Уолтър Скот

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Уолтър Скот шотландски романист

Роден:	15 август 1771 Единбург, Шотландия
Починал:	21 септември 1832 Мелроуз, Шотландия

Сър Уолтър Скот (на английски: Walter Scott) е продуктивен шотландски писател на исторически романи, известен в цяла Европа.

Съдържание

1 Биография
2 Избрана библиография
- 2.1 Романи
3 Външни препратки

[редактиране] Биография

[редактиране] Детство и образование

Уолтър Скот e роден на 15 август 1771 година, в семейство на единбургски адвокат. Поради крехкото си здраве той прекарва голяма част от детството си във фермата на дядо му, където се заражда интересът му към местните народни предания и легенди.Тази любов към фолклора го съпътства през целият му живот. Завършва право и става адвокат.

[редактиране] Литературна дейност

Събира и издава няколко тома древни балади. Уолтър Скот чете в превод и в оригинал значителни поетични произведения на френски, италиански и немски писатели, което го подтиква към лично творчество и развива поетичния му усет. Едва по-късно през 1814 година, когато е утвърден и признат поет Уолтър Скот издава "Уейвърли" - първият от поредицата исторически романи. Неговите романи са повлияни от Пушкин, Достоевски, Балзак, Виктор Юго. Силата на това въздействие се крие в различния тип литература, която предлага Скот: нов вид исторически роман, построен върху задълбочени проучвания и достоверно представящ отминалата епоха. според един изследовател на творчеството му, в романите на Скот има обрисувани 2836 действащи лица, включително 37 коня и 33 кучета; според друг, подобна галерия от образи няма дори и в творчеството на Шекспир.

[редактиране] Последни години

Признат за един от най-големите британски - шотландски новелисти, през1820 година Уолтър Скот получава благородническа титла. Собственик на издателска къща, с амбиции на просветител, представил на съвременниците си книги на Драйдън, Даниел Дефо и Суифт, документи, биографии, фолклор и литературни анализи; създател на романите "Айвънхоу", "Кенилуърт", "Единбургската тъмница" и много други, през 1825 година видният писател фалира и е принуден да работи усилено до смъртта си през 1832 година, за да изплати дълговете си.