Омуртаг

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За града със същото име вижте Омуртаг (град).

Кан Омуртаг
Владетел на България

Омуртаг, миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, XII век
Управление	814–831
Роден	8 век
Починал	831
Предшественик	Крум
Наследник	Маламир
Потомци	Енравота Звиница Маламир
Династия	Дуло
Баща	Крум

Българските вестители се завръщат при Омуртаг с отговор на Михаил II^[1]

Кана субиги^[2] Омуртаг е български владетел, син на кана субиги Крум, управлявал България от 814 до 831 г.

Името Омур-таг има тюркски произход и означава планина/връх Омур. Едноименен връх се намира в планината Тян Шан в днешен Китай.

Съдържание

1 Възкачване на престола
2 Външна политика
- 2.1 Първи години от управлението на xан Омуртаг
- 2.2 Отношения с Франкската империя
3 Вътрешна политика
4 Външни препратки
5 Бележки

[редактиране] Възкачване на престола

След смъртта на xан Крум настъпва кратък период на политическа нестабилност. Изворите споменават, че страната за периода 814-816 била управлявана от трима прабългарски велможи – Дукум, Диценг и Цог. Има няколко теории за събитията от този период. Според тях тези личности били възприемани или като Крумови военачалници с важна роля в събитията, но без да владеят трона, или като кратко управлявали xанове, или като регенти на малолетния Омуртаг. Тъй като е невъзможно да се определи точно какво е станало, като компромисно решение се приема възгледът на професор Васил Гюзелев, че Омуртаг е наследил баща си след кратки смутове в държавното управление.

[редактиране] Външна политика

[редактиране] Първи години от управлението на xан Омуртаг

Ненадейната смърт на Крум оставя множество български войски из Тракия, защитаващи важни стратегически позиции. Възползвайки се от временната криза през лятото на 814 г. Лъв V Арменец повежда войските си срещу тях. Решителната битка се състои край град Буртодизос и завършва с победа на ромеите. Тя няма фатални за българите последствия, но определено дава своето отражение.

Освен това нападение византийците предприемат и други мерки срещу българите. В началото на 814 г. византийско пратеничество било прието от франкския владетел Людовиг Благочестиви. Според западните аналисти целта била съюз между двете държави насочен срещу България. Не се знае дали се е стигнало до съюз, но се предполага, че франкският император не се ангажирал с конкретни действия. Въпреки това новината за преговорите между двете империи стигнала до Плиска и това подтикнало българите към сключване на мир. Освен това българите трябвало да укрепят властта си в новозавзетите територии. А появата на Франкската империя като фактор на западната граница и раздвижването на племената в южните степи налагало подсигуряването на тила преди следващи военни действия срещу Византия. Така през 815 г. бил сключен мирен договор, отделни части, от който намираме в Сюлейманкьойския надпис (на старото име на село Сечище, Шуменско). От него разбираме, че този договор уточнявал:

границата в Тракия. Тя започвала от Черноморското крайбрежие при Девелт, минавала по окопа Еркесия, продължавала към Макри Ливада (Хасковско) на река Марица и оттам към Родопите и Стара планина, но без да включва Пловдив и областта му;
въпросът със славяните останали в пределите на Византия. Българите искали да заменят византийските военнопленници за славянско население от Тракия;
размяната на останалите военнопленници.

Омуртаг преследва Тома Славянина^[1]

Този договор бил изключително полезен за България, тъй като страната се нуждаела от мир. Войската била изморена, столицата Плиска все още била в развалини, а и империята вече не била заплаха за българите. Договорът бил сключен за период от 30 години и е спазван и от двете страни като е подновен при идването на новия византийски император Михаил II Балба . Това може би е продиктувано от размяната на клетвени ритуали между двамата владетели (Лъв V трябвало да се закълне по езическите обичаи, а Омуртаг по християнските). През 823 г. избухва бунтът на византийския пълководец Тома Славянина, който обсажда Константинопол с войските си с цел да се възкачи на императорския престол. Омуртаг оказва военна помощ на император Михаил II Балба и удря бунтовническите войски в гръб.Действията на българския владетел са или в съответствие с клауза от сключения през 815 г. мирен договор, или по лична инициатива на кана.

