Тачо Хаджистоенчев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Тачо Хаджистоенчев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
[редактиране] Биография
Тачо Хаджистоенчев e роден на 29 септември 1887 г. в Стара Загора. По-големият му брат Иван загива през 1902 г. като четник при село Ковачево, Разложко. Още 17 годишен Тачо прави опит да се включи в чета, заминаваща за Македония. Молбата му е отхвърлена от Задграничното представителство на ВМОРО с мотива, че е още твърде млад и неопитен.
На следващата 1905 г. обаче, вече навършил 18 години, Тачо Хаджистоенчев се включва в четата на драмския войвода Михаил Даев. Близо две години той обикаля Драмско заедно с Даев и участва в редица сражения с турски потери и гръцки андарти.
Към края на 1906 Тачо се прибира в България, но през пролетта на 1907 отново се връща в Драмско, придружен от приятеля си от Стара Загора Стоян Медникаров. През есента отново се прибира в България, за да отбие редовната си военна служба. След казармата започва работа като жп работник.
След Хуриета, осъзнавайки че прокламираните от Турция “свобода” и “равенство” са само прах в очите на Европа, група дейци на ВМОРО, начело с Тодор Александров и Христо Чернопеев започват възстановяването на Революционната организация. След възстановяването на ВМОРО Тачо Хаджистоенчев отново се включва в редовете на борбата. През 1911 той постъпва в четата на Христо Чернопеев, тогава вече член на ЦК на ВМОРО, който има за задача да организира комитетите в Струмишко, Малешевско, Горноджумайско и Кукушко. Натрупал вече достатъчно боен опит Тачо Хаджистоенчев през декември 1911 поема ръководството на Организацията в Разложка околия. До Балканската война Тачо е разложки войвода, четата му взема активно участие в освобождението на Пиринска Македония.
По време на Първата световна война Тачо Хаджистоенчев е взводен командир в 4 пехотен македонски полк от 11 дивизия.
През 20-те години се установява да живее в София, където умира на 23 декември 1952 г.
