Вселенски събор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Част от серията статии за Християнство |
|
 |
|
|
Основи |
|
|
Библията |
|
|
Християнска теология |
|
|
История и традиции Източно християнство Западно християнство Деноминации · Движения |
|
|
Личности |
|
Вселенските събори (гръцки Σύνοδοι Οικουμενικαί)) са върховният законодателен орган по верските и канононическите въпроси в целия християнски свят. Решенията им са абсолютни.
В Източната православна църква се признават седем Вселенски събори. В посланието си до княз Борис I патриарх Фотий казва, че сведенията за Вселенските събори са "чистото учение на православието".
Съдържание |
[редактиране] Събори признати от православни, католици, миафизити и несторианци
[редактиране] Първи вселенски събор в Никея
Първи никейски или Събор на 318-те отци (325 г.), свикан е от император Константин Велики, взима 20 речения, осъжда Арий (ок. 256-336), създател на арианската ерес, според която Иисус Христос не е единосъщен на Бог-Отец в Светата Троица. Решават се тринитарни въпроси. Формулиран е Никейският символ на вярата. 4-то решение: епископите се избират от епископите на дадената провинция и утвърждават от митрополит. 5-то: епископите на провинцията да се събират на синод два пъти годишно и разлеждат молбите на миряните и клира и техните оплаквания. 6-о: потвърждава се върховната власт на някои епископи над други епископи - римския (папата) над западните, антиохийския над източните, александрийския над епископите на Египет, Либия и Пентапол. Паметта на 318-те свети отци в Никея се чества на 7-та неделя след Великден.
[редактиране] Втори вселенски събор в Цариград
Първи цариградски събор (381 г.), свикан от император Теодосий I, 7 решения, попълва с някои изрази и окончателно утвърждава Никейския символ на вярата. Цариградският епископ Македоний, който не признава единосъщието на Бог-Дух с Отца и Сина е осъден. Решават се тринитарни въпроси. 2-то и 6-то правило: Изтокът се дели на 7 окръга с отделни църковни инстанции. На цариградския епископ (патриарх) се дава предимство по чест пред другите източни патриарси "след римския епископ, понеже Цариград е втори Рим" ("3-то правило"). 7-то: правила за приемане в Църквата на каещи се еретици.
[редактиране] Събори признати само от православни, католици и миафизити
[редактиране] Трети вселенски събор в Ефес
Ефески събор или Събор на 200-ата отци (431 г.) е свикан от император Теодосий II (408-450), който възглавява събора. Под ръководството на папа Целестин (422-432) и Кирил Александрийски, александрийски патриарх (412-444) са взети 8 решения, осъдено е несторианството - първите 6 решения. Несторий и неговите последователи, които твърдят, че Дева Мария не е родила Христа-Бога, са отлъчени от Църквата. Дева Мария е призната за Богородица. За пръв път се решават христологически въпроси. 7-то решение забранява да се променя Символа на вярата. 8-то: кипърските епископи се освобождават от зависимостта на Антиохийския патриарх.
[редактиране] Събори признати само от православни и католици
[редактиране] Четвърти вселенски събор в Халкидон
Халкидонски събор (451 г.) - свикан от папа Лъв Велики (440-461), цариградският патриарх Анатолий (449-458) и император Маркиан (450-457). Повод за това е свикания през 449 г. в Ефес събор, наречен „разбойнически”, който оправдава монофизитството. Халкидонският събор взима 30 решения, осъжда монофизитството и определяя догматично, че човешката и божествената природа на Иисус Христос са неслитно и неразделно съединени. Освен канонични правила Халкидонският събор подчинява монасите на местния епископ (4-то правило), заповядва се, църковното имущество да се управлява от економ. Важно е 28-то правило, и до днес не се признава от Рим и което определя съдебната и административна власт на цариградския епископ (патриарх), на който се дават еднакви права с римския епископ (папата).
[редактиране] Пети вселенски събор
Втори Цариградски събор или Събор на трите глави (553 г.) е свикан в Цариград при император Юстиниан I (527-565). 156 делегати осъждат възгледите на Ориген (185-254) и Евгарий (+ 399), Теодор Мопсуетски е анатемосан.
