Александър Василевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Александър Василевски съветски военачалник и държавник Роден: 30 септември 1895 Нова Голчиха, Руска империя Починал: 5 декември 1977 Москва, СССР

Александър Михайлович Василевски е виден съветски военачалник, Маршал на Съветския съюз (1943), два пъти носител на званието Герой на Съветския съюз (1944, 1945), два пъти кавалер на ордена „Победа“ (1944, 1945).

[редактиране] Биография

[редактиране] Детство и юношество

Маршал Василевски обмисля тактиката във Операция Багратион, 1944 година.

Роден е на 30 септември 1895 година в село Нова Голчиха, Кинешемски уезд, близо до град Вичуг, Ивановска област, Русия, в семейството на местния свещеник Михаил Александров Василевски. Майката — Надежда Ивановна Соколова, е дъщеря на свещеника в близкото село Углец. Александър е четвъртото дете в семейството от осем братя и сестри.

През 1926 година Василевски прекъсва отношенията си със семейството заради членството си в Комунистическата партия - ВКП (болшевики), както правят и още трима негови братя. Отношенията им биват възстановени през 1940 година по предложение на Сталин.

Във 1897 година семейството се мести в село Новопокровско, където бащата става свещеник в новопостроения каменен храм "Възнесение Господне".

По-късно младия Александър започва църковно училище в този храм. През 1909 година завършва Кинешемското духовно училище и постъпва в семинария, диплом от която му дава възможност да продължи светското си образование.

В резултат на всерусийската стачка на семинаристите, която била срещу забраната за постъпване в университети, Василевски бил изключен, но след няколко месеца се връща в семинарията след частично удовлетворяване на исканията на семинаристите.

Маршал Василевски инспектира фронта.

[редактиране] Първа световна и Гражданска война

Александър мечтае да стане агроном или земемер, но Първата световна война нарушава плановете му. Преди последния клас в семинарията, той и няколко негови съвипускници напускат и започват обучение в Алексеевското военно училище. През май 1915 година завършва ускорен четиримесечен курс на обучение и с чин прапоршчик е изпратен на фронта. От юни до септември пребивава в запасните части като през есента е изпратен на Югозападния фронт, където е назначен за заместник-командир на рота от 409-ти Новохоперски полк на 103-та дивизия, 3-та армия.

Пролетта на 1916 година го заварва като командир на рота и с признанието на един от най-добрите подофицери в армията. В резултат на многото загуби на офицери, е произведен предсрочно в штабс-капитан и става командир на 409-ти полк. Известието за Октомврийската революция го заварва в прогизналите окопи под Аджуд-Ноу в Румъния, където решава да напусне службата и през 1917 година излиза в отпуск.

Завръщайки се в родината, разбира че е избран за командир на полка, част от Румънския фронт под командването на генерал Щербачов, и Кинешемския военен отдел нарежда да не напуска армията. През 1918 година е назначен за инструктор по начално военно обучение в Костромската губерния.

От септември 1918 година започва работа като учител в началното училище в село Върховя , Тулска губерния.

Маршал Василевски като млад офицер от Червената армия.

През април 1919 година е призован в Червената армия и изпратен в 4-ти запасен батальон като взводен инструктор. След месец е изпратен като командир на отряд от 100 боеца в Тулска губерния за оказване на помощ за борба с бандитите. Същото лято батальонът е преименуван в Тулска стрелкова дивизия, поради приближаването на Южния фронт и армията на генерал Деникин. Назначен е за командир на новосформиран батальон. Разположен на югозапад от град Тула, батальонът не влиза в битка поради спирането настъплението на армията на Антон Деникин.

[редактиране] Великата Отечествена война

Участник във Великата Отечествена война от първия ѝ ден.

На 1 август 1941 г. генерал-майор Василевски бил назначен за заместник-началник на генералния щаб-началник на оперативно управление. По време на Битката за Москва от 5 до 10 октомври 1941 година е част от групата обезпечаваща прехвърлянето към Можайския рубеж на отстъпващите и излизащи от обкръжение военни части.

През втората половина на октомври оглавява оперативна група на Върховното главнокомандване в Москва с евакуирания от столицата Генерален щаб.

