Народна република България
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
|||||
| Национален девиз: Съединението прави силата | |||||
 |
|||||
| Официален език | български | ||||
| Последен Председател-президент | Жельо Желев | ||||
| Последен Министър-председател | Андрей Луканов | ||||
| Столица | София | ||||
| Площ — Общо — % вода |
На 102-то място 110 912 км² незначителен |
||||
| Население | 8,669 млн. (1990) | ||||
| Премахване на монархията Провъзгласяване на Република България |
15 септември 1946 15 ноември 1990 |
||||
| Валута | Български лев | ||||
| Часова зона лятно време |
UTC+2 UTC+3 |
||||
| Национален химн | Мила Родино | ||||
| Телефонен код | +359 | ||||
Народна република България е официалното име на България от 15 септември 1946 г., когато е проведен референдумът за република, до 15 ноември 1990 г., когато Народна република България е преименувана в Република България.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] 1944-1956 г.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. на власт идва правителството на Отечествения фронт, ръководено от Кимон Георгиев. То обявява война на Германия на 10 септември, а на 28 октомври подписва примирие с антихитлеристката коалиция, водена от Съветския съюз, САЩ и Великобритания. През 1946 министър-председател става Георги Димитров (БКП).
На 15 септември 1946 се провежда референдум, на който 95% от гласувалите са за премахването на монархията и обявяването на страната за република. Резултатите от референдума са оспорвани от някои монархисти, смятайки, че намиращата се на територията на България Червена армия е оказала влияние върху тях. До момента няма изложени доказателства в подкрепа на тази теза.
България е обявена за „народна република“. Невръстният цар Симеон II, заедно с майка си царица Йоанна и сестра си княгиня Мария-Луиза, са принудени веднага да напуснат страната. Отправят се в Египет, а през 1951 — за Испания.
След премахването на монархията Васил Коларов изпълнява функциите на държавен глава („председател на Временното председателство на републиката“) (15 септември 1946 — 7 ноември 1947) до приемането на Димитровската конституция от 1947.
[редактиране] 1956-1971 г.
От 2 до 6 април 1956 г. в София е проведен известният Априлски пленум на ЦК на БКП. Тогава първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, следвайки примера на Никита Хрушчов в СССР, обвинява Вълко Червенков в култ към личността и така се сдобива с реалната власт в страната. През 1962 г. става 36-ият министър-председател на България, изкарвайки два мандата на този пост.
[редактиране] 1971-1990 г.
На Десетия конгрес на БКП генералният секретар на ЦК Тодор Живков обявява нова програма на партията, която има за цел изграждането на Развито социалистическо общество (РСО). Въпреки това икономиката на страната потъва в криза, а след смъртта на Леонид Брежнев (1982 г.) СССР спира да доставя редица стоки за България.
С идването в СССР на власт на Михаил Горбачов (обявяването на „Перестройката“) и с оглед тенденциите в останлите страни в Източния блок, властта на БКП също се разклаща, образувани са редица организации, нелегализирани от властта. Икономиката затъва в криза. Тодор Живков реагира на „перестройката“ с Юлския пленум на ЦК на БКП (1987 г.), на който е обявено разгръщането на фирмената организация, а с Указ №56 от 1989 г. се дава възможност на обикновените граждани да регистрират фирми, български външнотърговски предприятия също са преобразувани във фирми.
На 10 ноември 1989 Тодор Живков е свален от поста генерален секретар на ЦК на БКП (той подава оставката си като генерален секретар на заседание на Политбюро на 9 ноември, но в съобщението си до пленума председателстващият Георги Атанасов „му подава“ оставката и като председател на Държавния съвет, за това Тодор Живков не е знаел), а на 17 декември 1989 — и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България. На тези постове е избран Петър Младенов, който оглавява партията до нейното преименуване на БСП на 3 април 1990 и заменя Тодор Живков и като председател на Държавния съвет. След промяна на Конституцията на 3 април 1990 Държавният съвет е разформирован и Петър Младенов е избран за председател (президент) на България. След публични протести на опозицията през лятото на 1990 той се оттегля от държавния пост и от активния политически живот, а на негово място Жельо Желев е избран за председател (президент) на България. На 15 ноември 1990 година Народна република България е преименувана в Република България
[редактиране] Държавно устройство
Според Живковската конституция в Глава I, чл. 1 и чл. 2:
„НРБ е социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с работническата класа. Ръководна сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия. Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз.
В Народна република България цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа. Народът осъществява властта чрез свободно избрани представителни органи — Народно събрания и народни съвети — или непосредствено…“
Основни принципи, върху които се изгражда и действа политическата системата на обществото в НРБ, са народен суверенитет, единство на властта, демократичен централизъм, социалдемократизъм, законност и социалистически интернационализъм. Представителни органи в НРБ са Народното събрание и народните съвети, които се избират въз основа на всеобщо и пряко избирателно право с тайно гласуване. Избиратели и избираеми са всички граждани на НРБ, навършили 18-годишна възраст, без разлика на пол, народност, раса, вероизповедание, образование, занятие, имотно състояние, служебно или обществено положение, с изключение на поставените под пълно запрещение.
