Сливен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Слѝвен е град в Югоизточна България. Нарежда се на 8-мо място по население в страната. Той е административен център на Община Сливен и на Област Сливен, и се намира в близост до градовете Нова Загора и Ямбол. Най голямото пристанище в България Пристанище Бургас се намира на 110 км в източна посока от Сливен.

Сливен е известен като „града на 100-те войводи“, свързани с хайдушкото движение.

Сливен
42° 41' N, 26° 20' E (карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население:	104 462 [1]
Надм. височина:	243 m
Пощ. код:	8800
Тел. код:	044
МПС код:	СН (Сл)
Администрация
Област:	Сливен
Община:    - кмет	Сливен Йордан Янков
Адрес на общината
промяна на тази таблица

Съдържание 1 Административно-териториално деление 2 Население 3 География 4 История 4.1 Стари названия на Сливен 5 Религии 6 Политика 7 Икономика 8 Обществени институции 9 Образование и наука 10 Културни и природни забележителности 10.1 Читалищна библиотека “Мада” 10.2 Най-старата патка на Сливен 10.3 Театри 10.4 Музеи 10.5 Спорт 11 Редовни събития 12 Литература 13 Побратимени градове 14 Вижте още 15 Външни препратки

[редактиране] Административно-териториално деление

Квартали и жилищни комплекси в Сливен:

• Българка
• Даме Груев
• Диню Дачев
• Дружба
• Клуцохор
• Кольо Фичето
• Комлука
• Младост
• Надежда
• Ново село
• Република
• Речица
• Сини камъни
• Стоян Заимов
• Център

[редактиране] Население

В града живеят представители на различни етнически групи.

• българи
• арменци
• евреи
• каракачани
• цигани
• турци

[редактиране] География

Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове на Сливенската планина с връх Българка - 1181 м, с която започва Източна Стара планина. Северно от града започва природният парк Сините камъни, който обхваща 7094,1 ха площ от Сливенския Балкан, известен под името Карандила.

Сливенското поле е последното от подбалканските в източна посока, тъй като това, което наричаме Средна гора в орографски план се извива на юг при Сливен. Нейните морфографски продължения са Бакаджиците, разклонението Св. Илийски възвишения, Манастирски и Сакар на територията на България. До първата четвърт на XIX век Сливенско поле е част от Розовата долина, но изселническите вълни от града след Руско-турските войни от 1806-1812 и 1828-1829 г. довеждат до упадък на производството на розово масло. Източно от града се намира Долината на прасковите, чиито огромни плодови масиви бяха обновени през изминалите години.

В близост до Сливен се намират Сливенските минерални бани, водата на които е полезна за лекуване на стомашно-чревни и жлъчно-чернодробни заболявания, както и на болести на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. Предстои да бъде изготвен подробен устройствен план на курорта заради засиления инвеститориски интерес.

За Сливен е характерен падащият вятър Бора, който духа при по-ниски температури в Северна България.

Градът отстои на 300 км източно от столицата София, на 110 км от Бургас – най-голямото търговско пристанище в България, на 130 км от границата с Република Гърция и на 130 км от границата с Република Турция.

Предвижда се през Сливен да преминава трасето на Паневропейски транспортен коридор 8. [2]

[редактиране] История

Следите от най-стари селища на територията на Сливен са датирани към новокаменната епоха – VI хилядолетие пр.н.е. Останки от примитивни каменни сечива са открити в местността Хисарлъка - невисок хълм в града. Пак там са намерени и следи от тракийско селище около V - ІІІ век пр.н.е.- тракийска керамика и елинистични монети. Околността на днешния град Сливен е била заселена от тракийските племена асти, кабилети и селети. Тяхната независимост просъществувала до времето на Филип Македонски и Александър Велики, които ги покорили но не за дълго. През същата епоха походи през Сливенско извършват персите, келтите и бастарните.

През ІІ век пр. н. е. започват римските завоевания в Североизточна Тракия. Районът на Сливен става част от Римската империя най-вероятно около 72 - 71 г. пр. н. е, когато са покорени Кабиле и Аполония. През 46 г. пр. н. е. землището на града е включено в новосъздадената римска провинция Тракия.

Нов етап от обитаването на Хисарлъка е от началото на новата ера – ІІ – ІV век. От този период са намерени и първите писмени източници за наименованието на тогавашното селище – Туида/Суида/Цоида. Името най-вероятно е тракийско с неясна засега етимология. Името е споменато и от Хиерокъл, който го определя като един от четирите града в източноримската провинция Хемимонтус (създадена като част от диоцеза Тракия при Диоклециан), освен столицата ѝ Адрианопол, а също така и от Прокопий Кесарийски в “За строежите”. За нуждите на този град е построен и римският път от Анхиало по горното течение на Тунджа до Сердика на запад.

