Баски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Баски език Euskara
Говори се в:	Испания и Франция
Район	Страна на баските
Общо говорещи:	1 033 900 (като първи език: 700 000)
Класификация	Изолирани  Баски
Официално положение
Официален във:	Баска автономна област и Навара (Испания)
Контролиран от:	Еускалцайндия
Кодове на езика
ISO 639-1	eu
ISO 639-2	baq (B); eus (T)
ISO 639-3	eus

Баски (на баски Euskara) е езикът, говорен от баските, обитаващи Пиренеите в централната част на северна Испания и съседния район на югозападна Франция. В Испания баските живеят в Баска автономна област, която има значителна културна и политическа самостоятелност, и Наварската автономна област. Те формират и голяма част от населението на Северната страна на баските във Франция. Стандартното баско име на езика е euskara, други диалектни наименования са euskera, eskuara и üskara. Въпреки че е географски заобиколен от Индоевропейски езици, баският се смята за изолиран език. Той не е индоевропейски език.

[редактиране] История и класификация

Прадедите на баските са сред най-старите обитатели на Европа, и техният произход е все още неизвестен, също както и произходът на техния език. Повечето учени считат баския за изолиран език.

В латински надписи в Аквитания има известен брой думи, сходни с прото-баския език, например личното име Нескато (neskato на модерен баски означава „младо момиче“). Този предполагаем език е наречен „Аквитански“ и вероятно се е говорел преди римляните да донесат латинския в западните Пиренеи. Римското пренебрежение към този хинтерланд позволил на Аквитанския баски да оцелее, докато иберийският и тартеският език изчезнали. Баският все пак е придобил известна латинска лекскика, и преди, и след като латинският в тази област се развил в гасконски (клон на окситанския език) и наварски романски.

Като се приеме, че границата между Баската и Гасконската държава е по-размита от тази между Баската и Кастилската, обикновено се смята, че произходът на баските е в Аквитания и че те са се преселили на юг.

[редактиране] Теории за връзки с други езици

Много учени са се опитали да свържат баския с етруския език, африканските езици (теория, чийто пръв защитник е Tovar), кавказките езици и др. Има някакви основания за връзка с иберийския език, но не е ясно дали сходствата се дължат на родство или само на съседство.

Кавказката хипотеза принадлежи на един от най-известните баски филолози - Луис (Колдо на баски) Мичелена, базира се предимно на лексикологични синхронни и диахронни изследвания и макар да се считат за недостатъчни доказателствата в нейна полза, все още е една от най-стройните научни хипотези за произхода на баския език. От нея произхождат тезите за връзка между грузински и баски (широко разпространена в Грузия). Една от малкото ѝ последици е фактът, че бившият кмет на Билбао Хосе Мария Горордо побратими града си и грузинската столица Тбилиси. Също така Еускал Телебиста (баската телевизия) и грузинската телевизия съвместно продуцираха версия на Дон Кихот. Някои привърженици на теорията, че баският и грузинският език са сродни, чак са предложили съществуването на супер семейство на Дене-кавказките езици. Възможно е това супер семейство да включва също и Северно американската група на езиците На-Данѐ.

Подобна линия следва и побратимяването на баския с арменския език.

Също така е било предложено, че има родствена връзка между баския народ и народа айну, първичните жители на Япония. Тази теория претендира и за връзка с ескимо-алеутското семейство.

[редактиране] Географско разпространение

Районът, в който се говори баският, е по-малък от самата баска държава, или Euskal Herria на баски. Някои географски наименования свидетелстват, че баският се е говорел на повече места в Пиренеите, отколкото днес. Например в името на долината аран (сега част от Каталония, в която се говори гасконски) се съдържа баската дума haran, която означава „долина“. Увеличаващото се влияние на неолатинските езици обаче постепенно прогонило баския от много планински райони в тази област.

Реконкистата временно забавила тази тенденция, когато християнските благородници приканили северните народи - баските, астурианците и франките - да колонизират новите завоювани земи. По-късно баският започнал да се използва главно от селяните, докато хората в градовете предпочитали кастилски, гасконски, наварски романски, френски или латински за високо образованите.

Баският претърпял бърз упадък в Навара през 19 век, но след като баският национализъм възприел езика като знак за идентичност, и след създаването на автономно правителство, той се възстановил. Баските училища са разпространили езика в области като Енкартасионес или наварската рибера, където той може би никога не се е говорил като роден език.