Василий Соколовски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Василий Соколовски | |
|---|---|
| (21 юли 1897 - 10 май 1968) | |
| Място на раждане |  с. Козлики (дн. Полша -тогава Руска империя) |
| Място на смърт |  Москва, СССР |
| Служби/въоръжени сили | Въоръжени сили на Съветския съюз |
| Години на служба | 1918 - 1968 |
| Чин | маршал |
| Битки/войни | Гражданска война Втора световна война |
| Отличия | Герой на Съветския съюз |
Василий Данилович Соколовски (1897 - 1968) e cъветски военачалник, маршал на Съветския съюз (3 юли 1946 г.). По времето на Втората световна война е началник-щаб на фронтовете, командвани от Жуков. Ключова фигура в съветското командване - като изключителен плановик и военен командир. След войната е известен като теоретик и автор на труда "Военна стратегия". Член на КПСС от 1931 г.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Соколовски е роден на 21 юли 1897 г., в село Козлики (в днешното Подляско войводство на Полша - тогава в Гродненска губерния, част от Руската империя). Първата му работа е като учител в селско училище, като в същото време участва в демонстрации и протести срещу царя.
Постъпва в Червената армия през февруари 1918 г. Започва редовно военно обучение на следващата година, но спешно е извикан обратно в армията, която се нуждае от попълнения. По времето на гражданската война се сражава на Източния, Южния и Кавказкия фронтове, командва рота, оглавява щаб на батальон, после е помощник-командир и командир на полк, старши-помощник на началник-щаба на стрелкова дивизия, командир на бригада и началник-щаб на 32-ра стрелкова дивизия. Завършва Военната академия на РККА през 1921 г. След това е временно изпълняващ длъжността началник на оперативен отдел, помощник-началник на оперативното управление на щаба на Туркестанския фронт, началник-щаб и командир на дивизия, главнокомандващ на групата войски във Ферганска, а после и в Самаркандска област. По време на схватка, близо до Самарканд, Василий Данилович е ранен. За успешното ръководство на войските в борбата с басмачеството и за лично мъжество, той е награден с орден "Червено знаме".
След края на гражданската война, Соколовски е началник-щаб на дивизия в Московския военен окръг, после — началник-щаб на стрелкови корпус в Северокавказския и Белоруския военни окръзи. Завършва висши академични курсове - през 1928 г. От 1930 до 1935 г. е командир на стрелкова дивизия и заместник началник-щаб на Приволжския военен окръг, от май 1935 г. е началник-щаб на Уралския, а от април 1938 г. - на Московския военен окръг. От февруари 1941 г., Василий Данилович е заместник-началник на Генералния щаб.
По време на Втората световна война Соколовски е началник-щаб на Западния фронт (юли 1941 - януари 1942 г., и май 1942 - февруари 1943 г.), началник-щаб на войските на Западното направление (юли - септември 1941 г. и февруари - май 1942 г.). Под ръководството на Соколовски, щабът на фронта (въпреки някои пропуски и грешки в работата) успява да проведе разузнаване, да организира инженерни работи - на предните рубежи и в дълбочина на отбраната, активно участва в планирането, подготовката и провеждането на Московската настъпателна операция през 1941 - 1942 г. и Ржевско-Вяземската операция през 1942 г. От февруари 1943 г., Василий Данилович е командващ на Западния фронт, чиито войски, във взаимодействие с други фронтове провеждат Орловската и Смоленската операции и участват в битката при Курск. От април 1944 г., когато фронта е разделен на две, той е началник щаб на 1-ви Украински фронт, от април 1945 г. е заместник-главнокомандващ на 1-ви Белоруски фронт. На тези длъжности Соколовски допринася за планирането, подготовката и провеждането на Лвовско-Сандомирската, Висло-Одерската и Берлинската операции. По време на цялата война му е гласувано изключително доверие от страна на маршал Жуков.
За умело ръководство на бойните действия на войските, за лично мъжество и храброст, на 29 май 1945 г., на Соколовски е присвоено званието Герой на Съветския съюз (медал №6454).
След войната Василий Данилович е заместник-главнокомандващ, а от 3 юли 1946 г. - главнокомандващ на групата съветски окупационни войски и началник на съветската военна администрация в Германия. На същата дата е повишен в маршал на Съветския съюз. Едновременно с другите длъжности, Соколовски е и член на Контролния съвет (от страна на СССР) в Германия. От март 1949 г. е първи заместник-министър в Министерството на отбраната на СССР (а от февруари 1950 г. - военен министър). От юни 1952 г. до април 1960 г. е началник на Генералния щаб и първи заместник военeн министър на СССР (от март 1953 г., този пост е преименуван на министър на отбраната). За обучението на войските, Соколовски широко използва големите си военни знания, огромния си боен и практически опит в командната и щабната работа, провежда огромна дейност по усъвършенстването на съветските въоръжени сили и по-нататъшното развитие на военната наука. От 1960 г. е в групата на генералните инспектори към Министерството на отбраната на СССР. Соколовски става широко известен на Запад с публикуването през 1962 г. на "Военна стратегия" - труд, съдържащ редки детайли за съветското планиране за война, и по-специално - за ядрена война. Депутат във Върховния съвет на Съветския съюз - от 2-то до 7-то събрание.
На поста генерален инспектор остава до смъртта си на 10 май 1968 г. Урната с праха му се съхранява в некропола на Кремълската стена.
Неговото име тогава е дадено на Новочеркаското висше военно командно червенознаменно училище, кораб на Министерството на рибното стопанство, а в град Гродно (Беларус) е сложен негов бюст. Понастоящем паметни плочи са сложени на бившето здание на щаба на Уралския военен окръг (в град Екатеринбург) и на къщата в Москва, където е живял Соколовски. С решение № 899 от 27 август 2004 г. на 60-та сесия на Смоленския градски съвет, посмъртно му е присвоено званието "Почетен гражданин на града-герой. Смоленск".
[редактиране] Отличия
- 8 ордена "Ленин"
- Орден "Октомврийска революция"
- 2 ордена "Червено знаме"
- 3 ордена "Суворов" 1-ва степен
- 3 ордена "Кутузов" 1-ва степен
- Други ордени и медали (в т.ч. и чуждестранни)
- Почетно оръжие
[редактиране] Мемоари
- "Освобождение западных земель Украины". Лвов. 1965 г.
- "Славный боевой путь". Москва. 1966 г.
- "Великая битва под Москвой и ее историческое значение". Москва. 1968 г.
[редактиране] Източници
- Абрамов А.С. "У Кремлёвской стены". Москва. "Политиздат". 1987 г.
 |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Соколовский, Василий Данилович“ в Уикипедия на руски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
