Пясък

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пясък на плаж

Пясък

Пясъкът е зърнест материал, получен от естествения процес на разрушаване на скалите (изветряне) или чрез натрошаване на по-едри скални късове (трошен пясък). Цветът на пясъка варира според състава, като най-разпространеният е жълт, но се среща бял (White Sands, Ню Мексико, САЩ) и черен. Пясъкът може да се пренася чрез въздуха и чрез водата. Вятърът е причината за формирането на дюните, а също така за пясъчните бури.

[редактиране] Състав

Най-често континенталният пясък и нетропическият крайбрежен пясък се състоят от силициев диоксид, често под формата на кварц, но към него може да има различни примеси, в зависимост от скалните породи в региона, от който се добива.

Съгласно БДС 171-83 едрината на зърната пясъка, който може да се използва за обикновен бетон, варира между 0,16 и 5 mm, а според БДС EN 12620 (където става дума за дребен добавъчен материал) - между 0,063 и 4 mm. Зърната с размери под споменатите по-горе се състоят от прах (частици между 0,005 и 0,063 mm) и глина (под 0,005 mm). Основен компонент на пясъка е силициевият диоксид (кварц). Естественият пясък се добива от природни находища, намиращи се обикновено в близост до водни басейни. Той се характеризира с обла форма на частиците, за разлика от трошените пясъци, при които частиците са ъгловати, с неправилна геометрична форма.

[редактиране] Приложения

Пясъкът е основен компонент при производството на бетон, строителни разтвори (мазилки) и стъкло. Други приложения на пясъка са като абразив при пясъкоструене, като филтър за вода и за формоване на отливки в леярството.