На 28 октомври е повишен в чин генерал-лейтенант.

От средата на април до 8 май 1942 година е изпратен на Северозападния фронт.

От 24 май 1942 година става заместник на разболелия се тежко маршал Борис Михайлович Шапошников и започва да изпълнява длъжността началник на Генералния щаб.

На 26 април е повишен в чин генерал-полковник.

На 9 май, когато немците пробиват Кримският фронт, е отзован в Москва. При обкръжението на Ленинград през юни 1942 година е изпратен заедно с командващия Волховския фронт – маршал Кирил Афанасиевич Мерецков в град Малая Вишера, Новгородски район да организират излизането на войските от обкръжение.

На 26 юни 1942 е назначен за началник на Генерал щаба на Червената армия, а от октовмри едновременно е и заместник на Народния комитет по отбраната.

От 23 юли до 26 август 1942 година лично отговаря за Битката при Сталинград, направлявайки съвместните действия на войските. Внасяйки новаторски идеи в развитието на съветското военно изкуство, заедно с маршал Георгий Константинович Жуков планира и осъществява контранастъплението при Сталинград.

Василевски остава сам да води настъплението, защото Жуков е изпратен да ръководи Западния фронт.

В резултат на успешно завършената операция, Василевски до средата на декември провежда акции за унищожаването на остатъците от армията на фелдмаршал Фридрих Паулус в „Сталинградският котел“. Не довежда докрай операцията, защото е изпратен да отблъсне армията на фелдмаршал Ерих фон Манщайн, който се опитва да направи пробив в обръча при Сталинград и да направи възможно спасяването на армията на Паулус.

От 2 януари, след капитулацията на Паулус, поема Брянския фронт и води настъплението на съветската армия по Донското направление.

На 16 февруари 1943 година е удостоен със званието Маршал на Съветския съюз, което било крайно необичайно предвид че преди 29 дни е удостоен със званието Армейски генерал. Така Василевски става единствения военнослужещ, който е повишен за толкова кратко време на тази длъжност.

По поръчение лично на Сталин, Василевски ръководи Воронежкия и Степния фронт в Битката при Курск.

Ръководи освобождаването на Донбаския район, освобождаването на Украйна и Крим.

На 10 април е удостоен с орден „Победа“ в чест на освобождаването на Одеса, медал който се дава едва за втори път (пърия е даден на Жуков).

При превземането на Севастопол, джипа му попада на мина в следствие на която получава травма на главата и лицето му е нарязано от стъкла. Настанен е в болница и остава там докато се въстанови.

По време на Беларуската операция координира 1-ви Прибалтийски 2-ри Прибалтийски и 3-ти Беларуски фронт. От 26 юли ръководи освобождаването на Прибалтика.

На 29 юли 1944 година е награден със званието «Герой на Съветския съюз» и е награден с орден „Ленин“ и медал Златна звезда.

Източно-Пруската операция от начало е ръководена лично от Сталин, защото Василевски е зает с освобождаването на Прибалтика, но с освобождаването ѝ, поема отново задълженията си на Началник на Генщаба и поема Източно-Пруската операция.

На 18 февруари 1945 година при завръщането на Сталин от срещата в Ялта, Василевски го моли да бъде освободен от задълженията си на началник на Генералния щаб, защото прекарва почти цялото си време на фронта в Източна Прусия.

Същия ден в Полша загива командващия на 3-ти Беларуски фронт генерал Иван Данилович Черняховски. Това кара Сталин да вземе решение да освободи Василевски от длъжността началник-щаб и го назначава за командващ на 3-ти Беларуски фронт. Като такъв той води Червената армия в атаката на Кьонигсберг - операция станала харизматична.

След войната, комендантът на „Крепостта Кьонингсберг“ – генерал Ляш, обвинява Василевски за неспазване на обещанията си при уговарянето на капитулацията, описани в книгата му – „Как падна Кьонингсберг“.

От 8 юли 1945 година ръководи бойните действия в Далечния изток, като ръководейки 1-ви и 2-ри Забайкалски Далекоизточен фронт и монголските войски разгромява едномилионната японска армия в Манджурия.

