Горнотракийска низина
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горнотракийската низина е най-обширната низина в Република България. Тя е част от историко-географската област Тракия, като в България често напълно се покрива с понятието Тракия. Също така е една от физикогеографските области на Краищенско-Тунджанската зона.
Съдържание |
[редактиране] Географско положение, граници и големина
Обхваща средното поречие на Марица и затова се нарича още Маричина низина.
Горнотракийската низина се простира между Средна гора - на север, Родопите - на юг, от пролома Момина клисура на запад и до Манастирските възвишения, Светиилийските възвишения и Сакар - на изток.
Дължината на низината е 180 км, а ширината е 50 км. Площта е 6000 km2. Средната надморска височина е 168 m.
Разделя се от Чирпанските възвишения и Драгойновските височини на 2 части:
- Източна Горнотракийска низина (Старозагорско поле)
- Западна Горнотракийска низина (Пазарджишко-Пловдивско поле)
[редактиране] Геоложки строеж
Низината е съвсем млада равнинна земя. Представлява дълбок хлътнал грабен между Родопите и Средна гора. Между нея и Родопите се простира по цялото протежение на низината Маришка разломна зона - от Белово до Свиленград. В основата си е изградена от допалеозойски и палеозойски скали. Те са покрити с терциерни седименти, които придават равнинния характер на релефа. Те са отложени през терциера, когато земите са били дъно на воден басейн. Над терциерните наслаги са установени дебели кватернерни и речни наслаги.
[редактиране] Развитие на релефа
През терциера е заета от езерен басейн. Едновременно с потъването на дъното на езерото се осъществява издигането на Родопите и Средна гора. Най-големи потъвания има в южната част на низината, където са най-дебелите терциерни наслаги. През този период разрушените скални материали от планините са натрупват на дъното на езерото. В по-късен етап езерните води са изтекли и в низината са се отложели речни наслаги, в резултат на което се е оформил съвременния вид на низината.
Понастоящем Горнотракийската низина представлява лабилна зона, в която неотектонските движения продължават да се прояват твърде активно и диференцирано. Доказателство за това е, че Маричината низина е най-чувствителната сеизмична зона в България. За последните 200 години са се случили 4-5 разрушителни заметресения, а общият брой на земетресенията през този период е над 2000. Най-опустишителни, от които са Чирпанско земетресение от 1928 и Велинградско земетресение 1977.
[редактиране] Климат
В западните части на Горнотракийската низина се обособява област с преходноконтинентален климат, докато в най-югоизточните - средиземноморски. Орографските прегради около низината оказват съществено значение за формирането на многогодишния режим на времето. На север Стара планина и Средна гора са сериозни орографски прегради спрямо студените въздушни маси, а на юг Родопите възпрепятстват нахлуването на топлия средиземноморски въздух. Зимният сезон е сравнително мек и топъл. Средната януарска температура е около 0°C, температурната амплитуда е по-малка от тази на Дунавската равнина. Средната юлска температура е около 23-24°C. Тук, в град Садово е измерена най-високата температура в България. На 5 юли 1916 температурата е достигнала 45,2°C. Топлият климат благоприятства отглаждането на топлолюбиви култури, което е причина за разнообразието в селскотопанската продукция и специализацията на района на низината. Безмразовият период е доста по-продължителен от този в Северна България.
Ветровете преобладаващо са от запад. Източни ветрове почти не се наблюдават. От северните склонове на Родопите се спуска фьон.
Валежите в западната част на Горнотракийската низина са под 500 мм, а в източната част между 600-500 мм за година, което по-малко от средното за страната. Налице е почти равномерно разпределение на валежите по сезони. Главният валежен максимум е през май, а минимум през март. Валежите са недостатъчни за селскостопанското производство, заради това в района активно се развива мелиоративните земеделски стопанства, подпомагани от мелиоративна инфраструктура - канали, язовири, водоизравнители и т.н.
[редактиране] Лозарство в района на Горнотракийската низина
В района се отглеждат бели и червени сортове грозде, но червените вина доминират значително, както по количество, така и по достойнства.Районът е сравнително равнинен, но лозовите масиви са разположени на хълмисти терени в предпланините на Средна гора, Родопите и Сакар. Сравнително високите годишни температури и подходящите горски и песъкливо-глинести почви са изключително благоприятни за червени винени сортове грозде. Най-широко разпространени са Мерло, Каберне совиньон, а в някои микрорайони и емблематичния български сорт Мавруд. Произведените вина от тези сортове се отличават с интензивно обагряне, висока плътност, наситен аромат с топъл, южен характер и значителен потенциал за дългогодишно отлежаване. Микрорайоните около Хасково, Стамболово, Любимец и Ивайловград се свързват предимно с отлични вина от сорта Мерло. С много достойнства и индивидуалност са вината от Каберне совиньон от Оряховица, Перущица, Брестовица. Микрорайонът на Асеновград неизменно се свързва с престижа на вината от сорта Мавруд.
