Мустафа Кемал Ататюрк
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Мустафа Кемал Ататюрк (на турски: Mustafa Kemal Atatürk) е турски генерал и политик, основател и пръв президент (1923–1938) на Република Турция.
Ататюрк слага край на отживялата Османска династия, просъществувала повече от 6 века, като я заменя с република и въвежда правителство, отразяващо волята на народа. През своя 15-годишен мандат, продължил до смъртта му през 1938 година, Ататюрк прокарва реформи в политическата, социалната, съдебната, икономическата и културната сфера без аналог в друга държава. В дейността си се ръководи от принципите и основите на модерния европеизъм — заменя арабската писменост с приспособена към особеностите на турския език латиница, забранява носенето на фереджета и фесове в обществени сгради и институции, установява равноправието на жените и т.н.
[редактиране] Биография
Роден в Солун през 1881 г., Мустафа Кемал е от турски произход. [1]. Неговият прадядо по бащина линия принадлежи към юруците, които от своя страна принадлежат към огузите, старо тюркско племе. Баща му е член на местния орган за спазване на общественния ред и обществената сигурност, същевременно е секретар на местни доброволни организации и търговец на строителна дървесина. Майка му произлиза от земеделско семейство от Лангаза, в близост до Солун. Родителите му се женят през 1871 година.
Ататюрк учи във военно училище в родния си град, а по-късно, през 1895 г., и във военна академия в Битоля. Служи в кавалерията срещу италианците в Либия през 1911 г. и срещу България в Балканските войни. За кратко е военен аташе в България и макар и подчинен на турските секретни служби по естеството на поста си, съществува хипотеза, че по време на престоя си тук е съдействал за подобряването на отношенията между двете страни.
През Първата световна война е командир на дивизия, която успешно действа в Галиполската отбранителна операция срещу съюзническия корпус от австралийци и новозеландци. След това се сражава в Кавказ и Сирия. През май 1919 г. оглавява националната революция в Самсун, като организира съпротивата срещу следвоенното разкъсване на Турция и особено срещу опитите на Гърция да завземе Смирна и нейните околности. Победaта над гърците през септември 1922 г. позволява на Мустафа Кемал да ревизира Севърския мирен договор от 1920 г. чрез Лозанския договор от 1923 г. и да получи контрол върху Цариград.
На 23 април 1920 г. сформира временно правителство в Анкара. Неговият режим официално премахва султанската власт през ноември 1922 г., а единадесет месеца по-късно е провъзгласена Турската република, като Мустафа Кемал става президент. През март 1924 г. отменя традиционната религиозна институция - Халифата, което позволява Турция да се превърне в светска държава. През 1935 г. приема презимето Ататюрк - „баща на турците“. Управлява до смъртта си през 1938 година.
„Гледам на света с отворено сърце, изпълнено с чисти чувства и приятелство...“