[редактиране] Отношения с Франкската империя

През 818 г. по неизвестни причини славянските племена тимочани, абодрити и браничевци (населяващи земите по средното течение на Дунав, бившите територии на Аварския каганат) изпратили пратеничество до Людовик Немски с молба да преминат в състава на Франкската империя. Не се знае какъв е бил отговорът на императора, но на следващата година същите племена преминали в състава на Хърватското княжество. Това не се харесало на франките и посочените племена останали под властта на Людовиг. В продължение на три години (824-826) Омуртаг се опитвал да реши спора с мирни средства, изпращайки делегации при Людовиг Благочестиви. След като този подход не помогнал, канът изпратил войската си по поречието на р. Драва и покорил славяните в земите на Долна Панония. Франките се опитали да противодействат, но не се стигнало до сериозни сражения. След този краткосрочен конфликт отношенията между двете държави се подобрили, а Омуртаг поставил на мястото на славянските князе в района свои наместници. Подобни събития се разиграли и през 829 г. със същия резултат. За тези събития научаваме доста от възпоменателен надпис в чест на зера-таркан Онегавон, който се удавил в Тиса. Трябва да се отбележи, че победата на българите била до голяма степен резултат на факта, че Франкската империя нямала претенции към териториите на България. Освен това между двете държави се простирала обширна буферна зона, простираща се между реките Дунав и Тиса. По-важното в случая е желанието на славянските племена да извоюват по-голяма автономност, а това е в разрез с политиката на централизация и приобщаване на славянските племена.

Освен това е намерен още един възпоменателен надпис на копан Окорис, удавил се в Днепър. Той свидетелства за военни действия по североизточната граница на страната, които се датират от преди 824 г. Не е сигурно обаче с кого са воювали българите. В историята е залегнала тезата, че това са били маджарите, но в последно време все по-голяма популярност печели мнението на професор Иван Божилов, че това са били хазарите. Въпреки че няма свидетелства за крайния изход от войната, може да се предположи, че тя завършила успешно за българите, вследствие на бързите и енергични действия на кан Омуртаг.

[редактиране] Вътрешна политика

[редактиране] Административна реформа

В църквата Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново) се съхранява Омуртаговата колона, на която е изписана известната негова мисъл - Човек и добре да живее — умира и друг се ражда, и нека роденият след него, като гледа тези (писмена), си спомни този, който ги е направил

Във вътрешната си политика Омуртаг успял да довърши административната реформа, започната от кан Крум. Той разделил държавата на военно-административни области наречени комитати, управлявани от комити (те били назначавани от кана, а това засилва централната власт). Новите управители имали както граждански, така и военни правомощия. С това окончателно бил сложен край на дуализма в държавата и на автономията на славянските племена.

Под влияние на Византия Омуртаг извършва и една сакрализация на властта, като почва да се титулува “от Бога даден”. Това показва, че е нараснала в значителна степен ролята на кана.

[редактиране] Строителна дейност

Преди всичко кан Омуртаг ще остане в българската история със строителната си дейност, допринесла за развитието на Плисковско-Преславската култура. Съхранени са редица извори (Чаталарски и Търновски надписи) и мемориални надписи, свидетелстващи за възстановяването на Плиска, както и построяването на нов кански дворец с тронна палата и храм на Тангра. Освен това била построена алея с каменни колони с имената на завладените в Тракия градове. Построени били дворци и крепости по поречието на Дунав, както и кански резиденции в Търново и Чепеларе. Омуртаг оставя знаменития надпис "Човек и добре да живее — умира и друг се ражда, и нека роденият след него помни делата му". Строителство в такива размери може да бъде осъществено единствено от икономически силна държава, а България очевидно е такава по онова време.

[редактиране] Отношение към християните

Златен печат-медальон на кан Омуртаг

По времето на Омуртаг, в резултат на териториалното разширение, в пределите на България попаднали и много славяни, които били приели християнството. То от своя страна било смятано за “проводник” на византийско влияние в държавата. Така на гонения и мъчения били подложени голяма част от тези славяни. Вероятно обяснение за това намираме в “Мъченичеството на 15-те тиверополски мъченици” написано от Теофилакт Охридски. Там се твърди, че Енравота (един от синовете на Омуртаг) приел новата вяра. Това още повече озлобило кана и гоненията над християните се засилилили.

Омуртаг умира през 831 г. и е наследен на престола от третия си син Маламир.