В намерен надпис от началото на ІІІ век селището е наречено “тържище” и най-вероятно е спадало към територията на града Августа Траяна, (днешен Стара Загора). Добрите икономически възможности на селището са видни и от светилището на Зевс и Аполон, което е открито на територията му. След преместването на столицата на Римската Империя в Константинопол селището е укрепено като е издигната крепост върху хълма. Използваната техника е opus incertum mixtum – с триредови тухлени пояси и пристенни стълбове, които са завършвали с тухлени арки. Селището е имало и таен проход към реката на запад. Крепостта избягва нашествието на готите през 378 г, но е разрушена при набезите на хуните през V век. Възобновена е по време на император Анастасий І (491 - 518), като новата крепост запазва плана на старата, но е значително по-укрепена. Тухлените пояси вече са петредови, добавени са и каменни стълбища на източната и южна стена. Започнат е строежът и на допълнителна защитна стена на 1.80 метра външно от основната.

Във вътрешността на града са разкопани останките на трикорабна базилика с баптистерий (пристройка към раннохристиянските храмове, където са кръщавани възрастни), която е била разрушена най-вероятно от хуните и възстановена по времето на Юстиниан І. По-голяма базилика е била построена южно от крепостта, което свидетелства, че селището не се е ограничавало само до територията на укреплението (около 40 дка.), а се простира и в околната местност. От “Списъкът на Епифан” става ясно, че градът Туида/Цоида е седалище на епископ, подчинен на Адрианополската митрополия. С последното е свързан и любопитният факт, че до това време епископско седалище е бил по-големият и богат град Кабиле (между днешните Сливен и Ямбол). През IV век най-вероятно заради близостта на двата града, които са в различни провинции, Кабиле е напуснат, а населението му преместено в Диоспол (днешен Ямбол). Седалището на епископът обаче по неизвестни причини е преместено в Туида, което много вероятно е сложило началото на пословичното съперничество между Сливен и Ямбол. Туида/Цоида престава да съществува около 598-599 г., когато отново е разрушен, най-вероятно от авари и славяни. Съществува хипотеза, че това е станало като част от голяма битка между аварите и византийския генерал Коменциус.

Районът на гр. Сливен влиза в пределите на Първата българска държава около 705 г., като част от заселаната със славяни област Загора, дадена на Тервел според договора му с византийския император Юстиниан ІІ Ринотмет. На мястото на Туида възниква старобългарско селище, чието име е неизвестно. Началото му не е датирано, но е преди 870 г, от когато е намерен оловен печат на княз Борис-Михаил. Българите ремонтират крепостните стени, дори водопровода при северната порта. Строят се нови сгради във вътрешността, някои от които са облицовани с мраморни плочи, изработени в каменоделни ателиета в Преслав. От този период са открити няколко тухли с гравиран върху тях прабългарския знак Ипсилон, фланкиран с две хасти.

Градът продължава да съществува и след унищожаването на Първата българска държава. В средата на X век за кратко е бил във владение на печенезите, след което започва упадък. През 1153 г. Сливен за пръв път е споменат със сегашното му име от арабския географ Идриси, който пише, че той бил “прочут още и от по-старо време”. Крепостта е напусната и престава да се използва като отбранително съоръжение през ХІІІ век. Селището се измества на друго място, което още не е локализирано.

По време на Втората българска държава е център на духовен живот. В околностите му са построени 24 манастира, които оформяли комплекс, наричан малка Света гора.

По време на османското нашествие средновековният град и крепостите са разрушени и през 1388 г. манастирите са опожарени. Сведение за Сливен, под името Ислимие, има в турски регистри от 1609 и 1668 г. Градът е средище на силно хайдушко движение против османските поробители. Известен е като “градът на стоте войводи”. Там са родени борците за българскатa свобода Черньо Пехливан, Дамян войвода, Дели Миндо, Арнаут Пеньо, братя Бунарджи, Кара Съби, Христо войвода, Злати войвода, Кондо войвода, Миньо войвода, Добри войвода, Желязко Палабуюка, Добри Кръстев, Георги Трънкин, Стоян Кръстев, Панайот Хитов, Стоян Папазов, Никола Аджемов, Божил Бахов, Хаджи Димитър, Димитър Дишлиев, Георги Ченков, Илия Господинов (Гунчо войвода), Тодор Харбов и др. В качеството си на Главен свещеник на Българското опълчение отец Амфилохий от Сливен освещава Самарското знаме в Плоещ. Известни местности в Сливенската планина, свързани с хайдушкото движение са: Кушбунар, връх Българка, Габерова поляна, Джендем дере, Равна река, Гунчов кайнак, Хайдушко кладенче, Хайдушки дол, Харамията, Керемидената къшла, Матей, Рамадана, пещерата Хутула, Кална усоя, Хайдушша пътека и др.