[редактиране] Народно събрание
Народното събрание на НРБ е върховен представителен орган, който изразява волята на народа и неговия суверенитет. То е върховен орган на държавната власт. Съединява законодателната и изпълнителната дейност на държавата и осъществява върховен контрол върху дейността на държавните органи. То е единствен законодателен орган в НРБ и върховен организатор на плановото ръководство на общественото развитие, на вътрешната и външна политика на държавата. Избира се за срок от 5 години. Състои се от 400 народни представители, които се избират в райони с равен брой жители. Свиква се на сесии най-малко 3 пъти през годината. Избира и освобождава Държавния съвет, Министерския съвет, Върховния съд и главния прокурор на НРБ.
[редактиране] Хронология
Председатели на Народното събрание на НРБ:
| Събрание | Име | От | До |
|---|---|---|---|
| 6 велико народно събрание | Васил Коларов | 7 ноември 1946 | 8 декември 1947 |
| 6 велико народно събрание | Райко Дамянов | 9 декември 1947 | 21 октомври 1949 |
| 1 (27) народно събрание | Фердинанд Козовски | 17 февруари 1950 | 2 ноември 1953 |
| 2 (28) народно събрание | Фердинанд Козовски | 14 януари 1954 | 11 декември 1957 |
| 3 (29) народно събрание | Фердинанд Козовски | 13 януари 1958 | 4 ноември 1961 |
| 4 (30) народно събрание | Фердинанд Козовски | 15 март 1962 | 12 септември 1965 |
| 4 (30) народно събрание | Сава Гановски | 6 декември 1965 | 8 декември 1965 |
| 5 (31) народно събрание | Сава Гановски | 11 март 1966 | 18 май 1971 |
| 6 (32) народно събрание | Георги Трайков | 7 юли 1971 | 27 април 1972 |
| 6 (32) народно събрание | Владимир Бонев | 27 април 1972 | 9 март 1976 |
| 7 (33) народно събрание | Владимир Бонев | 15 юни 1976 | 7 април 1981 |
| 8 (34) народно събрание | Станко Тодоров | 16 юни 1981 | 21 март 1986 |
| 9 (35) народно събрание | Станко Тодоров | 17 юни 1986 | 3 април 1990 |
| 7 велико народно събрание | Николай Тодоров | 17 юли 1990 | 2 октомври 1991 (2) |
[редактиране] Държавен съвет
Държавният съвет на НРБ е висш и постоянно действащ орган на държавната власт. Съединява вземането на решения с тяхното изпълнение. Като висш държавен орган на Народното събрание осигурява съединяването на законодателната с изпълнителната дейност. Избира се от средата на народните представители и отговаря и се отчита за цялата си дейност пред Народното събрание. Състои се от председател, заместник председатели, секретар и членове. Председателят организира и ръководи работата на Държавния съвет и го представя в отношенията му с други органи в страната и в чужбина. Председатели на Държавния съвет:
[редактиране] Хронология
Председатели на Държавния съвет на НРБ:
През 1990 г. Държавният съвет е закрит и функциите на председателя му се изземват от председателя-президент на НРБ. Председатели на НРБ:
[редактиране] Министерски съвет
Министерският съвет на НРБ е висш изпълнителен и разпоредителен орган на държавната власт. Решава най-важните въпроси по управлението на страната. Състои се от председател на Министерския съвет, заместник-председатели, министри и ръководители на ведомства с ранг на министерства. Членовете на МС оглавяват съответно министерство или ведомства с ранг на министерства. Министерският съвет отговаря за цялата си дейност и се отчита пред Народното събрание и Държавния съвет.
