Битка за Крит
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битката за Крит, позната с кодовото име Операция „Меркурий“, е най-голямата германска въздушно-десантна операция, в периода на Втората световна война, чиято цел е превземането на остров Крит в Средиземно море. Целта на операцията е унищожаване на британския военен контингент на острова и пълен контрол над стратегическия остров и Средиземно море. Операцията е планирана, разработена и изпълнена от генерал-полковник Курт Щудент и неговата 1-ва парашутно десантна армия. Десантът започва на 20 май 1941 година и завършва с победа за германците, но тази победа се оказва пирова - по непотвърдени официално от Вермахта данни, 16,800 елитни бойци са убити или ранени. Поради този факт Адолф Хитлер забранява в бъдеще въздушно-десантните операции.
[редактиране] Обстановка преди операциятаВойските на Съюзниците се настанява на остров Крит преди италианското нападение над Гърция, на 28 октомври 1940 година. Въпреки че атаката на Италия е отблъсната, последвалата Операция "Марита" от страна на Вермахта, кара съюзното командване да увеличи своя контингент от 14,000 на 57,000 единици, предимно с войски предислоцирани от континентална Гърция. Крит се явява важна морска и авиационна база на съюзниците. Британският кралски флот контролира напълно тази част на Средиземно море, което прави Крит недостъпен за традиционен морски десант. Доминирането в тази част на морето тревожи силно силите от оста, а и авиационната база е използвана от съюзниците за бомбардиране на нефтените полета около Плоещ, Румъния, основен доставчик на Нацистка Германия с горива. Тези предпоставки правят нуждата от превземане на острова от страна на оста, просто въпрос на време. [редактиране] Съюзните сили
 На 30 април 1941 година генерал-майорът от новозеландската армия - Бърнард Фрайбърг е назначен за командващ съюзните войски на острова. Гръцките войски на Крит наброяват около 9,000 войници и персонал. В състава им влизат евакуираните от континентална Гърция части от 12-та и 20-та дивизии, 3 батальона от 5-та „Критска“ дивизия, батальон от критската жандармерия, гарнизона на Ираклион (численост около батальон) и малки разнородни части. Освен това на острова са евакуирани курсантите от Военната академия, от които командването сформира учебен полк, съставен само от младежи и новобранци. Британските войски на острова са около 14,000 войници и евакуираните от Гърция части на британската армия, наброяващи около 25,000 души. Евакуираните части нямат тежко въоръжение, което е изоставено при отстъплението от континенталните позиции. Тези части са главно от 3 дивизии - 2-ра новозеландска, 19-та австралийска и 14-та британска пехотна бригада. До английските въздушни бази в Египет, Малта и в Марса Матрух има съответно 700, 1000 и 500 км. [редактиране] Сили на Оста
Планът на генерал-полковник Курт Щудент предвиждал превземане на летищата, от парашутистите на 7-ма въздушнопреносима дивизия с последващо прехвърляне на контрола на заловените летища на силите на 22-ра военно-въздушна дивизия. Датата за начало на операцията първоначално била назначена за 16 май, но впоследтсвие е преместена за 20 май, а 22-ра въздушна дивизия е заменена с 5-та планинска дивизия. В резерв остава 6-та планинска дивизия, дислоцирана в района на Афин. Общата численост на 7-ма парашутна и 5-та планинско-стрелкова дивизии наброява 22,750 души. 750 бойци трябва да бъдат превозени с безмоторни самолети, 10 000 спуснати с парашути, 5 000 с транспортни самолети и 7 000 по море. Въздушна поддръжка осъществява 8-ма армия на Луфтвафе, в чийто състав влизат 280 бомбардировачи, 150 пикиращи бомбардировачи „Ju-87“ и 150 изтребители. [редактиране] Британското разузнаване и проект „Ултра“Британското командване било осведомено своевременно за подготовката за нападение от страна на германската армия. Благодарение на прихванати вражески шифрограми, които британските служби дешифрират в рамките на проект "Ултра". Генерал Фрайбърг бил информиран за плановете за нападение и взима мерки по укрепването на защитните съоръжения около летищата и в западния край на острова. Най-тежко на защитата на острова оказва влияние липсата на тежко въоръжение. Но и една малка грешка при дешифрирането на немската кореспонденция също се оказва фатална. От прехванатите телеграми, британското разузнаване разчита под думата "десант"-морски десант, като нито веднъж не се дори подхвърля идеята за въздушен десант. Това подвеждане води и до грешки на командването. Една от тези грешки е отхвърленото искане на генерал Фрайбърг за частично разрушаване на летищата на острова, за да не се допусне прехвърляне на подкрепления, в случай на превземането им. [редактиране] Грешките на АбвераРъководителят на германското военно разузнаване (абвер) - адмирал Вилхелм Канарис първоначално информира командването, че на острова има само около 5,000 войници, няма редовна гръцка армия и местното население ще посрещне германската армия като освободител, поради силно изявените в местните жители републикански и антимонархически настроения. Както се оказва по късно, Канарис е сбъркал в оценката си за патриотизма на населението на Крит. По-късно се прокрадват съмнения, че адмирала може и да е саботирал операцията, подавайки неверни данни или е бил невярно информиран, въпреки че в Гърция абвера има силно развита шпионска мрежа. Бележка: За провала на някои акции (операции - „Шамил“, „Тигър“, въстанието в Източна Африка и др.) и поради лоши или невярно подадени данни (Операция "Меркурий"), Фюрерът се усъмнява в лоялността на Вилхелм Канарис, той е отстранен от длъжност, и е затворен в замъка „Лауенщайн“ без право да го напуска. През 1944 година е уволнен. В намерен от Гестапо дневник на адмирала, той се изказва крайно отрицателно срещу Хитлер, за което е екзекутиран на 9 април 1945 година, по лична заповед на Фюрера . [редактиране] Въоръжение[редактиране] ГерманияВсеки немски парашутист бил въоръжен с карабина Маузер 98К. Около четвърт от парашутистите, освен карабина, носели и картечен пистолет MP-40. Всеки взвод имал на разположение ръчна картечница MG-34. Недостатъка от тежкото въоръжение немските технически и военни специалисти опитват да компенсират с новото 75-мм безоткатно оръдие LG-40. С тегло само 130 кг., то било с 10 пъти по-леко от използваното във Вермахта 75-мм полево оръдие, и било лесно за транспортиране. Оръжието и боеприпасите били съхранени в контейнери. Немците използвали парашути с различни цветове, за да обозначават контейнерите с различни оръжия и амуниции: лично оръжие, тежко оръжие, боеприпаси. Безоткатното оръдие LG-40 било спускано със специално свързани 3 парашута. За разлика от парашутистите на други страни, немските десантчици се приземявали без лично оръжие, се хвърляло с парашут отделно в контейнери. В добавка към това конструкцията на немските парашути не позволява управление на полета, и десантчиците се приземявали понякога на стотици метри от оръжието си. В такива моменти те можели да разчитат само на своите ножове и взетите по собствена инициатива пистолети. Много парашутисти загинали точно при опитите да стигнат до контейнерите с оръжие. [редактиране] ВеликобританияБританските войски използвали като основно въоръжение винтовка „Лий-Енфийлд“ (Lee-Enfield), Лека картечница Брен и Тежка картечница Викерс. Силите на съюзниците на острова не притежавали мобилност, поради липса на средства за придвижване и прехвърляне на войски, необходимост за противодействие срещу неочакваните зони за приземяване на немските парашутисти. Това повлияло тежко на организираното на отбраната на Крит. 
Съюзниците притежавали 85 оръдия, от различен калибър, част от които били трофейни италиански екземпляри, почти без боеприпаси. Противовъздушната отбрана се състояла от една лека батарея със зенитни оръдия, които били разпределени около двете летища. Батареите били щателно замаскирани в околните маслинови горички, като имали заповед да не се открива огън при първата вълна на атаката на германските изтребители, за да бъдат съхранени за атака срещу транспортните самолети. Британците имали и 9 пехотни танка модел "Matilda IIА" от дивизион "B" на 7-ми Кралски танков полк. Разполагали и с 16 леки танкове "Mark VIB" от дивизион "С" на 4-ти Хусарски полк на Нейно Величество. Лошото било че танковете били снабдени предимно с противотанкови снаряди, които били слабо ефективни срещу пехотата. Танковете имали и много технически проблеми. Моторите били износени и не можели да бъдат ремонтирани с наличните на острова ресурси. Поради тази причина, повечето танкове били използвани като ДОС-ове, в стратегически точки на отбраната. [редактиране] ГърцияГръцките войски били въоръжени с остарелите австрийски 6,5-мм карабини „Манлихер-Шонауер“ и 8-мм винтовки „Щаер-Манлихер М1895“, получени в качеството на репарации след края на Първата световна война. Около хиляда от гръцките бойци имали стари френски пушки „Гра“ образец 1874 година. Поради по-ранното прехвърляне на тежкото въоръжение от острова в континентална Гърция, за защита при нападението на Италия, гърците имали само стари френски картечници „Сент-Етиен М1907“ и около сто автомата от различни производители. Голям проблем бил и малкия запас от боеприпаси, в някои части имало само по 30 патрона на войник. Поради несъответствие в калибъра с британските оръжия, те не можели да използват боеприпаси от съюзниците. Поради тези причини, гърците са изпратени да защитават източната част на острова, където не се очаквало нападение от немците. [редактиране] Стратегии и тактикаПарашутистите, чиято цел била подсигуряване на основния десант, били 750 човека. Целта им била да завземат летището край Малам, което може да приеме Юнкерсите с основния десант. Силите били разпределени на три основни групи, чиято цел били:
[редактиране] Превземането на КритГлавната цел на атаката била превземането на летището край Малем. В деня на десанта - 20 май, германските парашутисти не успяват да превземат пистата, но завземат позиции до самото летище. На следващата сутрин, около 5 часа, австралийски бойци от техническия взвод и взвод зенитчици, подкрепени от два танка, правят опит за контраатака очаквайки че ще ги подкрепят войниците от 23-ти новозеландски батальон, които така и не пристигат. Съюзниците са отблъснати и са принудени да се завърнат на изходните си позиции, а по късно и да изоставят летището. В същото време немските десантчици се настаняват в тила на новозеландците. Разбивайки ги, немците осигуряват плацдарм за кацане на тежки транспортни самолети. На 23 май новозеландците се опитват със щурм да превземат летището, но са отблъснати и на 24 май заемат позиции, източно от Малам. Това предопределило до голяма степен изхода от операцията. Още същия ден на летището се приземяват транспортни самолети с 5-та планинско-стрелкова дивизия и артилерийски установки. Получавайки подкрепа от пехота и липсата на отпор от страна на британския флот, немците бързо превземат острова. На 1 юни, ден след евакуацията на останалите британски сили, съюзниците обявяват официално че острова е превзет. [редактиране] Външни препратки[редактиране] Литература
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
_crowned.svg/25px-Flag_of_Italy_(1861-1946)_crowned.svg.png){kind=small}
.svg/20px-Flag_of_Greece_(1828-1978).svg.png){kind=small}
