Търговище

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Търговище.

Фонтан на централната улица на Търговище

Търго̀вище е град в Източна България. Той е административен център на община Търговище и на Търговищка област, и е в близост до град Шумен. До 1934 г. името му е Ескѝ Джумая̀.^[1]

[редактиране] География

Търговище се намира на 339 км. североизточно от София, на 41 км. западно от Шумен, на 25 км. северозападно от Велики Преслав и на 100 км. североизточно от Велико Търново. Близостта на града до изходните пунктове на страната Варна (110 км) и Русе (100 км) го превръща в естествено стратегическо кръстовище.

[редактиране] История

Археологическите сведения доказват, че по тези места човешки живот е имало още през медно-каменната епоха (халколит) - V-IV хилядолетие пр.н.е. В околностите на града са открити останки от тракийски селища (V-ІІІ век пр.н.е.), селище от римската епоха (ІІ-ІV век от н.е.), селище и крепост от ранно-византийската епоха (V-VІ век). Намерени са останки от селище от Първата българска държава (крепостта Сборище), селище и крепост от Втората българска държава. От 1573 г. в данъчния регистър на Османската империя за първи път се среща старото наименование на селището Ески Джумая. През 1658 г. то става административен център.

Допирът с европейската култура и жаждата за знание подготвят почвата за активна просветна дейност. Още в ХVІІІ век тук е открито килийно училище, което през 1846 г. е преобразувано в светско. В него учителства големият възрожденец Петко Р. Славейков. По това време в града са изградени християнска църква и читалище. Панаирната и занаятчийската слава на Търговище се запазват и в епохата на Възраждането. Развиват се множество занаяти - абаджийство, мутафчийство, гайтанджийство, обущарство и др. Градът има своето място в национално-освободителното движение.

През 1872 г. Ангел Кънчев създава таен революционен комитет. Народните будители Сава Геренов и Сава Катрафилов сеят семената на знанието и прогреса. Тук е роден Никола Симов- Куруто - знаменосец на Ботевата чета. През 1934 г. градът e преименуван на Търговище.

[редактиране] Население

Населението на община Търговище наброява 63382 д. (2003 г.) – 45,9% от населението на областта. През последните 5 г. се наблюдава тенденция на демографско намаление, характерна и за област Търговище, Североизточния район за планиране и Р България. Отрицателен прираст на населението е регистриран както в центъра на общината, така и в селата като цяло. Само в 5 от общо 51 села прирастът е положителен. Най-голямо е намалението в някои от много малките села на общината (Копрец, Кошничари, Мировец – над -10% средногодишен прираст). Темповете на намаление на населението на община Търговище (-1,2%) са сходни със средните за страната (-1,2%) и по-малки от тези на областта (-1,9%).

[редактиране] Етнически състав

[редактиране] Религии

В град Търговище около 2/3 от населението са православни, останалите са главно мюсюлмани. Има 2 църкви и една джамия. Старата църква, изградена още по време на турското робство, намира се в най- българската част на града, квартал Вароша.

[редактиране] Политика

Политическата обстановка след местни избори 2007 е следната:

Общински съвет Търговище 2003: от 33 съветници: ДПС 12, БСП 9, Обединен блок на труда 7, СДС 2, ССД 1, НДСВ 1, ВМРО 1.

Общински съвет Търговище 2007: от 33 съветници: ДПС 11, БСП 9, Обединени за Търговище 5, ГЕРБ 4, АТАКА 3, Обединена десница за Търговище 1.

Кметът на Търговище (Красимир Мирев) запази поста си след изборите: резултатът му е 40.7% срещу 38.63% на Светлан Петков, подкрепян от ДПС. На втори тур за Красимир Мирев гласуваха 58.37% срещу 41.63% на представителя на ДПС.

[редактиране] Икономика

Информация от официалния сайт на общината.

В промишлената продукция на община Търговище водещи отрасли са: производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия - 53,9%, търговия и ремонт на автомобили и битова техника - 15,6%, производство на електротехнически машини и оборудване - 18,6%, шивашка промишленост - 5,7%, дърводобивна и дървообработваща промишленост - 3,7%, и др. В частния сектор най-значителен дял се пада на търговията и изкупуването - 70,5%, следвани от промишлеността - 10,2%, и транспорта - 5,9%.

Структуроопределящи предприятия на общинската икономика в отрасъла промишленост са производството на хранителни продукти и напитки, преработката на пшеница и житни култури, преработката на плодове и зеленчуци, производството на консерви и фуражи.

Машиностроене и металообработване - специално производство, производство на акумулатори, хладилна техника, стоманени профили, арматура, ремонт и производство на автомобили и селскостопанска техника.

• "Енергия" АД
• "Зора" АД
• "Терем" АД
• "Алгара" ЕООД се занимава с производство на елтабла и изделия от метал и ламарина, стругуване, фрезоване и др. Дружеството е със 100% държавна собственост.

Текстилна и шивашка промишленост - силни традиции. Функционират няколко големи предприятия, предимно в частния сектор. Фирмите нямат дългосрочни договори, на пазара липсват необходимите им качествени материали и затова работят предимно по поръчка и на ишлеме.

