектира модерната правоъгълна шахматна планировка, с която Стара Загора се гордее и до днес. На 5 октомври същата година е положен и първият камък за възстановяването и именно затова датата е обявена за празник на града. В България единственият друг град с такъв устройствен план е Нова Загора. С шахматна планировка са най-модерните и големи градове в света — Мексико сити, Буенос Айрес, Пекин, Токио и др.
При първото преброяване след освобождението на Източна Румелия през 1884 година Стара Загора има едва 15 500 души население, като градът от най-голям пропада едва до 7-о място по големина в освободените български земи след Пловдив — 33 000 души, Русе — 26 163 души, Варна — 24 555, Шумен — 23 093 души, София 20 500 души и Сливен — 20 000 души население.
В следващите няколко години Стара Загора отново изпреварва Сливен по население. От 1901 година Стара Загора изпреварва и Шумен, който след напускането на голяма част от турците е в застой на населението си чак до 1934 година. От 1901 до 1913 година Стара Загора със своите 27 000 души заема 5-то място по големина след София, Пловдив, Варна и Русе. През 1926 Стара Загора е изпреварена от Бургас - град, който нараства бързо поради стратегическото си място и поради големия брой бежанци, прокудени от турците от Одринска Тракия, заселили се в него след Междусъюзническата война. За кратко Стара Загора е изпреварвана от Плевен (1946–1956) и Перник (1956–1959).
През 1934 година населението на Стара Загора се увеличава до 34 000 души. През 1946 година населението на града е 40 000 души. През 1956 година Стара Загора достига 56 000 души, 1965 г. — 87 000. През 1968 Стара Загора вече достига 100 000 души и се нарежда между най-големите български градове - стохилядниците. На преброяването през 1975 година населението на града е 122 000 души. През 1985 г. 157 000 души. През 1992 година населението достига 162 000. През 2007 г. Стара Загора има 163 000 жители.
[редактиране] Кметове на Стара Загора
Веднага след освобождаването на града от османците за кмет е избран Петко Славейков, който е сред най-видните общественици в града по това време. От тогава до сега градът е имал 53 кмета. Настоящият е Светлин Танчев.
[редактиране] Символи на Стара Загора
[редактиране] Икономика
Регион Стара Загора е динамично развиващ се и по редица показатели е на водещи позиции в страната. За 2004 г. региона има рекордно висок растеж на стойността на произведената продукция от 26%[8], на продажбите от 23% и на Брутния вътрешен продукт от 24.6%.
По информация на областна администрация през 2004 г. и 2005 г. област Стара Загора вече е на второ място по брутен вътрешен продукт (БВП) и запазва трето по индекс на човешко развитие (ИЧР). ИЧР се определя от БВП на човек, ниво на грамотност, очаквана продължителност на живота и др. През 2004 г. преките чужди инвестиции в региона са 838 млн. евро (при 2020 млн. евро общо за България), което представлява над 40% от всички инвестиции в страната. Около 600 млн. евро от инвестициите са в сферата на енергетиката.[9]
Според изследване на неправителствената организация Индъстри Уоч, проведено през второто тримесечие на 2005 Стара Загора е на второ място (след София) по средна работна заплата сред 27-те областни центъра в България. Това се отнася както за номиналната, така и за реалната работна заплата, определена на базата на съотношението на покупателната способност.[3] През март 2008 г. Стара Загора вече е с най-високите заплати в страната.[4] Към март 2008 безработицата в област Стара Загора е 5,66%, а в град Стара Загора - под 4%[10], което е едно от най-ниските нива в страната.[5]
Най-големият работодател в Стара Загора е Промишлено-енергийният комплекс „Марица Изток“. Заети са около 20 000 души от областта, от които около 10 000 са жители на град Стара Загора. Строителството на Мини Марица-Изток започва с разпореждане на Министерския съвет през 1952 г. Започва разработването на въглищния басейн и изграждане на рудник Трояново, ТЕЦ Марица-Изток 1 и фабриката за въглища. Тя има капацитет 1,8 млн. тона и преработва ежегодно към 3,5–4 млн. тона въглища. В последствие се изгражда ТЕЦ Марица-Изток II и ТЕЦ Марица Изток III. Марица изток дава 30% от електроенергията на България, а мини Марица Изток са най-големият производител на въглища в България (83%). В промишления комплекс Марица-изток заплатите са едни от най-високите в България. В момента „Марица Изток“ се модернизира, като се подменят остарелите инсталации, увеличава се капацитетът на произведената електроенергия и се изграждат пречиствателни мощности, които да редуцират до минимум вредните емисии, изхвърляни в атмосферата. Електроразпределение Стара Загора разпространява произведената в Марица Изток електрическа енергия. Дружеството притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия от 13.08.2004 г. на Държавната комисия за енергийно регулиране за срок от 35 години на територията на Южна България. В дружеството са заети 1 771 души.
