Мария Стюарт
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мария Стюарт | ||
---|---|---|
кралица на Шотландия, кралица на Франция | ||
Портрет от неизвестен художник, ок. 1560-1592 | ||
Управление | 14 декември 1542 – 24 юли 1567 | |
Коронация | 9 септември 1543 | |
Роден | 8 декември 1542 | |
Линлитгоу, Шотландия | ||
Починал | 8 февруари 1587 | |
Фодърингей, Англия | ||
Предшественик | Джеймс V | |
Наследник | Джеймс VI | |
Брак | Франсоа II (1558-1560) Хенри Стюарт, лорд Дарнли (1565-1567) Джеймс Хепбърн, 4-и граф на Ботуел (1567-1578) |
|
Потомци | Джеймс VI | |
Династия | Стюарт | |
Баща | Джеймс V (1512 – 1542) | |
Майка | Мари дьо Гиз (1515 – 1560) |
Мария I (рождено име: Мария Стюарт, на английски: Mary Stuart; 8 декември 1542 — 8 февруари 1587) е кралица на Шотландия, по-късно кралица на Франция (1559-1560) като съпруга на Франсоа II, също и претендентка за английския престол. За участието си в заговори срещу английската кралица Елизабет I е осъдена за държавна измяна и е екзекутирана.
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Раждане и коронация
Принцеса Мария Стюарт е родена е на 8 декември 1542 г. в двореца Линлитгоу, Шотландия. Дъщеря е на краля на Шотландия Джеймс V и Мари дьо Гиз.[1]. Тя е единственото живо законно дете на Джеймс V и когато той умира само шест дни след раждането ѝ, на 14 декември Мария става новата кралица на Шотландия. [2] Джеймс Хамилтън, 2-ри граф д'Аран, е следващият по линия на наследяване на шотландския престол и става регент на Мария до 1554 г., когато е отстранен от майката на кралицата, която остава регент до смъртта си през 1560 г.
Мария Стюарт е коронясана на 9 септември 1543 г. в кралския параклис в замъка Стърлинг. Така обаче е нарушен току що сключеният Гринуички договор с Англия, по силата на който Мария трябва да се омъжи за Едуард, сина на краля на Англия Хенри VIII, и двете корони да се обединят. Шотландският парламент къса договора и за да наложи волята си, Хенри започва война, като по негова заповед са предприети редица опустошителни нападения в Шотландия, опожарявани са реколтите, абатствата, включително и мястото, където е погребан Джеймс V.[3][4]
Мари дьо Гиз укрива дъщеря си в замъка Дъмбартон. По предложение на новия крал на Франция Анри II на 7 юни 1548 г. e подписан договор, според който Мария Стюарт ще се омъжи за сина на Анри II - дофина Франсоа, две години по-млад от нея. В помощ на Шотландия е изпратена френска войска. През 1548 г. Мария е изпратена във Франция.
[редактиране] Живот във Франция
Мария пристига във Франция с неголяма свита, сред която са двама нейни полубратя и четири момичета от шотландски благороднически семейства, които носят името Мария. Мария Стюарт прекарва голяма част от детските си години във френския кралски двор, където получава отлично образование.
На 24 април 1558 г. тя се омъжва за дофина Франсоа. Когато Анри II умира на 10 юли 1559 г., Мария става кралица-консорт на Франция.[2]
Шестнадесетгодишният Франсоа II умира през 1560 г. от ушна инфекция. На следващата година Мария решава да се завърне в Шотландия, която вече е протестантска страна, след религиозните реформи, проведени от Джон Нокс.[3]
[редактиране] Завръщане в Шотландия
През 1561 г. Мария Стюарт се завръща в Шотландия и поема управлението на страната.