Голям е делът на мебелната и дървообработващата промишленост. Преобладават малките и средните предприятия. Техният дял е 98% от работещите предприятия в общината. Гъстотата им е 21,5 при 25,0 за страната. Показателят гъстота на фирмите е отношението между броя на фирмите и броя на жителите от дадена демографска група (общия брой население, населението в трудоспособна възраст или друга демографска група). Причини за по-малката гъстота на фирмите в сравнение със средната за страната са недостатъчно добре развитата инфраструктура и демографският отлив на икономически активното население.

[редактиране] Образование

В града функционират 7 начални, 19 основни училища, 3 СОУ, 4 извънучилищни звена. На територията му има 5 професионални училища - техникуми по механотехника, икономическа информатика, строителен, по обществено хранене и селско стопанство. Обучение след завършено средно образование се осъществява в следните специалности: Икономист-информатик - задочно по ФАР; Счетоводна отчетност - задочно по ФАР; Икономист маркетолог - задочно (Българо-датски колеж)

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Театри

• Драматичен театър
• Куклен театър

[редактиране] Музеи

• Исторически музей [2]
• Още за музеите и историята: [3]

[редактиране] Редовни събития

• На 29-ти януари всяка година търговищенци празнуват годишнина от освобождението на града от турско робство.
• В града е организиран традиционен панаир, познат като Пролетен панаир и Изложение на индустриални стоки. През 2007-ма година панаирът се проведе от 14 до 20 май.През тази година (2008) панаирът ще се проведе от 12 до 18 май.

[редактиране] Личности

Родени в Търговище

• Сава Кюлев (1855-08.08.1921), опълченец от VI дружина^[2]
• Иван Бончев (1866 - ?), български офицер
• Йордан Аврамов (1866-?), офицер
• Николай Бъчваров (р. 1963), футболист
• Тодор Капралов (р. 1923), футболист
• Михаил Радев (Михаил Странджата) (1865 - 1922), български революционер, войвода на ВМОРО
• Никола Маринов (1879-1948), художник, професор
• Евгени Матеев (1920-1997), икономист
• Диян Първанов (р. 1965), футболист
• Никола Симов (1845-1876), революционер, първи знаменосец на Ботевата чета
• Петър Стъпов (1910-1992), писател

Други

• Георги Живков (1844-1899), политик, учител през 1862-1864
• Любен Корнезов (р. 1947), политик, съдия през 1983-1986
• Теньо Попов Първият директор на Военно ремонтен завод "Хан Крум"

[редактиране] Спорт

• Футболният отбор на града се казва "Светкавица (Търговище)".

• Школа по спортна стрелба - Спортен клуб по спортна стрелба "Светкавица", двама Европейски шампиони, над 200 медала от Държавни първенства за всички възрасти, над 10 Национални състезатели.

[редактиране] Други

Църковни храмове:

• “Успение Пресветия Бого­родици”. Уникална архитектура - 1851 год.
• “Свети Иван Рилски”. С чудотворен уникален иконостас.

• Библиотеката “Петър Стъпов” е разположена в модерна база, с 6 читални и предлага близо 330 хиляди тома литература. Изпълнява функциите на съвременен граждански и информационен център със собствена компютърна мрежа.
• Школа за изобразителни изкуства. Основната и дейност е обучение на ученици от 5 до 18 години в областта на изобразителните изкуства. Нейните възпитаници са носители на големи награди от международни конкурси в Япония, Италия, Полша, Република Македония, Чехия, Германия и др.

[редактиране] Побратимени градове

Търговище е побратимен град или има сътрудничество с:^[3][4]

• Котбус, Германия
• Търговище, Румъния
• Смоленск, Русия
• Санта Мария да Фейра, Португалия
• Ватерлоо, Айова, САЩ
• Козани, Гърция
• Сюрен, Франция

[редактиране] Бележки

1. ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
2. ↑ Атанасов, И., П. Събев. Летопис на Попово. Варна, 1992.
3. ↑ МЕЖДУНАРОДНИ КОНТАКТИ
4. ↑ http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls

[редактиране] Външни препратки

• Сайт на Община Търговище
• Сайт за Община Търговище
• Регионален информационен портал за Търговище
• Търговище Проект BG 0102.03 Развитие на културния туризъм в България
• Кметовете на Търговище
• Сайт на Област Търговище
• Исторически музей - Търговище
• Снимки на град Търговище - панорами
• Сайт на Търговище
• Снимки от Търговище

п • б • р

   Градове в България с над 20 000 жители

Айтос • Асеновград • Благоевград • Ботевград • Бургас • Варна • Велико Търново • Велинград • Видин • Враца • Габрово • Горна Оряховица • Гоце Делчев • Димитровград • Добрич • Дупница • Казанлък • Карлово • Карнобат • Кърджали • Кюстендил • Ловеч • Лом • Монтана • Нова Загора  • Пазарджик • Панагюрище • Перник • Петрич • Пещера • Плевен • Пловдив • Разград • Русе • Самоков • Сандански • Свищов • Севлиево • Силистра • Сливен • Смолян • София • Стара Загора • Троян • Търговище • Харманли • Хасково • Шумен • Ямбол