Един от големите работодатели в града е Кълвача - Стара Загора. Приблизително 60% от всички газостанции в България са изцяло или частично оборудвани от Групата "Кълвача". Клиентите на "Кълвача Газ" АД са над 300 газостанции, промишлени и битови инсталации, като фирмата е изключителен доставчик на газ пропан-бутан за обектите на ЕКО ЕЛДА България и основен доставчик на газ пропан-бутан за обектите на OMV България. Натрупания опит и лидерската позиция на пазара в България позволиха на Групата Кълвача да излезе и на външни пазари, където осъществява значителни продажби на газови съоръжения и оборудване. Кълвача има верига от 15 газостанции на територията на страната, както и терминал за газ пропан -бутан с капацитет 10000мт месечно, производствената и търговска база Пряпорец - Стара Загора. Корпоративни клиенти на Кълвача са "Юмикор Мед", "Либхер България", "Сокотаб България", "Български Транспортен Холдинг", "Петрол ", "ОМВ България" "Шел Газ", "Еко Елда България", "Еко Петролеум", "Нафтекс Инженеринг" и други.
Други големи фирми, занимаващи се с оборудване на бензиностанции, газостанции и метастанции са Ефир Стара Загора и Изот сервиз
В Стара Загора се намира най-голямата пивоварна в България — „3агорка“, част от групата Хайнекен. „Загорка“ АД произвежда бира с марките Загорка, Ариана, Столично тъмно пиво, Амстел, Хайнекен и др. „Загорка“ държи около 30% от пазара на пиво в страната. Там работят над 800 души.
В Стара Загора е седалището и на производителя на вино „Домейн Менада“, който от 2002 г. е собственост на френската фирма „Белведере груп“, официален вносител на „Sobieski vodka“ за България. Към него спада и избата в с. Оряховица на 15 km от Стара Загора. Винарната е една от най-проспериращите в момента на българския пазар с марките „Tcherga“, „Traiana“, „Augusta“, „Menada“, „Menada Trinity“ и др., както и като износител на вино в чужбина. „Домейн Менада“ и „Оряховица“ са производители на едни от най-добрите вина от сорта каберне совиньон у нас, като не са за подценяване и тези от сортовете мерло, рубин, шардоне, димят и др. През 2004 г. бяха направени големи инвестиции за нови мощности във винзавода, както и за нови лозови масиви.
Други важни предприятия в града са: ДЗУ (ДЗУ); Завод за чугунени отливки „Прогрес“; Завод за текстилни влакна; Завод за инструментално и нестандартно оборудване; Завод за технологично оборудване; Завод за метални конструкции; Ковашко-пресов завод „Пресков“; Завод за машини за хранително-вкусовата промишленост „Хранинвест — Хранмашкомплект“; предприятия за мебели „Средна гора“ и „Мебел“; Завод за трикотаж „Наталия“; Завод за млекопреработване „ОМК“ — Стара Загора; Зърнофуражен комбинат; Тютюнев комбинат „Слънце — БТ — Стара Загора“; мелница „Загоре“; Завод за Макаронени изделия „Загария“; Завод за слънчогледово масло „Бисер олива“; Птицекомбинат „Градус“ и др.
Стара Загора е средище на богатата селскостопанска област — Загоре, прочута с пшеницата си, с производството си на различни зърнени храни, технически култури, зеленчуци, плодове, грозде. Те служат за прехрана на населението и за суровини за хранително-вкусовата промишленост. Местната старозагорска овца от 1950 г. се използва като подложка при създаването на тракийската тънкорунна овца.
