Фьодор Достоевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: енциклопедичен стил. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Тази статия има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията ѝ.
Можете да подобрите статията като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати.

Фьодор Достоевски руски писател

Роден:	11 ноември 1821 Москва, Русия
Починал:	9 февруари 1881 Санкт Петербург, Русия

Фьодор Михайлович Достоевски (на руски: Фёдор Миха́йлович Достое́вский) е един от най-известните руски писатели.

Достоевски е роден е на 11 ноември (30 октомври стар стил) 1821 в Москва, второ от седемте деца на Михаил и Мария Достоевски. Произхожда от семейство на лекар (Михаил Достоевски), който през 1828 г. получава званието потомствен дворянин. Ф. Достоевски е второто от седемте деца на семейството.

Майка му умира от туберкулоза когато той е 15-годишен. От 1833 до 1837 г. учи в частни полупансион и пансион, след което заминава за Петербург, където учи една година в подготвителен пансион и от 1838 г. продължава обучението си в Петербургското военно-инженерно училище до 1843 г. Баща му също умира през 1838 при неясни обстоятелства, вероятно убит от крепостни селяни.

Това е периодът, през който Достоевски влиза в контакт с различни личности от културата и изкуството, увлича се по религиозни и философски теми, участва в литературен кръжок и самият той започва да пише. На 16 февруари 1841 г., по време на приятелска вечеря, се осмелява да представи откъси от две свои драматични произведения: “Мария Стюарт” и “Борис Годунов”.

В края на 1843 г. е зачислен като полеви инженер в армията, но още в началото на следващата година Достоевски подава рапорт за уволнение и решава да се отдаде само на писателското поприще.

Първата публикуваната негова работа е преводът на “Евгения Гранде” от Оноре дьо Балзак (януари 1844 г.). Още през същата година той започва да пише и завършва през 1845 г. първия си роман “Бедни хора”.

През 1845-1846 г. Достоевски дружи с бележитите си съвременници Висарион Белински, Николай Некрасов и Иван Тургенев и пише няколко разказа и повести с психологически елемент, които са непонятни като маниер и не намират добър отзив дори сред приятелите му. Това е и периодът, когато у Достоевски започват първите симптоми на епилепсията.

През 1847 г. Достоевски се движи в средата на интелектуалци с революционно мислене и взема участие в организацията на нелегален печат на призиви към селяните и войниците за борба срещу властта. междувременно през 1849 публикува „Бели нощи“. Арестуван е на 23 април 1849 г., прекарва 8 месеца като следствен в Петропавловската крепост. Присъдата му включва инсценировка на осъждане на смърт, завеждане до мястото за екзекуция и обявяване в последния момент, че присъдата му е заменена с 4-годишна каторга. От януари 1850 г. до януари 1854 г. излежава присъдата си в Омската крепост. Каторжния живот по-късно той описва в „Записки от мъртвия дом“, Докато е в Омск симптомите на епилепсия се усилват. През 1854 е освободен и изпратен да служи като редник в седми сибирски батальон в Семипалатинск (дн. Семей, Казахстан), след смъртта на Николай I е произведен в чин подофицер, през 1857 г. му е възвърнато дворянското звание и правото да публикува, но едва през 1875 г. е преустановен полицейския надзор над него. Там среща бъдещата си жена Мария Исаева (през 1857 се женят), а убежденията му в периода се променят към консерватизъм и религиозност.

През 1859 г. Достоевски е уволнен като подпоручик от армията поради болест и заминава за гр, Твер. През 1860 Достоевски се завръща в Санкт Петербург заедно със съпругата си – Мария Дмитриевна и с брат си Михаил започва да издава литературни списания, пише „Унижените и оскърбените“.

През 1862 г. Достоевски за първи път пътува зад граница, посещавайки Германия, Франция, Швейцария, Италия и Англия.

В началото на 1864 г. жена му умира, последвана от брат му и Достоевски остава в незавидно финансово положение, което се утежнява от хазартни страсти. По това време пише най-известния си роман „Престъпление и наказание“.

През следващата година писателят поема ангажимент да напише нов роман до 1866 г., за да покрие финансови загуби. Той възприема подхода да пише два романа едновременно и наема стенографката Ана Г. Сниткина, за която се жени през януари 1867 г., а от април с.г. до юли 1871 г. семейството пребивава зад граница (Берлин, Дрезден, Баден-Баден, Женева, Милано, Флоренция). Там се раждат и 3 от децата на Достоевски.

След завръщането си пише романа "Играчът на рулетка". Ана Сниткина поема финансите, а от 1871 писателят отказва рулетката.

През 1867 Достоевски написва „Идиот“ Следващото десетилетие е много продуктивно с „ Бесове“ (1873), „ Юноша“ (1874), „Кротката“ (1876), „Братя Карамазови“ (1879).

Той става все по-популярен като автор и през 1877 г. е избран за член-кореспондент на Петербургската академия на науките, а през 1879 г., по време на Международния литературен конгрес в Лондон – за член на Международната литературна асоциация. Поканен е да посети императорския двор, а през 1880 изнася реч пред паметника на Пушкин.

Умира на 9 февруари (28 януари стар стил) 1881.