През 1565 г. се омъжва за своя втори братовчед, Хенри Стюарт, лорд Дарнли. През следващата година се ражда единственият им син. На 10 февруари 1567 г. лорд Дарнли е убит. На 15 май същата година Мария се омъжва за Джеймс Хепбърн, 4-и граф на Ботуел, за когото е широко разпространено мнението, че е виновен за убийството на Дарнли.[3] Месец по-късно протестантските лордове въстават срещу Мария. През юни тя е пленена и впоследствие принудена да абдикира в полза на сина си Джеймс VI, който 36 години по-късно наследява и английския престол под името Джеймс I. [2]
[редактиране] След абдикацията
През 1568 г. Мария успява да избяга на юг, но в Англия е затворена от Елизабет I и държана в плен в продължение на 19 години. В това време Мария участва в няколко заговора срещу Елизабет I.
Мария Стюарт е осъдена за държавна измяна и на 8 февруари 1587 г. е обезглавена в замъка "Фодърингхей". Погребана е в катедралата в Питърбъро, но през 1612 г. по искане на сина ѝ, Джеймс VI, тленните ѝ останки са пренесени в семейната гробница на Хенри VII в Уестминстърското абатство. [3] [4]
[редактиране] Предшественици
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Джеймс III |
|
||||||||||||||
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
Джеймс IV |
|
||||||||||||||
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Маргарита Датска |
|
||||||||||||||
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
Джеймс V |
|
||||||||||||||
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
Хенри VII, крал на Англия |
|
||||||||||||||
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
Маргарита Тюдор |
|
||||||||||||||
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Елизабет Йоркска |
|
||||||||||||||
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
Мария Стюарт |
|
||||||||||||||
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Рене II Лотарингски |
|
||||||||||||||
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
Клод Лотарингски, 1-ви херцог дьо Гиз |
|
||||||||||||||
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Филипа Гелдерландска |
|
||||||||||||||
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
Мари дьо Гиз |
|
||||||||||||||
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
Франсоа, граф дьо Вандом |
|
||||||||||||||
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
Антоанета дьо Бурбон |
|
||||||||||||||
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Мари дьо Люксембург |
|
||||||||||||||
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
[редактиране] Мария Стюарт в изкуството и литературата
Образът и съдбата на Мария Стюарт са интерпретирани в редица произведения на изкуството, в музиката, в литературата, в театъра и в киното. Някои от най-известните произведения са:
[редактиране] Проза и поезия
- Уолтър Скот, „Абатът“ (1820) - исторически роман, посветен на Мария Стюарт
- Стефан Цвайг, „Мария Стюарт“ (1935) - биографичен роман
- Йосиф Бродски, „Двадесет сонета за Мария Стюарт“ - поезия
- Едмънд Спенсър, „Вълшебна кралица“ - епическа поема от края на XVI век, която включва и алегорично представяне на конфликта между Мария Стюарт и Елизабет I
[редактиране] Драматургични произведения
- Фридрих Шилер, „Мария Стюарт“ (1800) - пиеса
- Максуел Андерсън, „Мария Шотландска“ (Mary of Scotland - 1933) - пиеса
[редактиране] Музика
- Гаетано Доницети - „Мария Стюарт“ (Maria Stuarda) - опера по пиесата на Шилер
- Роберт Шуман композира цикъл песни (Op. 135), вдъхновени от живота на Мария Стюарт.
[редактиране] Кино
- Mary of Scotland (1936) с Катрин Хепбърн в ролята на Мери
- Mary, Queen of Scots (1971) с Ванеса Редгрейв в ролята на Мери
[редактиране] Източници
- ↑ „Mary Stuart, Queen of Scotland and France“. tudorhistory.org. Посетен на 2008-04-16
- ↑ 2,0 2,1 2,2 „Mary Queen of Scots“. Catholic Encyclopedia. Посетен на 2008-04-16
- ↑ 3,0 3,1 3,2 3,3 „Mary, Queen of Scots (r. 1542-67)“. www.royal.gov.uk (Официален сайт на британската монархия). Посетен на 2008-04-16
- ↑ 4,0 4,1 „Мария Стюарт е екзекутирана“. в-к „Дневник“. Посетен на 2008-04-16