През XVII век Сливен се издига като занаятчийско средище. Градът е известен с производството на пушки, пищови, железни сечива за земеделски, занаятчийски и домашни нужди. 100 работилници произвеждат месечно 500 цеви. В чаршията всеки ден отварят врати 984 дюкяна. 35 хана приютяват гостите на града. През Възраждането Слиивен се оформя като важен търговско-занаятчийски и културно-просветен център. Градската част е разделена на жилищна, търговско-занаятчийска и административна. С усилията на Добри Чинтулов и други сливенски първенци през 1860 г. се основава читалище “Зора”. Основоположник на българското театрално дело е роденият в Сливен общественик и културен деец Сава Доброплодни, който написва първата в историята ни пиеса “Михал Мишкоед”.

През 1836 г. в Сливен е открито първото промишлено предприятие на Балканския полуостров — фабриката за текстил на Добри Желязков. През 1864 г. е открита втора такава, а през 1872 г. се създават тютюнева и спиртна фабрики.

От началото на XVI век Сливен е център на кааза, която териториално остава почти непроменена до средата на XIX век. В регистър с описи на тимари от 1792 г. за пръв път се споменава Сливенски санджак. Много сливенци участват в гръцкото национално освободително въстание от 1821-1829 г. Така например Хаджи Христо Българин е произведен в чин генерал и застава начело на християнските войски от българи, албанци, и гърци, а по-късно е избран за депутат в гръцкия парламент. Жителите на града подкрепят и Браилските бунтове, Кримската война от 1853-1856 година, като участват и в Втората българска легия 1867-1868 г. Подобни на мнозина свои съграждани Кондо бимбаши войвода от Сливен се включва в Сръбското въстание от 1804-1813 г. и благодарение на решителните му действия въстаниците превземат Белградската крепост през 1806 г. Подвизите му са възпяти от Сима Милутинович в епическото произведение “Сърбиянка”. Д-р Иван Селимински, един от теоретиците на българския национализъм, създава тайно родолюбиво дружество в Сливен по подобие на гръцкото Филики еретия.

По време на руско-турската война от 1829-1830 г. Сливен е освободен от генерал И.И.Дибич - Забалкански. Тук се открива първата в българските земи руска дипломатическа мисия. След изтеглянето на руските войски повече от 15 000 души от града и околните села се изселват в южна Русия, Бесарабия, Влашко. Жителите на Сливен се включват активно в църковно-националната борба. През 1859 г. сливенци изгонват гръцкия владика, а Сливенска епархия влиза границите на създадената на 28 февруари 1870 г. Българска екзархия. Първият духовен водач на епархията е Н. В. Преосвещенство митрополит Серафим, който пристига в града на 3 юли 1873 г.

През Априлското въстание - 1876 г. Сливен е център на Втори революционен окръг, с главен апостол Иларион Драгостинов и помощник-апостоли Стоил Вучков, Георги Обретенов и Георги Икономов. Председател на окръга е Нено Господинов, подпредседател - Димитър Кукумявков, касиер - Петър Каракостов, секретар - Георги Киряков. За знаменосец на въстаниците е избран Стефан Серткостов, а Петрана Обретенова извезва въстаническото знаме. Макар по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. край града да не се водят сражения, 800 дюкяна и 100 къщи в центъра му са опожарени. Особени заслуги за спасяването на Сливен и редица селища и чифлици в региона от пълен погром има Н. В. Преосвещенство митрополит Серафим. Историческата истина налага да се спомене и застъпничеството на сливенския мютесариф Хайдар бей пред главнокомандващия турските войски в Тракия Хайдар бей. На 4 януари 1878 г. руските войски освобожадават Сливен от 5-вековно турско иго.

П. Р. Славейков редактира първия брой на сливенския вестник “Българско знаме” през 1879 г.

През XIX век градът е окръжен център и е един от най-големите градове в България с над 20000 души население, по-голямата част от които българи. По това време в Сливен има 22 махали: Мангърска, Делибалта, Кафтанджийска, Кокошарска, Славчева, Коручанска, Драгойчева, Овчарска, Хадживълкова, Попска, Ескинамазгях, Хаджи Яхя и др.

[редактиране] Стари названия на Сливен

• Савулен
• Туида
• Ислимие
• Истилифунус
• Селимно
• Сливно

Всеки, който е минавал край Сливен, е виждал Сините камъни, които се издигат като стена над града. Гледката е описана още от Константин Иречек. Това е мястото на сливане на планината с полето. Други твърдят, че името на селището идва от сливането на трите реки преминаващи през града - Асеновска, Новоселска и Селишка. Според някои тази версия е малко вероятна, тъй като две от трите реки са били извън града, който преди Освобожданието е бил с население около 20 хил. души, а застроените му граници са били до днешните квартали Клуцохор (Кадакьой, Критохори), Кумлука и Ново село (Йенидже, Неохори).