Стара Загора и София са най-важните транспортни възли в Южна България. През Стара Загора минават железопътните линии София-Бургас и Русе–Подкова (проект за продължаване през прохода Маказа до Дедеагач на Егейско море)/Свиленград (продължение до Истанбул и до Дедеагач). На територията на града има и летище, което има дълга писта, подходяща за приемане на големи самолети, но не обслужва редовни полети. През територията на града преминават трансевропейски коридори номер 8 и 9 от общо 5 пресичащи територията на страната. През 2007 г. до Стара Загора достигна и магистрала Тракия,която минава южно от града.
През март 2006 г. в Стара Загора започва изграждането на най-големия в страната Бизнес парк Стара Загора. Той трябва да бъде построен върху площ от 260 дка в източната част на града. Очакваната стойност на инвестициите е около 300 млн. лева, като през първата година се планира да се реализират около 100 млн. лева. Проектът, както и Бизнес парк София, се разработва от германската компания Линднер груп.
Благодарение на добрата икономическа ситуация в Стара Загора, през последните години се построиха множество хипермаркети като Метро, Билла, Техномаркет Европа, Технополис, хипермаркет Багира, Практис, TK КИРОВ, Анимекс, Мосю Бриколаж, BAUmaX, Практикер и други.
[редактиране] Медии
- ТВ7 - Стара Загора, част от телевизията TV7, представя регионална програма сутрин от 8.30 до 9.30, следобед от 16.30 до 17.00 и вечер от 19.30 до 20.00 ч.
[редактиране] Обществени институции
В Стара Загора се намира регионалната администрация за голяма част от Тракия на проекта за временна заетост Красива България. [6]
На 30 октомври 1974 година се полагат основите на висшето образование в Стара Загора. Днес в западната част на града се намира Тракийският университет, който е с най-високата акредитационна оценка „Много добра“. В структурата му се включват Медицински факултет, Ветеринарномедицински факултет, Икономически факултет, Юридически факултет, Педагогически факултет и др. Университетът има филиали в Сливен, Ямбол и Хасково.
Други висши училища са Частен колеж "Телематика" и филиал (неакредитиран) на Санктпетербургския държавен университет. В проект е изграждането на Руски университет. На територията на града функционират и медицински и педагогически колежи. За нуждите на многобройните студенти е построен Студентски град.
Висши училища:
- Тракийски университет
- Частен колеж "Телематика" [9]
В Стара Загора има и над 40 училища, включително средно музикално училище.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Стара Загора е част от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: Античен форум Августа Траяна - най-старият по нашите земи; Неолитни жилища, 9.00-12.00 и 14.00-17.00 ч. почивни дни неделя и понеделник, има печат.; Мемориален комплекс “Бранителите на Стара Загора - 1877 г.”; Регионален исторически музей - ул. "Граф Игнатиев" 11, 8.30-12.00 и 12.30-17.00 ч.; почивни дни събота и неделя, има печат.
[редактиране] Обсерватории
- Централна астрономическа лаборатория за космически изследвания към Българска академия на науките — намира се в парк „Аязмото“, на върха на „Втория баир“
- Народна астрономическа обсерватория "Юрий Гагарин"
[редактиране] Църкви
- храм „Свето Въведение Богородично“
- храм „Свети Димитър“
- храм „Свети Николай Чудотворец“
- храм „Света Троица“
- храм „Свети свети Кирил и Методий“
- храм „Свети Теодор Тирон“
- Старозагорска митрополия
[редактиране] Театри и опера
- Държавна опера[11] — първата българска опера извън София. Новата сграда на Старозагорската опера е най-голямата на Балканския полуостров. Построена през 1974 г., през 1991 г. тя е подпалена от вандали. Към 2006 г. все още се ремонтира. Краят на ремонтите и откриването на операта е обявено за 5 Октомври 2007 година.
- Драматичен театър „Гео Милев“, един от най-старите в България.
