Щука
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Щука.
| Щука | |||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Щука (Esox lucius)
|
|||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Щуката (Esox lucius) е едра хищна риба, широко разпространена в нашите води. Среща се почти навсякъде в Азия, Америка и Европа. Достига над 150 см дължина на тялото и тегло до 20 кг. Има сведения и за значително по-едри екземпляри. Женските са обикновено доста по-едри от мъжките на една и съща възраст.
[редактиране] Разпространение
Ареала на щуката е доста широк.Среща се до 1 500 м надморско равнище. На места живее и в полусолени води.Среща се в стоящи, сладки води.Отсътства само в малките високопланински реки и потоци.Интересна подробност в разпространението на щуката е тази,че тя се среща в абсолютно изолирани водоеми, отдалечени от реките. Това се дължи на факта,че хайвера на щуката е доста лепкав и се пренася от водоплаващите птици.При по големи популации на щука във водоема тя е способна бързо да унищожава зарибителния материал.Но като цяло ползата от щуката е по голяма, тъй като тя унищожава най вече болните и малоценни риби и регулира равновесието на екосистемата на водоема.
[редактиране] Хранене
Щуката е типичен хищник.Малките рибки след излюпването от хайвера се хранят със зоопланктон, хайвера на други риби и дребни ракообразни. При достигане на размер от 5-6 см. щуката започва да се храни изключително с малки рибки.Не са редки и случаите на канибализъм, когато по едрите екземпляри се хранят с по дребните.Щуката е всеядна - в нейния рацион попадат също така жаби, мишки,малките на водоплаващите птици. За разлика от другите хищници, щуката се държи на определени места във водоема и напада жертвите си от засада, като след нападението се завръща на своето място.Преследването на жертвата не е работа за щуката. Характерен е също така и начина по който тя улавя рибата с която се храни - обикновено първоначалното захващане е напреки на тялото,след което тя я поема с главата напред. Това е следствие на определения строеж на челюстите и зъбите на щуката,които не са предназначени за дъвчене,щуката гълта жертвите си цели.
[редактиране] Размножаване
Женската в зависимост от размерите си хвърля 40 000 - 250 000 хайверени зърна на килограм от теглото ѝ. Те имат размер около 3 мм. Инкубационния период е 10-30 дни. Полова зрялост настъпва на около 3-4 годишна възраст.Обикновенно самката се придружава от 3-4 мъжки, при по възрастните екземпляри, броят на самците достига 6-7 дори и 8.Рибите плуват групово,като мъжките се трият постоянно в женската.Щуката хвърля хайвера си в плитчините върху водната растителност, обикновено на места наводнени от пролетните пълноводия. Периода на размножаване е по рано от този на другите риби във водоема, в зависимост от георграфската ширина започва от края на февруари-началото на март и продължава до края на март, началото на април.
