Самолет

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Самолет (остаряло аероплан — от гръцки: aéros- „въздух“ и -planos „скитащ“) е летателен апарат по-тежък от въздуха за полети в атмосферата с помощта на двигател и неподвижни криле. Самолетът е способен да се придвижва с висока скорост, използвайки подемната сила на крилата. Неподвижните крила го отличават от махолета, а наличието на двигател - от планера.

Съдържание 1 История 1.1 Предистория 1.2 Началото на XX век 1.3 Първа световна война 1.4 Затишието между войните 1.5 Втора световна война 1.6 Следвоенно положение 1.7 Краят на XX век 1.8 XXI век 2 Класификация 2.1 По предназначение 2.2 По полетна маса 2.3 По типа и броя на двигателите 2.4 По компоновъчната схема 2.5 По скоростта на полета 2.6 По начина на кацане 2.7 По начина на кацане 2.8 По вида източника на тяги 2.9 По надежност 3 Външни препратки 4 Вижте също

[редактиране] История

Съществуват много предания от античността, които разказват за полети на хора с въздушни средства, но те са по-скоро плод на мечти. Първите конкретни идеи за летателно средство се зараждат през Средновековието, когато Леонардо да Винчи през 15–ти век чертае планове на планер и на хеликоптер. Изобретената от него летателна машина нарекъл Орнитоптер. С първия полет на човек (братята Монголфие) в летателно средство по-леко от въздуха (балон), най-голямото предизвикателство става построяването на апарат, който е способен да извършва управляеми полети.

[редактиране] Предистория

През 1853 г. англичанинът Джордж Кайли (на англ. George Cayley) осъществява първия полет на човек с планер. През 1856 г. французинът Жан-Мари льо Бри (на фр. Jean-Marie Le Bris) прави първия полет задвижван със сила - планерът му „Изкуственият албатрос“ (L'Albatros artificiel) е теглен от кон по брега. На 28 август 1883 американецът Джон Дж. Монтгомъри (на англ. John J. Montgomery) успява да извърши полет с планер, който може да се управлява. Друг пионер от същото време е германецът Ото Лилиентал (на немски Otto Lilienthal), който загива с планера си при катастрофа. Неговите записки по-късно служат за основа на планерите на братя Райт.

[редактиране] Началото на XX век

Първата добре документирана машина, която самостоятелно се отделя от земята и прави хоризонтален полет, се нарича „Флайър“ и е построена в САЩ от братята Орвил и Уилбърт Райт. На 17 декември 1903 година в 10:35 ч. в Северна Каролина, при мразовит вятър достигащ 12 m/s, „Флайър“ прелита във въздуха 12 секунди и изминава 39 метра. През този ден братята извършват общо четири полета, най-дългият от които трае 59 секунди с дължина 279 метра. Внезапен силен порив на вятъра преобръща паркирания самолет и го поврежда сериозно; той никога повече не полита. Братята връщат останките у дома, а след време Орвил реставрира „Флайър“ и го заема на няколко музея. От 1948 г. самолетът се намира в Института Смитсониън (Smithsonian Institution), Окръг Колумбия, САЩ.

Направата на самолета наречен по-късно „Флайър I“ (популярен днес като Kitty Hawk) струва по-малко от хиляда долара. Той представлява биплан от тип „патица“ – стабилизаторът за хоризонтално управление се намира в задната част на апарата, а този за вертикално управление – отпред. Размахът на крилете е 12 m. Общото тегло на самолета е 340 kg. Двигателят е четиритактов с мощност 12 к.с., тежи 77 kg и е специално направен за целта от Чарли Тейлър в Дейтън, Охайо. Двете дървени витла имат кпд 80% и са издялкани от братята Райт. Вместо колесник те използват стартова катапулта, състояща се от пирамидална кула и дървена релса. Пилотът лежи на долното крило.

През 1905 година самолетът „Флайър III“ демонстрира стабилно и напълно контролирано поведение във въздуха за относително дълго време. Формално погледнато, крилете на „Флайър“ не са съвсем неподвижни, а използват патентованата от братя Райт техника на огъване на задната част на крилото чрез система от лостове, въжета и макари. На практика тази техника е трудна за приложение и потенциално опасна и през 1915 година повечето самолети вече имат елерони.

[редактиране] Първа световна война

Войните в Европа и най-вече Първата световна война са причина за началото на експериментите със самолета като оръжие. Отначало силно подценяван и смятан за „играчка“, самолетът се доказва на бойното поле като средство, което е способно да нанася поражения на врага. По това време възниква понятието въздушен ас – определение за пилот, който е свалил пет или повече противникови самолета. Най-известният ас от Първата световна война е германецът Манфред фон Рихтхофен, наричан още Червеният барон. От страната на съюзниците най-много регистрирани въздушни победи има французинът Рене Фонк (на фр. René Fonck).

[редактиране] Затишието между войните

През 1919 година се извършват първите търговски полети – между САЩ и Канада. Първият човек, прелетял сам над Атлантическия океан без междинно кацане е Чарлз Линдберг на 20 май 1927 г. През 1930-те години в Германия започва разработката на реактивната турбина, но изминава повече от десетилетие преди да се появят първите реактивни самолети.

[редактиране] Втора световна война

Самолетът играе ключова роля през Втората световна война, вземайки участие във всички значими битки. Атаката на японците над Пърл Харбър е осъществена единствено от самолети. Битката за Британия е изцяло въздушна кампания. Самолетът е основното оръжие в D-Day, както и при повечето битки в Тихия океан. Множество военни стратегии (германската блицкриг, японските и американски кораби-самолетоносачи, Съюзническата доктрина за „стратегическо бомбардиране“) включват самолета като незаменим участник.

