Дмитрий Медведев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дмитрий Медведев
3-ти президент на Русия
На служба
На функция от  7 май 2008
Министър- председател:	Виктор Зубков (временен) Владимир Путин
Вицепрезидент:	—
Предшестван от:	Владимир Путин
Сменен от:	—
Роден:	14 септември 1965 Ленинград, СССР
Първа дама:	Светлана Медведева
Политическа партия:	Независим Подкрепен от: Единна Русия Справедлива Русия Аграрна партия на Русия Гражданска сила
Религия	Православен християнин
Alma mater	Санктпетербургски държавен университет

Дмитрий Анатолиевич Медведев (на руски: Дми́трий Анато́льевич Медве́дев) е президентът на Русия.

Завършва юридическия факултет на Ленинградския държавен университет през 1987 г. и аспирантура в през 1990 г. Кандидат на юридическите науки, доцент. През 1990–1999 г. е преподавател в същия университет.

През 1990-1995 г., е съветник на председателя на Ленинградския градски съвет и експерт към комитета по външни отношения на кметството на Санкт Петербург. По това време, кмет на града е Анатолий Собчак. През 1999 година Медведев става заместник-ръководител на администрацията на Правителството на Руската Федерация. След 1999 г. е зам.-ръководител, след 2000 г. първи зам.-ръководител, а от октомври 2003 г. - ръководител на президентската администрация на Владимир Путин. От ноември 2005 г. е първи заместник председател на Правителството на Русия. През 2007 г. партиите „Единна Русия“, „Справедлива Русия“, Аграрната партия на Русия и „Гражданска сила“ издигат кандидатурата му за президентските избори в държавата през 2008 г., след което Владимир Путин също обявява своята подкрепа за него. На изборите, състояли се на 2 март 2008 г., Медведев е избран за третия президент на страната със 70,28% от подадените гласове.

През 2000–2001 г. и 2002-2008 г. е председател на Съвета на директорите на ОАО „Газпром“, през 2001-2002 г. е заместник председател. Дмитрий Медведев е женен за Светлана Медведева, имат син Иля.

Съдържание 1 Церемония по встъпване в длъжност 2 Президентска власт 3 Бележки 4 Външни препратки

[редактиране] Церемония по встъпване в длъжност

След заключителната реч на Владимир Владимирович Путин на 7 май 2008 г. при предаването на президентския пост Дмитрий Анатолиевич произнася своя, в която заявява, че негова цел ще е руснаците да достигнат най-високо равнище на живот и да се увеличи средната класа. На церемонията той се заклева над оригиналното копие на конституцията на Руската Федерация, пазено в Президентската библиотека и изнасяно само за тази церемония. След края на церемонията, на която присъствува и Алексий ІІ, патриархът на цяла Русия изнася за новия президент специално богослужение с иконата на Владимирската Богородица (от град Владимир) и го поздравява за добрините, които е сторил до този момент. На богослежението присъствува и новата първа дама на Русия. ^[1]

[редактиране] Президентска власт

Първият указ на Дмитрий Анатолиевич като президент е за предоставяне до май 2010 г. на жилище на ветераните от Великата Отечествена война. Внася и предложение в Държавната Дума за назначаване на Владимир Владимирович на поста премиер-министър. За одобряването му се изискват 226 гласа, само президентската партия Единна Русия разполага с 314, но към нея се присъединяват и ЛДПР и Справедливая Россия, за да оформят безпрецедентно болшинство от гласове само с КПРФ против. ^[2]

Първото задгранично официално посещение на новия президент е в Република Казахстан на 22 май 2008 г., където той и Нурсултан Назарбаев оценяват високо дрyжествените отношения между двете страни. След това посещение Дмитрий Анатолиевич отлита за Китайската народна република, където, макар че са подписани съглашения за сътрудничество, включително за изграждане на централа за обогатен уран(в областта на ядрената енергитика), тържествеността във визитата е помрачена от скорошното земетресение. От друга страна на официалния банкет, за който гостите са уточнени от 3 месеца преди събитието, в последния момент са включени трима руски спасители, открили и извадили жива китайска старица на деветия ден от нейното затрупване при земетресението, когато изгледите за оцеляване на затрупани са пренебрежимо малки.^[3]

[редактиране] Бележки

1. ↑ Первый канал, «Время», 21:00(MSK)
2. ↑ Первый канал, «Время», 21:00(MSK)
3. ↑ Съобщение на Первый канал, 22 май 2008 г., 21:00(MSK)

[редактиране] Външни препратки

• Официален сайт

Държавни глави на Русия
Руски князе и царе (1283–1547)	Даниил Московски • Юрий III • Иван I • Симеон • Иван II • Дмитрий Донски • Василий I • Василий II • Иван III • Василий III • Иван IV • Фьодор I • Борис Годунов • Фьодор II • Лъже-Дмитрий I • Василий IV • Михаил Романов • Алексей Романов • Фьодор III • Иван V • Петър I
Императори на Русия (1721–1917)	Петър I • Екатерина I • Петър II • Анна • Иван VI • Елисавета • Петър III • Екатерина II • Павел I • Александър I • Николай I • Александър II • Александър III • Николай II
Лидери на Съветския съюз (1917–1991)	Владимир Ленин • Йосиф Сталин • Георгий Маленков • Никита Хрушчов • Леонид Брежнев • Юрий Андропов • Константин Черненко • Михаил Горбачов
Президенти на Русия (1991–)	Борис Елцин • Владимир Путин  • Дмитрий Медведев