Шрифт

от Уикипедия, свободната енциклопедия

На български език думата шрифт идва от немското „Schrift“ с две възможни значения — абстрактно и конкретно:

1. начертание, външен вид на писмените знаци;
2. пълен комплект от печатарски плочки, който съдържа едностилно оформени буквите на дадена азбука, цифрите, препинателните знаци и др.^[1]

Съдържание 1 Определение и терминология 2 Архитектура на шрифта 2.1 Елементи 2.2 Размери и пропорции 3 Компютърни шрифтове 4 Текстове за демонстрация на шрифтове 5 Съображения при избор на шрифт 6 Източници 7 Външни препратки

[редактиране] Определение и терминология

С навлизането на компютърната текстообработка и предпечатна подготовка и на български започва да се използва и английската типографска терминология, според която правилното определение е, че:

• Начертание (typeface) e специфичното художествено оформление на типографските символи (букви, цифри, пунктуационни знаци и специални символи). Примери за начертание са HebarBlack или Helvetica Oblique. Начертанието се характеризира от пропорционалните отношения, наклона на знаците, наситеността на щрихите, плътността на набора и др.^[2]
• Шрифтът (font) е пълна колекция от типографски символи с определено начертание (форма, typeface) и фиксирани големина (кегел), тегло (weight) и поза (posture) — например Hebar Bold 12pt.^[3]
• Семейство от шрифтове (font family) е набор от сходни очертания. Например семейството от шрифтове Hebar се формира от шрифтовете Hebar, Hebar Bold, Hebar Italic, Hebar Bold Italic, HebarCond, HebarCond Bold, HebarCond Italic, HebarCond Bold Italic.

На български обаче думата шрифт се използва както в значението на font, така и на font family, и за точният вложен смисъл следва да се съди по контекста.^[4]

[редактиране] Архитектура на шрифта

[редактиране] Елементи

Основните елементи на шрифта са:

• гредите:
  • основни (главни греди, хасти, на английски stems) — обикновено са широки и отвесни;
  • допълнителни: хоризонтални, полегати, съединителни (на английски hairlines);
• овали — кръгли части на буквите;
• камшичета, или още продължения на главните греди на малките букви:
  • горни камшичета (определящи горната дължина на малките букви, на английски ascender);
  • долни камшичета (определящи долнната дължина, на английски descender);
• серифи — декоративни чертички по краищата на буквите в някои шрифтове, наречени съответно серифни;
• точки, аксанти и диакритически знаци

[редактиране] Размери и пропорции

• Кегел. Един от основните показатели на шрифта е кегелът, т.е. големината на шрифта. Кегелът е височината на буквата, измерена от върха на горното камшиче или диакритически знак до долния край на долното камшиче. Измерва се в пунктове.
• Лединг. Ледингът (leading), или още междуредово разстояние или просто разрядка, е височината (измерена в пунктове) на вертикалното пространство предназначено да вмести един печатен ред. Ледингът е основен фактор за четивността на шрифта; прието е да е равен или по-голям от кегела, като при повечето системи за предпечатна подготовка ледингът е приблизително 120% от кегела.^[4] За добра четивност професионалистите препоръчват по-малък лединг на големите заглавия и по-голям — за основния текст.
• Тракинг и кърнинг. Тракинг (tracking) е разстоянието между всеки две съседни букви в текста. Намаленият тракинг води до по-гъсто запълване на бялото поле с текст (кондензиран шрифт), а увеличеният придава на страницата повече въздушност. Друг показател, сходен с тракинга, е кърнингът (kerning), който има отношение към нагласянето на разстоянието между избрана двойка букви. Класическите примери са AV, Wa, To.

[редактиране] Компютърни шрифтове

[редактиране] Текстове за демонстрация на шрифтове

Изречение, което съдържа всичките букви в латинската азбука, и по тази причина често използвано да демонстрира даден шрифт е "the quick brown fox jumps over the lazy dog" („бързата кафява лисица прескача мързеливото куче“). В предпечатната подготовка, когато за образец на дизайна трябва да се налее повече текст, често се използва псевдолатинският текст „Lorem ipsum“, с който се проверява плътността и четивността и общата типографска естетика на даден шрифт.

[редактиране] Съображения при избор на шрифт

[редактиране] Източници

[редактиране] Външни препратки

• Статии за шрифтовете, GrooveManifesto