Велики Преслав
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Велики Преслав е град в Североизточна България. Той се намира в Област Шумен и е в близост до град Шумен. Градът е трети по големина в областта след Шумен и Нови пазар и е административен център на община Велики Преслав. До 1878 година селището има двойно име - българско Преслав и турско Ески Стамболук[1], а до 1993 година името му е Преслав[2]. Град е от 1883 година.
Велики Преслав | |||
---|---|---|---|
Данни * | |||
Население: | 9 648 [1] | ||
Надм. височина: | 92 m | ||
Пощ. код: | 9850 | ||
Тел. код: | 0538 | ||
МПС код: | Н (Ш) | ||
Администрация | |||
Област: | Шумен | ||
Община: - кмет |
Велики Преслав Димо Бодуров |
||
|
|||
промяна на тази таблица |
Съдържание |
[редактиране] Администрация
- Димо Бодуров - кмет на Община Велики Преслав
- Пепа Кръстева - зам.-кмет
- Красимир Попов - зам.-кмет
- Миглена Ангелова - председател на Общинския съвет
[редактиране] История
Велики Преслав е втората българска столица (от 893 до 969 или 971 г.). През 971 г. е превзет и ограбен от византийците. През ХІ-ХІІ в., в периода на византийското владичество след въстанието на Асен и Петър (1185-1187) е отново крепост.
Градът е възникнал през първата половина на ІХ век по време на управлението на хан Омуртаг като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. Цар Симеон I премества столицата на Първото българско царство във Велики Преслав, разположен на 30 км от старата столица Плиска. Той го превръща в най-красивия на север от Стара планина и един от най-величествените градове на цяла Югоизточна Европа (епохата на “Златния век"). Тук са съхранени едни от най-значимите паметници на Плисковско-Преславската култура. Външният град (3,5 кв. км. площ) е бил обкръжен от белокаменни стени, вис. 10 м., шир. 3,25 м. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези на Плиска. Във вътрешния град, също обкръжен със стена, се намира комплексът на царската резиденция: монументални каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони Кръгла църква (10 в.) и др. Градът е забележителен за това време с канализацията си и водоснабдяването. Велики хора на перото са работили в Преславската книжовна школа – Наум Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Презвитер Козма.
Сред археологичните находки (разкопки от края на 19 в. и след това) се намират керамичната икона на Св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници.
[редактиране] Личности свързани с Велики Преслав
- цар Симеон I (893-927), български владетел
- цар Петър I (927-969), български владетел
- цар Борис II (969-971), български владетел
- цар Роман (978-991), български владетел
- цар Самуил (997-1014), български владетел
- цар Гаврил-Радомир (1014-1015), български владетел
- цар Иван-Владислав (1015-1018), български владетел
- княз Пресиян II 1018, български владетел
- цар Петър II Делян (1040-1041), български владетел
- цар Петър III (1072), български владетел
- Наум Преславски, български светец и книжовник
- Константин Преславски, български духовник и писател
- Черноризец Храбър, български духовник и писател
- Йоан Екзарх, български духовник и писател
[редактиране] Културни и природни забележителности
Националният историко-археологически резерват и музей „Велики Преслав“ включва реставрирани и консервирани части от разкопките на средновековния град и музей, в който се съхраняват част от откритите предмети. Музеят е основан на 26 октомври 1906 г. по инициатива на Йордан Господинов и местното Археологическо дружество „Тича“. Сградата, в която се намира днес, е завършена през 1981 г. Музеят съхранява над 35 хиляди предмета, около 1700 от които са изложени за посетителите.
Резерватът „Велики Преслав“ е сред Стоте национални туристически обекта.
- Етнографска къща - сграда от XVIII-XIX век, запазена в автентичен вид. В нея се представят обичаи от региона, има етнографска сбирка.
- Църква "Св. Архангел Михаил", построена преди 95 години. Тя е единствената църква в Североизточна България със стенописи - дело на проф. Николай Ростовцев и неговите ученици.
- Църква "Св. апостоли Петър и Павел" - възрожденска църква, построена по времето на султан Махмуд II през 1808-1839 г.
- Храм-паметник "Св. Кирил и Методий", построен в чест на 1000-годишнината от Симеоновата епоха
Библиотеки и читалища
Културните потребности на населението в общината се обслужват от 12 читалища, разположени в отделните населени места. Най-представителното от тях е НЧ "Развитие" във Велики Преслав, основано преди повече от 130 год., с много добре оборудвана материална база и богат библиотечен фонд, разностранна художественотворческа дейност, многобройни национални и международни изяви на самодейните колективи.
Медии
В общината излиза в. "Седмица", седмично издание на "Седмица " ЕООД - Велики Преслав, ул. "Борис Спиров" 76, тел. 0538/42436.
Функционира и местен радиотранслационен възел с три предавания седмично - тел. 0538/42489.
Здравно обслужване
Здравното обслужване в общината се осъществява както следва:
- доболничната медицинска помощ - от лични лекари в 6 медицински практики;
- специализирана медицинска помощ - от "Медицински център 1 - Велики Преслав" ЕООД;
- спешна медицинска помощ - от Център за спешна медицинска помощ;
- болнична медицинска помощ - от "Многопрофилна болница за активно лечение - Велики Преслав " ЕООД.
Социална политика
- Домашен социален патронаж - подготвя и доставя храна на самотни възрастни хора и хора с увреждания; предлага и услугите социален асистент и домашен помощник - ул. "Ахелой" 4, тел. 0538/43207.
- Клубове на пенсионера - в гр. Велики Преслав и в по-големите села на територията на общината. Организират свободното време и подпомагат социалните контакти на пенсионерите - ул. "Борис Спиров" 51, тел. 0538/44423.
[редактиране] Галерия
Преславското съкровище, Варненски исторически музей |
[редактиране] Външни препратки
- Община Велики Преслав
- Музей Велики Преслав
- Велики Преслав - Златната столица, Велиана Христова
- Професионална гимназия Велики Преслав
[редактиране] Бележки
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Указ 206 на Президента на Републиката от 10.09.1993 г.