- Държавен куклен театър
- Музикален театър
[редактиране] Музеи
- Регионален исторически музей
- Античен форум при западната порта на Августа Траяна — най-известният античен паметник на културата в Стара Загора, разположен близо до Съдебната палата
- Южната порта на Августа Траяна
- Късноантична обществена сграда с мозайка (4-6 век; експонирана в партерния етаж на паричния салон на Централната пощенска палата
- Късноантична подова мозайка от края на 4 век близо до сградата на НТС
- Хилендарски метох, в двора на храм „Свети Димитър“ - централно място в експозицията заема темата „Левски в Стара Загора“, която проследява тригодишния престой на Апостола в града (1855–1858 г.) и ролята му при изграждането на местните революционни комитети
- Музей "Неолитни жилища" — отнасят се към периода на ранния неолит — средата на VI хилядолетие пр. Хр. и са експонирани в специална защитна сграда
- Халколитни медни рудници в местността Мечи кладенец (Аирбунар)
- Тракийска гробница
- Къща-музей „Гео Милев“
- Къща-музей „Градски бит ХІХ в.“ - експозицията е уредена в Хаджиангеловата къща, строена през 1883 година от дебърския майстор уста Георги
- Балабановата къща, в която е уредена експозицията на старозагорските занаяти от края на XIX век
- Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора 1877 г.“, издигнат в памет на българските опълченци, сражавали се за освобождението на Стара Загора, под командването на подполковник Калитин.
- Римските терми при Старозагорските минерални бани
- Берекетска могила
- Ески джамия — единствената оцеляла сграда след опожаряването на Стара Загора през Руско-турската Освободителна война, завършена през 1409 г.
[редактиране] Галерии
- Ателие Галерия Палитра — Изящно и приложно изкуство, икони
- Галерия 8 — Сборна изложба — живопис и икони
- Галерия за изящни и приложни изкуства Алба Авитохол — обща експозиция
- Галерия за изящно изкуство Кавръков — Сборна изложба живопис, графика, икони
- Галерия за изящно и приложно изкуство Грема
- Галерия за класическо изкуство
- Галерия Зодиак — Живописни платна, графики и пластики от изявени автори
- Галерия Палитра — Изящно и приложно изкуство
- Художествена галерия Стара Загора
- Художествена галерия Радев — сборна изложба живопис — постоянна експозиция
- Художествена галерия Байер
- Римска Мозайка - живопис, графика, пластика, фотографии; изящно и бижутерийно изкуство
- Паре - Съвременна живопис и приложно изкуство
- Рицар - Живопис, графика, скулптура и приложно изкуство
- Хоби - Сборна изложба
[редактиране] Библиотеки
[редактиране] Редовни събития
- Годишен фестивал на оперното и балетното изкуство - основан преди 40 години се утвърди като единствения и най-голям оперен фестивал в България, в Стара Загора гостуват всички опери от страната и много оперни театри от чужбина. Провежда се всяка година в продължение на 2 месеца - от април до юни.
- 5 октомври — Ден на Стара Загора
- м. Юни — поход "Верея", към ТД"Сърнена гора"
- Празници на липите - всяка година от края на май до средата на юли се провеждат градските празненства, посветени на цъфтежа на липите.
- Pierrot - Международен фестивал на куклените театри за възрастни
- Състезания по корабомоделизъм - Езерото Загорка е домакин години наред на световни, европейски, балкански и национални състезания. Всяко лято се организират Дни на корабомоделизма, организира се специален пресцентър, който отразява състезанията.
[редактиране] Почетни граждани
Почти всяка година по решение на Общинския съвет се връчва почетното звание на Почетен гражданин на Стара Загора на заслужили граждани. Носители на това звание са били Леонид Брежнев, Валентина Терешкова, Веселин Ханчев, Иво Папазов и много други.