[редактиране] Следвоенно положение

Първият документиран свръхзвуков полет е извършен през октомври 1947 г. от Чарлз Йегър (на англ. Charles Yeager) в експериментален самолет Бел X-1, макар някои пилоти на „Спитфайър“ да твърдят, че са достигали Mach 1 при пикиране.

Самолетът отново изиграва решаваща роля през 1948 г., когато на 24 юни Съветският съюз спира електроснабдяването и поставя под сухопътна блокада контролираните от САЩ, Великобритания и Франция части на град Берлин - започва Блокадата на Берлин и периодът на Студената война. В отговор западните страни организират масови редовни превози и доставки чрез транспортни самолети до изолирания град. Извършват се 278 228 полета, които пренасят 2 326 406 тона стоки и суровини, включително над 1,5 млн тона въглища за електроцентралите. Неуспешната блокада е преустановена на 12 май 1949 г.

През 1949 г. самолет Боинг B-50 за първи път обикаля земното кълбо без междинно кацане, като за целта е презареждан с гориво във въздуха.

Налаганото от войната масово производство на самолети довежда до техния излишък в мирно време. Много от годните за експлоатация военно-транспортни самолети (предимно Дъглас DC-3) са закупени от различни фирми, биват преоборудвани и се използват като пътнически и транспортни. Основават се множество авиокомпании и въздушният транспорт постепенно става масово използван. Повишават се изискванията за надеждност, безопасност и комфорт. Пилотската кабина, пътническата кабина, а по-късно и товарния отсек биват херметизирани. Това позволява на самолета да лети на по-висок ешелон, да среща по-слабо съпротивление на въздуха, като това води до по-голяма средна скорост на движение и по-далечен обхват на действие. Непрекъснатото добавяне на оборудване към самолета (от електроника до тоалетни) неминуемо води до нарастване на неговите маса и размери. Увеличават се изискванията към здравината на пистите и оборудването на летищата.

Първият пътнически самолет с реактивни двигатели е представен през 1952 г. — английският de Havilland Comet. През 1954 г. след серия катастрофи всички самолети от този модел са спрени от полети заради фатален недостатък: в следствие на многото издигания и снижавания корпуса получава умора на метала.

Боинг 707 е първият успешен реактивен авиолайнер, започващ службата си през 1958 г. с полет от Ню Йорк до Лондон. Модификации на този самолет са в експлоатация и до днес.

1958-ма е годината, през която повече пътници прекосяват Атлантическия океан със самолети, отколкото с кораби.

[редактиране] Краят на XX век

От 1970 г. най-големият авиолайнер в света е Боинг 747. През 2005 г. титлата взима Еърбъс A380.

Първия полет на свръхзвуков пътнически самолет прави Ту-144 на 31 декември 1968 г — два месеца преди западния му аналог „Конкорд“. Това са единствените пътнически свръхзвукови самолети. И двата търпят критика заради катастрофи, не постигат търговски успех и са спрени от производство.

[редактиране] XXI век

Най-бързият самолет в света (Mach 9,6) е безпилотният Боинг X-43. Това е експериментален scramjet за еднократна употреба, разработен от НАСА, като до момента са произведени три броя от него. Първият опит (неуспешен) е проведен през юни 2001 г., когато X-43 излиза от контрол 11 секунди след старта си от носещия B-52. Вторият опит е успешен, а третият - на 16 ноември 2004 г. - бележи световен рекорд от 11 200 km/h (Mach 9,6) на височина 13 157 m.

[редактиране] Класификация

Самолетите могат да се класифицират по различен признак

[редактиране] По предназначение

• Военни:
  • бомбардировач
  • десантен
  • многоцелеви и специални
  • коректирочвик
  • изтребител
  • изтребител-бомбардировач
  • разузнавателен
  • транспортен
  • щурмови

• Граждански:
  • пътнически
  • селскостопански
  • спортен
  • транспортен
  • учебен
  • специален:
    • експериментален
    • санитарен
    • за геоложко разузнаване

[редактиране] По полетна маса

• 1-ви клас (над 75 т.)
• 2-ри клас (от 30 до 75 т.)
• 3-ти клас (от 10 до 30 т.
• 4-ти клас (до 10 т.)

[редактиране] По типа и броя на двигателите

• По типа на двигателите:
  • с витлов двигател(ВД)
  • турбореактивен(ТРД)
  • реактивен (РД)
• По броя на двигателите:
  • еднодвигателен
  • двудвигателен
  • тридвигателен
  • четиридвигателен
  • шестдвигателен
  • осемдвигателен

[редактиране] По компоновъчната схема

(Дадени са само някои варианти):

• По разположението на крилата:
  • високоплан
  • средноплан (центроплан)
  • нископлан
• По броя на крилата:
  • моноплан
  • полутороплан
  • биплан
• По разположението на опашното оперение:
  • със задно оперение
  • бесхвостка
  • с предно оперение (тип «патица»)
• По типа и размерите на фюзелажа:
  • еднофюзелажен (тяснофюзелажен и широкофюзелажен)
  • двукорпусен (тип «рама»)
  • безфюзелажен (тип «летящо крило»)

[редактиране] По скоростта на полета

• дозвуков
• свръхзвуков
• хиперзвуков

[редактиране] По начина на кацане

• сухопътни
• корабни
• хидросамолети

[редактиране] По начина на кацане

• с вертикално излитане и кацане
• с късо излитане и кацане
• с нормално излитане и кацане

[редактиране] По вида източника на тяги

• винтови
• реактивни

[редактиране] По надежност

• експериментални
• опитни
• серийни

[редактиране] Външни препратки

• Aircraft-info.net
• Airliners.net
• Виртуален музей на летателните апарати
• Jetphotos.net
• Как работят самолетите
• Фото галерия "Авиация"

[редактиране] Вижте също