[редактиране] Религии

• Катедрален храм “Свети Димитър” - 1831 г.
• Църква “Свети Никола” - 1834 г.
• Църква “Света София” - 1836 г.
• Църква "Свети Николай Чудотворец"

Скоро започна строеж на джамия в кв.Надежда (на юг от ЖП гарата по Ямболско шосе)

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

В града има предприятия както от леката, така и от тежката промишленост. Произвеждат се електрически осветители, електрически машини, мокети и килими, вълнени платове и бельо, макаронени и млечни изделия и пакетаж на хранителни стоки. В Сливен има и печатница. В Сливен е и едно от малкото останали предприятия за първична преработка на вълна.

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Образование и наука

• Инженерно-педагогически факултет [3] [4] на ТУ, София
• Колеж [5] [6] към ТУ, София
• Медицински колеж [7] към Тракийския университет, Стара Загора
• ГПЗЕ"Захарий Стоянов"
• ПМГ"Добри Чинтулов"
• ПГХТ Академик Неделчо Неделчев
• ПГТО Добри Желязков
• ТЕЕ Мария Склодовска-Кюри [8]
• Хуманитарна гимназия"Дамян Дамянов" [9]

[редактиране] Културни и природни забележителности

Сливен е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

• Природен парк “Сините камъни” и хижа “Карандила”, 044/ 667 8, работно време на

информационния център на парк “Сините камъни” : 08:30-16:00 ч., има печат.

• Регионална библиотека “Сава Доброплодни”
• Ансамбъл за народни песни и танци “Сливен”
• Клуб на дейците на културата
• Детски хор “Дружна песен”
• Симфоничен оркестър
• Хор “Добри Чинтулов”
• Сливенски минерални бани

[редактиране] Читалищна библиотека “Мада”

Читалищна библиотека "Зора" е институция, която се намира в пределите на град Сливен и обслужва нуждите на неговите жители. Читалищната библиотека има многогодишна история и в нея се съхранява най старата книга в Сливен, датирана от началото на турското робство за българите.

[редактиране] Най-старата патка на Сливен

На първата и страница е записано "OPERVM/"ARISTOTELIS" TOM VSII/ LIRORVMAPI", а най-отдолу скромно е отбелязана годината 1597. Книгата е печатана 200 години след падането на България под турско робство, и възрастта и е 410 години. По това време в България цари мрак, безпросветност и тотална хегемония на чужда вяра, чужда култура, морал и порядки. Интересен факт е ,че тази книга е издадена само 141 години след Гутенберговата библия. Притежателят на старината е неизвестен. Има предположение, че тя е от колекцията на д-р Иван Селeмински или някой друг от възрожденците, които са дарили всичките си архиви на читалищна библиотека "Зора". Подвързията и е от тънка, добре обработена агнешка кожа, която удивително прилича на старите папируси, върху които хората са пишели някога. Стрaниците са на брой около 1500 и са ръчно изработени от хартия, която и до днес се е запазила. Печатният шрифт е дело на ювелир.

[редактиране] Театри

• Драматичен театър “Стефан Киров”
• Куклен театър

[редактиране] Музеи

• Къща-музей “Хаджи Димитър”, 09:00-12:00 и 14:00-17:00 ч. почивен ден неделя; от ХІ до ІV месец без събота и неделя, 044/ 622 496, има печат на БТС.
• Национален музей на текстилната индустрия, 08:30-17:00 ч. почивни дни събота и неделя, 044/ 624 006.
• Къща-музей „Добри Чинтулов“
• Къща-музей на сливенския градски бит от XIX век
• Национален музей на текстилната индустрия
• Исторически музей

[редактиране] Спорт

• Стадион "Хаджи Димитър"

[редактиране] Редовни събития

• Ежегодeн събор на каракачаните
• Общоградски празници в чест на св.Димитър
• Международен детски фолклорен фестивал-м.май

[редактиране] Литература

[редактиране] Побратимени градове

Сливен е побратимен град с:

• Гера, Германия
• Печ, Унгария
• Воронеж, Русия
• Светлахорск, Беларус
• Тернопол, Украйна
• Кутаиси, Грузия

[редактиране] Вижте още

• Личности, свързани със Сливен

[редактиране] Външни препратки

• Официалната страница на Сливен
• Снимки от Сливен
• Хайдушки фолклор от Сливенския край
• Официален сайт на Читалищна библиотека "Зора" при град Сливен
• Събитие свързано с Читалищна библиотека "Зора" при град Сливен
• СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЛАСТ СЛИВЕН 2005-2015