[редактиране] Шести вселенски събор в Цариград
Трети цариградски или Трулски събор (на името на двореца, в който се е състоял) (680-681 г.), свикан по инициатива на император Константин IV Погонат (668-685), е насочен срещу монотеитството - една разновидност на монофизитството, според което Христос има една воля и едно действие — божественото, а човешката му същност се отхвърля. Съборът взима 102 важни решения, осъжда цариградските патриарси Сергий I (610-638) и Пир (638-642) и другите им привърженици. В събора участва и папа Агатон (678-681), канонизиран от църквата. 36-то правило потвърждава равенството между Цариградския патриарх и папата и определя иерархията на източните патриархати. 8-то правило задължава митрополита да свиква ежегодно събор на епископите. Правила 12, 13 и 48 решават въпросите, свързани с брака на духовно лице. 33-то осъжда арменската страна, която приема в духовен сан само лица, произхождащи от род на свещеник. 64-то и 70-то забраняват на миряни и жени да поучават в църквата по време на богослужение. 80-то: наказва се християнин, който през три празнични дни не посети богослужение. 53-то: кръстниците са духовно сродени с кумците. 54-то: правила за встъпване в брак на роднини. Паметта на светите отци (Неделя на св. отци от VI Вселенски събор и ) се чества на 6-тата неделя след Петдесетница. Четвърта неделя след Петдесетница – памет на светите отци от шестте Вселенски събори.
[редактиране] Седми вселенски събор в Никея
Втори Никейски събор (786/787), свикан при императрица Ирина (вдовица на император Лъв Хазар) възстановява иконопочитанието. Състои се от 367 отци, които създават 22 правила. Бъдещият цариградски патриарх Никифор взема участие в него. Установен е празника Тържество на Православието, който Вселенската Православна Църква празнува и до днес в първия неделен ден от Великия пост. 4-то и 6-то правило осъждат рязко симонията при встъпване в свещенически сан. 10-то правило забранява смесени (женско-мъжки) манастири, а 13-то правило забранява отчуждаването на църковното имущество на манастири и епископии. Църковните длъжности на миряни са недействителни (правила 15, 16, 18 и 22). Паметта на светите отци се чества на 4-тата неделя след Въздвижение. Почитанието на светите икони е окончателно възстановено и утвърдено на Поместния събор в Константинопол в 872 година, при императрица Теодора.
[редактиране] Събори, които признава само католическата църква
869 — 870 — Четвърти Константинополски събор (осъждането на константинополския патриарх Фотий). Остри противоречия между западно-христианските и източно-христианските църкви; различните църкви оценяват събора: Католическата църква го признава за VIII вселенски, Православната не го признава.
- 1123 — Първи Латерански събор (утверждаване на Вормски конкордат, полагащ края на борбата за Инвеститура).
- 1139 — Втори Латерански събор (осъждане на Арнолд Брешиански).
- 1179 — Трети Латерански събор (осъждане на Валденси, Катари, установяване на ред за избиране на римски папа).
- 1215 — Четвърти Латеранский събор (осъждане на албигойците, валденсите, санкциониране на Светата инквизиция).
- 1245 — Първи Лионски събор (отлъчване на Фридрих II Хохенщауфен).
- 1274 — Втори Лионски събор (уния с Православната църква).
- 1311 — 1312 — Виенски събор (упразднение ордена на Тамплиерите).
- 1414 — 1418 — Констанцски събор (сложил края на "великия разкол", смърт на Ян Хус, осъждане на Дж. Уиклиф).
- 1431 — 1449 — Фераро-Флорентински събор (разглеждане на въпросите, възпрепятстващи обединението на западната и източната църкви).
- 1512 — 1517 — Пети Латерански събор (църковна реформа).
- 1545 — 1563 — Тридентски събор (контрареформация, литургическа реформа).
- 1869 — 1870 — Първи Ватикански събор (догмата за първородния грях, чистилище, Догма за папската безгрешност).
- 1962 — 1965 — Втори Ватикански събор (църковная реформа, отмяна за задължителния латински при богослужения).´
[редактиране] Литература
• Куйо Куев, Вселенски събори // Петър Динеков (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство "Марин Дринов", т. I, София 1985, с. 462- 468
• Полный православный богословский словарь, т. 2 (репринт), Москва 1992, 1189-1191