[редактиране] Граждани на Стара Загора
[редактиране] Родени в Стара Загора
Военни и политически дейци
- Богдан Филов (1883 - 1945) — български учен, археолог, министър председател и регент
- Делчо Делчев - български генерал
- Иван Гарванов (1869 - 1907) — български революционер
- Иван Божков - български учен и политик
- Колю Ганчев - революционер
- Стефан Тошев - български генерал
- Тодор Дочев - член на ВМРО. Войвода на чета в Костурско
- Тачо Хаджистоенчев (1887-1952), български революционер, деец на ВМОРО
Спортисти
- Васил Драголов- футболист
- Живко Желев - футболист
- Наско Сираков - футболист
- Петя Неделчева- бадминтонистка
- Симеон Минчев - български футболист
- Теньо Минчев - български футболист, шампион с Берое през 1986
- Явор Янакиев - български борец и световен шампион
Културни дейци
- Анелия Динева - поп-фолк певица
- Анна Томова-Синтова — оперна певица
- Васил Михайлов — актьор
- Вельо Горанов - актьор
- Веселин Ханчев - поет, публицист и драматург
- Веселин Стойков - оперен певец
- Гео Милев — поет и писател
- Димитър Гюдженов - български художник
- Захари Княжески - просветен деец
- Златина Тодева - народна актриса
- Иван Груев — поет
- Любомир Стойков - журналист
- Венелин Петков - ТВ водещ
- Мария Кирова - поп-фолк певица
- Наум Шопов - актьор
- Николай Лилиев - поет
- Петър Крумов (р.1934), хоров диригент
- Стефан Вълдобрев - актьор и музикант
- Даниел Михайлов - радиоводещ
- Стефан Салгънджиев - (1847 - 1911) - български просветен деец
- Стойчо Стоев - поет
- Иван Матев — актьор, Супер Любо
- Таню Клисуров — поет
- Младен Петков - радиоводещ
- Христина Морфова — оперна певица
[редактиране] Свързани със Стара Загора
- Митрополит Методий Кусев - български духовник, основател на парк Аязмото
[редактиране] Фамилии
- Азманови - известна фамилия старозагорци
- Шаханови - известна фамилия старозагорци
- Капитанови - известна фамилия старозагорци
[редактиране] Международни отношения
Стара Загора е побратимен град или сътрудник с:[14][15][16]
[редактиране] Побратимени градове
Лариса, Гърция
Самара, Русия
Крушевац, Сърбия
Радом, Полша
Даунпатрик, Северна Ирландия
Барейро, Португалия
[редактиране] Партньорски градове
[редактиране] Галерия
 Универсалният магазин |
 Античният форум на Августа Траяна |
 Мемориалът „Бранителите на Стара Загора“ с каменното Самарско знаме и неговите бранители |
 Общината |
 |
 Пощата |
 Езеро „Загорка“ |
 Стара Загора през нощта |
[редактиране] Източници
- ↑ Индъстри Уоч (2004-10-10). „Заплати и богатство в най-големите градове“. Още Инфо. Взето на 2006-04-27
- ↑ „В Стара Загора строят най-големия бизнес парк на Балканите“. chambersz.com (2006). Взето на 2006-05-10
- ↑ „„Красива България“ III - Региони и карта“. Взето на 2006-05-04
- ↑ Standard & Poor's за кредетния рейтинг на Стара Загора
- ↑ Министерство на Регионалното Развитие и Благоустройството
- ↑ История на бълг. национално радио
- ↑ http://www.visit.bg/staedte/index.php?kurid=78
- ↑ http://city.starazagora.net/modules/news/article.php?storyid=84
- ↑ http://www.purebulgaria.com/bg_version/cities.php?city_id=177
- ↑ http://city.starazagora.net/modules/news/article.php?storyid=445
- ↑ http://www.chambersz.com/econ2006/index.php?option=com_content&task=view&id=12&Itemid=26&lang=bg
- ↑ http://www.chambersz.com/econ2005/bvp.htm
- ↑ http://www.az.government.bg/Analyses/AnaPro/2008/03/carta.gif
- ↑ http://www.operastzagora.com/
- ↑ Библиотека „Захари Княжески“
- ↑ Библиотека „Родина“
- ↑ http://city.starazagora.net/modules/news/article.php?storyid=1718
- ↑ http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls
- ↑ http://www.sz.government.bg/Read.php?id=322
- ↑ http://www.flgr.bg/bg/twin/p/29/?show=idx&doc_id=0
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт на Община Стара Загора
- Портален сайт на Област Стара Загора
- Тролейбусен транспорт в Стара Загора
- Регионален исторически музей - Стара Загора
- Панорамни снимки от Стара Загора
- Снимки от Стара Загора
