See also ebooksgratis.com: no banners, no cookies, totally FREE.

CLASSICISTRANIERI HOME PAGE - YOUTUBE CHANNEL
Privacy Policy Cookie Policy Terms and Conditions
Опера — Уикипедия

Опера

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Енрико Карузо в „Силата на съдбата“ от Верди
Енрико Карузо в „Силата на съдбата“ от Верди
Тази статия се отнася за операта като изкуство. Виж Опера за информация относно web браузъра.

Операта е характернo за Европа (и особено за Италия, Австрия, Германия, Франция и Русия) сценично изкуство, съчетаващо драматично действие с музика (песен и танц). Драматичният компонент на оперното представление се базира върху типичните театрални елементи – сценарий, декор, костюми, грим и актьорска игра. Главната разлика е, че текстът в операта, (наричан либрето), не се изговаря, а се изпява. Певците пеят в съпровод на музикален ансамбъл, вариращ от малък камерен състав до цял симфоничен оркестър.

Сходни форми в други части на света обикновено се определят с прилагателно: Китайска опера, Пекинска опера и т.н.

Съдържание

[редактиране] История

Клаудио Монтеверди
Клаудио Монтеверди

Операта възниква в средата на 16 век в Италия.[1] Нейни предшественици са мадригалите, маскарадите и балета. За пръв автор на оперни произведения се приема Клаудио Монтеверди. Неговите опери Орфей и Коронацията на Попея поставят основите на операта, определени от Камерата (La Camerata). Камерата е група интелектуалци и музиканти, основно от Флоренция, чиято цел е да възобновят музикалните жанрове на древна Гърция. Новият музикален жанр бързо се разпространява по цяла Италия като негов център става Венеция. Операта през първата половина на XVII век е предназначена основно за придворния елит. Но около 1637 година в различни страни в Европа се появяват обществени театри, което спомага за нейното популяризиране. Основните характери са митологични или легендарни герои и основната цел е развлечението и сатирата.

XVIII век ражда две много влиятелни фигури в оперното изкуство: немският композитор Кристоф Вилибалд Глюк и австрийския Волфганг Амадеус Моцарт, които отразяват в своето творчество идеите на Просвещението. Това са двата най-мащабни реформатори на оперното изкуство. Героично-патриотичната тематика намира място в композициите на Лудвиг ван Бетховен, а народно-битовите елементи в тези на Карл Мария фон Вебер. Операта бива обогатена значително от гениалния композитор и драматург Рихард Вагнер. По същото време се открояват и редица италиански композитори, сред които се открояват имената на Джакомо Пучини и Джузепе Верди.

[редактиране] Елементи на операта

Обичайната ѝ конструкция включва увертюра, арии, вокални ансамбли и речитатив.

Основните гласове в операта са:

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Източници

  1. История на операта


aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -