Ернст Теодор Амадеус Хофман
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Ернст Теодор Амадеус Хофман (Ernst Theodor Amadeus Hoffmann), по-известен с инициалите си Е.Т.А. Хофман, е немски писател, композитор, диригент и музикален критик, художник – живописец, график и карикатурист.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е на 24 януари 1776 г. в Кьонигсберг в семейство на адвокат.След развода на родителите си през 1778 остава при майка си, но на практика е възпитаван от своя чичо, който отрано възпитава у Хофман вкуса към фантастичното и мистичното, което по-късно ще се отрази върху литературното му творчество.
През 1800 г. Хофман завършва право в Кьонигсбергския университет и става държавен чиновник. Като такъв изкарва прехраната си почти през целия си живот, а свободното си време посвещава на изкуството. За кратко време е капелмайстор в Дрезден (1813-1815 г.), след което отново се връща към „основната” си професия, към която не храни особени симпатии, въпреки че изпълнява служебните си задължения педантично. Държавната служба му осигурява достатъчно доходи и свободно време, за да се занимава с нещата, които са му близки.
Биографията на Хофман, подобно на тази на мнозина негови бележити съвременници, е бедна откъм външни събития, но това той компенсира с мащабното си творчество, най вече литературно.
[редактиране] Музика
Не е известно кога и как Хофман получава първите си музикални познания, но се смята, че са му предадени от чичо му. По-късно младият Хофман взема уроци при органиста Христофор Подбелски, учи се на композиция при Й. Ф. Райнхард. В периода 1807-1813 г., докато е на държавна служба във Варшава, организира там филхармонично общество и симфоничен оркестър. Щатно или доброволно работи в музикалните театри на Бамберг, Берлин, Дрезден и Лайпциг. През живота си Хофман издава много музикални статии, публикува и собствени произведения, които не срещат особен отклик сред публиката. Днес Хофман е почти неизвестен като композитор, въпреки че самият той се възприема именно като такъв.
[редактиране] Изобразително изкуство
Хофман отделя много внимание на изобразителното изкуство, създава живописни и графични творби, от които днес са запазени твърде малко. В тази сфера получава приживе признание като театрален декоратор, но и тук наличните данни за творчеството му са оскъдни.
[редактиране] Литература
Безспорно Хофман изявява творческия си талант най-вече в областта на литературата. Освен чисто литературните си достойнства, произведенията на Хофман съдържат в рафиниран вид въжделенията му и в другите области на изкуството. Критиците причисляват литературното творчество на Хофман към епохата на „късния романтизъм”, което по-скоро отразява факта, че писателят се опира на романтическите традиции, но не се придържа строго към тях, а въвежда нови форми и норми, с което става един от предшествениците на следващото развитие в литературата. Съвременниците му, в т.ч. Шилер и Хайне, на които Хофман искрено се възхищава, се отнасят твърде пренебрежително към литературното му творчество. Едва след смъртта на Хофман интересът към неговите литературни произведения се възражда.
Най-общо за писателя Хофман може да се каже, че в произведенията си прави опит за синкретизъм с останалите сфери, в които е имал интереси. Така например в сборника „Фантазии (капричии) по тема от Кало”, той съчетава възгледите си за изобразителното изкуство Кало - (знаменит френски гравьор), музиката, поезията. В разказа „Човекът без огледален образ” прави директна художествена препратка към друго литературно произведение. Изобщо Хофман умее да си служи с преноса от един вид изкуство към друг, както и със съчетанието между видовете изкуство. За прозата му е характерно свързването на фантастични и алегорични елементи с ясното описание на съвременния му бит, култура, изкуство и т.н., както в стилово, така и в смислово отношение.
Писателят пише предимно разкази, приказки и кратки новели. Сред тях по-известни са „Принцеса Брамбила”, „Избор на невеста”, „Майстор Мартин-бъчваря и неговите калфи”, „Златната делва”, разказите от сборника „Серапионови братя” (на името на този сборник са наречени впоследствие създадени и създаващи се литературни общества из целия свят). Връх в творчеството на Хофван е романът (определението е условно) „Житейските възгледи на котарака Мур, или фрагментарната автобиография на капелмайстора Йоханес Крайслер, изложена върху случайни макулатурни листа”. В това свое произведение Хофман за първи път в световната литература въвежда два паралелни разказа, засягащи една и съща тема.
[редактиране] Влияние
Литературата на Хофман оказва огромно влияние върху по-късните писатели. В Германия и Австрия това са Херман Хесе, Томас Ман, Хуго фон Хофманстал; в Англия – Джордж Байрон, Чарлз Дикенс, Уолтър Скот, Оскар Уайлд, сър Артър Конан Дойл; в Северна Америка Едгар Алан По твърди, че Хофман е негов учител. В Русия е забележително влиянието върху Николай Гогол, Фьодор Достоевски (в „Дневника на писателя” Достоевски разказва, че няколко пъти е прочел пълното издание на хофмановите съчинения на руски, след което ги е прочел в оригинал), Михаил Булгаков (в романа си „Майсторът и Маргарита” той пряко преразказва случки, описани преди това в разказите на Хофман); във Франция неговото влияние изпитват Оноре дьо Балзак, Теофил Готие, Алфред дьо Мюсе, Шарл Бодлер; у нас – Николай Райнов. Може да се твърди, че Хофман е предтеча на литературния жанр, известен днес като „фентъзи”.
По произведение на Хофман Пьотр Чайковски пише балета си „Лешникотрошачката”, вероятно „Лебедово езеро” също се основава на текст на Хофман. В музиката хофмановите произведения стоят като сюжет също при Роберт Шуман - "Крайслериана", "Жизел" на Адам, "Копелия" на Лео Делиб, творби на Бузони и Паул Хиндемит. Разказът „Майстор Мартин-бъчваря и неговите калфи” вдъхновява Рихард Вагнер за либретото и операта „Нюрнбергските майстори-певци". Вагнер създава по текст на Хофман и операта "Летящият холандец".
