Леонид Брежнев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Леонид Илич Брежнев (на руски: 
Леони́д Ильи́ч Бре́жнев , 1 януари 1907/19 декември 1906 г. - 10 ноември 1982 г.) е съветски политик и държавник. Маршал на Съветския съюз. Четири пъти Герой на Съветския съюз ( 1966, 1976, 1978, 1981), Герой на Социалистическия труд.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е на 1 януари 1907 (19 декември 1906) в град Каменское, Руска империя (днес Днепродзержинск, Днепропетровска област, Украйна) в семейство на работник в металургичен завод.
Още на 15-годишна възраст започва работа. През 1927 година записва да учи в Курски земеустроително-мелиоративен техникум, и след завършването му работи като земеустроител в Кохановски район на Оршански окръг, Белорусия. Заминава за Урал, където е завеждащ районен земеделски район и заместник председател на изпълкома на Бисертския районен съвет. По-късно става първи заместник началник на Уралското областно земеделско управление. През 1923 година става член на комсомола. Член е на ВКП(болшевизъм|болшевики) от 1931 година.
Завършва Днепродзержинския металургичен институт през 1935 година, и става главен инженер в металургичния комбинат в Днепродзержинско.
В периода 1935-1936 година служи като политкомисар на танкова рота в Червената армия (служи като политофицер от 1935 до 1954 година, с прекъсвания), в Забайкалския военен окръг. През 1938 година временно напуска армията, завръща се в металургичния завод и продължава да работи като инженер. През 1939 година става секретар на областния комитет на Днепропетровския комитет на комунистическата партия на Украйна.
[редактиране] Втора световна война
Още от началото на Великата отечествена война (1941-1945) взима участие в мобилизацията на населението, за защита на Родината. Занимава се с евакуацията на промишлеността (изтеглена във вътрешността на страната), след това заминава в частите от редовната армия. По-късно става заместник-началник на политическото управление на Южния фронт, а от 1943 година е началник на политическия отдел на 18-та армия. Произведен е в чин полковник.
Активно участва във военните действия срещу хитлеристките окупатори, особено се отличава в боевете при Ростов на Дон, Керч, Новоросийск, в бойните действия в цяла Украйна. По време на бойните действия извършва организаторски действия, непосредствено в предните части на подразделенията, мобилизира личният състав за разрешаване на сложни бойни задачи. Един от участниците в сраженията под Новоросийск - Героя на Съветския съюз, писателят С.А. Борзенко, пише в мемоарите си: "Брежнев го знаеше цялата армия... Началника на политотдела циментираше морално войската, неведнъж проявяваше лична храброст и желязно хладнокръвие".
На 2 ноември 1944 година, на полковник Брежнев е присвоено воинско звание генерал-майор. В края на Втората световна война, през май 1945 година, е началник на политуправлението на 4-ти Украински фронт.
[редактиране] Политическа кариера
Леонид Брежнев е фактически ръководител на Съветския Съюз от 1964 до 1982 година. Първи Секретар на ЦК на КПСС от 1964 (от 1966 Генерален Секретар) и Председател на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 1960 до 1964 и от 1977 до 1982.
В първите 10 години от своето управление се ползва с огромна популярност в държавния апарат и сред народа. По повод на годишно възпоменание на Никита Хрушчов (свален от Брежнев) той се шегува:"Вот смотрите на Леонида, мало, что он красавец, гроза баб, а как люди его любят. Они же за ним в огонь пойдут и в воду…" („Ето погледнете Леонид... Не стига, че е красавец, страшилище за жените, а как го обичат хората. За него ще влязат и в огън и във вода...“). Брежнев е тънък психолог и лесно намира общ език със своето обкръжение.
Последните години от управлението на Леонид Брежнев получават в литературата названието "застой" и се характеризират с обща криза в съветския режим, нарастващи негативни тенденции в икономиката и извънредно увеличение на бюрократическия апарат. Знаменитата фраза на Брежнев е: "Меня окружают милые, симпатичные, очень преданные люди, медленно сжимающие кольцо…" (Мен ме обкръжават мили, симпатични, много предани хора, бавно затягащи обръча... ). В този момент Брежнев е вече тежко болен.
В периода на управление на Брежнев през 1979 по молба на афганистанското правителство са изпратени съветските войски в Афганистан, което довежда до дълга и кръвопролитна война и тежки последствия. Тази война ускорява края на СССР.
[редактиране] Ордени и награди
- През 1972 г. получава Ленинска награда за мир.
- Герой на съветския съюз (четири пъти)
- Герой на социалистическия труд
- Носител е на орден "Победа", с който били удостоявани само полководци за големи победи за мащабите на фронта
- Златен медал Карл Маркс от АН СССР като класик на марксизма-ленинзма
- множество съветски и чуждестранни ордени.
[редактиране] Изследвания
- Медведев, Р. Личность и эпоха. Политический портрет Л. И. Брежнева. Кн. 1. М., 1991.
- Геллер, М. Я. Российские заметки 1980-1990. М., 2001 (Хроника ХХ в.).
- Соколов, Б. В. Леонид Брежнев. Золотая эпоха. М., 2004.
- Млечин, Л. М. Брежнев. М., 2005.
- Шубин, А. Золотая осень, или Период застоя. СССР в 1975-1985 гг. М., 2007.
| Държавни глави на Русия | ||
| Руски князе и царе (1283–1547) | Даниил Московски • Юрий III • Иван I • Симеон • Иван II • Дмитрий Донски • Василий I • Василий II • Иван III • Василий III • Иван IV • Фьодор I • Борис Годунов • Фьодор II • Лъже-Дмитрий I • Василий IV • Михаил Романов • Алексей Романов • Фьодор III • Иван V • Петър I |  |
| Императори на Русия (1721–1917) | Петър I • Екатерина I • Петър II • Анна • Иван VI • Елисавета • Петър III • Екатерина II • Павел I • Александър I • Николай I • Александър II • Александър III • Николай II |  |
| Лидери на Съветския съюз (1917–1991) | Владимир Ленин • Йосиф Сталин • Георгий Маленков • Никита Хрушчов • Леонид Брежнев • Юрий Андропов • Константин Черненко • Михаил Горбачов |  |
| Президенти на Русия (1991–) | Борис Елцин • Владимир Путин • Дмитрий Медведев |  |