За това през септември 1945 година за умело ръководство на съветските войски в операцията получава отново „Златна звезда“.

[редактиране] Литература

[редактиране] Мемоари, книги, статии А. М. Василевски

• Василевский  А. М. Дело всей жизни (в 2-х томах). — 6-е изд. — М.: Политиздат, 1989, 320 с. ISBN 5-250-00657-4 [1]
• Василевский  А. М. О дисциплине и воинском воспитании. — М.: Воениздат. 1987. (пять статей из этой книги перепечатаны в книге «Маршал А.М. Василевский — стратег, полководец, человек» (см. ниже)).

[редактиране] Литература за маршал А. М. Василевски

• Ставицкий И. В. (сост.), Фотоальбом «А. М. Василевский». — М.: Планета,1991, 200 стр.
• Басов  А., Гаврилов  Л. (сост.) Маршал А.М. Василевский — стратег, полководец, человек. — М.: Совет ветеранов книгоиздания, 2000, 624 стр. (аналитика, биография, статьи, интервью, воспоминания).
• Штеменко С. М. Генеральный штаб в годы войны. — 2-е изд. — М.: Воениздат, 1989. [2]
• Симонов К. Из бесед с Маршалом Советского Союза А. М. Василевским. (в книге Симонов К. Глазами человека моего поколения. — М.: Правда, 1990; перепечатано в книге «Маршал А.М. Василевский — стратег, полководец, человек»).
• Песков В. М. Беседа с А. М. Василевским (в книге Песков В. М. Война и люди. — М.: Молодая гвардия, 1979; перепечатано в книге «Маршал А.М. Василевский — стратег, полководец, человек»).
• Кавалеры ордена «Победа» (под ред. Лобова В. Н.). — М: Московское военно-историческое общество; Логос, 2000 (глава «Александр Михайлович Василевский», стр. 46-77).
• Баграмян И. Х. Великого народа сыновья. — М.: Воениздат, 1984 (глава «А. М. Василевский», стр.43-84).
• Грибков А. И. Исповедь лейтенанта. Встречи с полководцами. Операция «Анадырь», М: Мысль, 1999 (глава «Александр Михайлович Василевский», стр. 126-143).
• Гареев М. А. Полководцы Победы и их военное наследие. — М.: Инсан, 2003.
• Василевский  Ю. А. Поверить в судьбу (воспоминания старшего сына маршала в книге Василевский А. М. Дело всей жизни. — М: ОЛМА-ПРЕСС, 2002, стр. 556-581).
• Василевский  И. А. Стратег Победы (воспоминания младшего сына маршала в книге Василевский А. М. Дело всей жизни. — М: ОЛМА-ПРЕСС, 2002, стр. 582-589).
• Белов П. Ф. Тернии и звёзды. Повествование о Василевских. — Иваново: Талка, 1997 (вторая часть книги о родственниках маршала).
• Золоторубов А. М. Василевский: Жезл маршала (роман), — М.: Астрель, 2002.

[редактиране] Друга литература (мемоари, история, аналитика)

• Рокоссовский К К. Солдатский долг. — 5-е изд. — М.: Воениздат, 1988, 367 с.: 8 л, ил. ISBN 5-203-00489-7 [3]
• Межирицкий П. Я. Читая маршала Жукова. — Philadelphia.: Libas Consulting, 2002. Издание 2-е, исправленное и дополненное. Первое издание вышло в 1996 г. [4]
• Суворов В. Тень победы. — М.:АСТ, 2002 [5]
• Хрущёв Н. С. Время. Люди. Власть. (Воспоминания). Книга I. — М.: ИИК «Московские Новости», 1999 [6]
• Бивор Э. Сталинград. — Смоленск.: Русич, 1999 [7]
• Ляш О. Так пал Кёнигсберг — Москва, 1991 // Lasch v. O. So fiel Konigsberg: Kampf und Untergang von Ostpreussens Hauptstadt. — Munich: Gräfe n.d, 1958 [8]
• Александров А. А. Великая победа на Дальнем Востоке. Август 1945 года: от Забайкалья до Кореи. — М.: Вече, 2004.