Физикогеографски зони и области на България
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Физикогеографските зони на България са природни зони в България с ясно разграничени характеристики от гледна точка на физическата география. Според разликите в географското положение, релефа, водите, климата и живия свят, България се разделя на 5 зони:
- Дунавска равнина;
- Старопланинска (Балканска) зона;
- Краищенско-Тунджанска зона;
- Осоговско-Родопска зона;
- Черноморска зона
От своя страна зоните се разделят на общо 17 физикогеографски области.
Съдържание |
[редактиране] Дунавска равнина
Дунавската равнина обхваща дясното поречие на река Дунав в рамките на България от река Тимок на запад до Добруджанското плато. Разделя се на 3 области:
- Западна дунавска равнина,
- Средна дунавска равнина и
- Източна дунавска равнина.
Релефът е низинен като постепенно преминава в хълмисто-платовиден и се повишава на изток. Средната надморска височина е 178 м[1]. Повечето речни долини имат полегати леви и стръмни десни склонове, а крайните западни реки (Видбол, Тополовец и Чичилска) и реките в Добруджа са с каньоновидни долини.
Климатът е умерено-контентален, с горещо лято и студена зима.
Средната годишна сума на валежите е от 500 до 600 мм. Реките са къси, с най-голям отток през юни и най-малък през февруари.
[редактиране] Старопланинска зона
Старопланинската зона, наричана още Балканска зона, включва 4 области:
[редактиране] Краищенско-Тунджанска зона
Състои се от 3 области:
- Краище,
- Горнотракийска низина и
- Тунджанска област.
[редактиране] Осоговско-Родопска зона
Обособени са 4 области:
- Осоговско-Беласишка област,
- Рило-Пиринска област,
- Западни Родопи и
- Източни Родопи.
[редактиране] Черноморска зона
Разделя се на 3 области:
- Северна черноморска област,
- Средна черноморска област и
- Южна черноморска област.
[редактиране] Източници
- ↑ Университет на Осло - Тодор А. Тодоров, Помагало по българско странознание, Физикогеографски зони