[редактиране] История на дейността на МС
На 21 ноември 1946 г. на заседание на ІV Велико народно събрание министър-председателят Кимон Георгиев обявява, че правителството смята да подаде оставка. В речта му пред депутатите се посочва:
„За да даде възможност на Народното събрание и на Председателството на народната република да се произнесат, след станалите на 27-ми октомври избори, върху бъдещото управление на страната, правителството реши да сложи своята оставка и смята за своя длъжност да ви уведоми за това си решение.“
Същия ден Кимон Георгиев депозира в Председателството на народната република оставката на кабинета си, която е уважена, и председателят на победилата в изборите БРП (к) Георги Димитров е натоварен да състави следващия кабинет, като му е даден неограничен мандат. На 22 ноември Димитров представя пред Председателството състава на кабинета си, който е утвърден. На 28 ноември министър-председателят чете пред депутатите програмата на своето правителство, която е одобрена единодушно. На 3 юли 1949 г. в санаториума „Боровиха“ край съветската столица Москва, след продължително и тежко боледуване умира Георги Димитров. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че министър-председателят е имал диабет и проблеми с черния дроб. На 6 юли тялото на Димитров пристига в София и е положено в специално издигнат за него мавзолей. На 19 юли е открита извънредна сесия на Великото народно събрание, на която председателят на Бюрото на ВНС Райко Дамянов прави официално съобщение за смъртта на Димитров, съгласно членове 39 и 40 от Конституцията и предлага в дневния ред да бъде включено избиране на министър-председател, което е одобрено. На 20 юли депутатът от БКП Минчо Минчев предлага за поста Васил Коларов, чиято кандидатура е одобрена единодушно с явно гласуване, одобрени са и промени в правителството. На 17 януари 1950 г. е открита първата редовна сесия на І Народно събрание, на която председателят Фердинанд Козовски чете писмо от министър-председателя Коларов, в което се посочва:
„Предвид на това, че на 18 декември миналата година бе избрано първото Народно събрание след гласуването по новата конституция и за да бъде дадена пълна свобода и възможност на Народното събрание да създаде такова правителство, което по негово разбиране ще може най-успешно при днешните условия да ръководи управлението на страната, слагам пред Народното събрание оставката на председателстваното от мене правителство.“
На 18 януари прочита пред депутатите предложение, подписано от депутатите от БКП д-р Иван Пашов и Власи Власовски, и от БЗНС — Николай Георгиев и Стоян Тончев, Народното събрание да възложи отново на Васил Коларов съставянето на правителство. Предложението е одобрено единодушно и на 19 януари, след като министър-председателя представя министрите, те са гласувани без възражения. Пет дни по-късно — на 23 януари 1950 г. — Коларов умира. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че причина за кончината му е „сърдечна слабост“, след като в началото на месеца той е прекарал инфаркт. На 1 февруари 1950 г. е открита втората редовна сесия на Народното събрание. Председателят на Президиума на събранието д-р Минчо Нейчев прави предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за министър-председател да бъде избран Вълко Червенков. Кандидатурата му е гласувана единодушно. На 16 април 1956 г. е открита петата извънредна сесия на Народното събрание. На следващия ден — 17 април — председателстващият заседанието д-р Георги Атанасов (подпредседател на Бюрото на Народното събрание) съобщава, че в Бюрото е постъпило писмо от Вълко Червенков, в което той моли да бъде освободен от поста председател на Министерския съвет. В писмото се посочва:
„Поради допуснати от мен неправилни методи на работа като председател на Министерския съвет, които нанесоха известни вреди на държавната работа, моля Народното събрание да ме освободи от длъжността председател на Министерския съвет на Народна република България.“
Предложението на Бюрото на НС за освобождаването на Червенков е прието единодушно от депутатите, след което от името на ЦК на БКП и Постоянното бюро на националния съвет на ОФ и на парламентарните групи на БКП и БЗНС народният представител Тодор Живков предлага за нов председател на Министерския съвет да бъде избран Антон Югов. Предложението му е одобрено единодушно, гласувани са и промени в правителството. На 19 ноември 1962 г. е открита втората редовна сесия на ІV Народно събрание, на която председателят на Президиума на НС Димитър Ганев прочита предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за освобождаването на Югов от поста му начело на правителство. В предложението са посочени следните мотиви за това:
„Парламентарните групи на БКП и БЗНС изразяват пълно съгласие с оценките и изводите на Осмия конгрес на БКП за дейността на Антон Югов като председател на Министерския съвет и намират, че той не оправда високото доверие на Народното събрание. Антон Югов като министър на вътрешните работи и заместник-председател на Министерският съвет има тежка вина за арестуването и репресирането на видни партийни и държавни дейци, които не са извършили никакво престъпление. Като председател на Министерския съвет Антон Югов със своето антипартийно поведение и бюрократични методи на работа е спъвал осъществяването на политиката на Партията след Априлския пленум за довеждане докрай борбата против култа към личността, за укрепване единството на Партията, за ускоряване икономическото развитие на страната, за реорганизирането на държавното и стопанско ръководство, за засилване на материалната заинтересованост в стопанската дейност и прочие. Той принизи ролята на Народното събрание, обезличаваше работата му, създаваше големи трудности за своевременното и правилно решаване на назрелите въпроси. Като председател на Министерския съвет Антон Югов не прояви инициатива да отчете цялостно пред Народното събрание дейността на Министерския съвет, въпреки съществуващото за това задължение по член 40 от Конституцията на Народна република България и правилника за вътрешния ред на Народното събрание. По изложените съображения парламентарните групи на БКП и БЗНС смятат, че Антон Югов трябва да бъде освободен като председател на Министерския съвет.“
Предложението е прието единодушно, след което Димитър Ганев прочита от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС предложение за избирането на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков за председател на Министерския съвет. Той е избран единодушно. На 27 ноември продължава работа втората редовна сесия на ІV Народно събрание, на която е одобрено новото правителство, а председателят му прочита неговата програма.
Тодор Живков изкарва два пълни мандата като министър-председател на НРБ (до 1971 г.), след което подава оставка, за да поеме поста председател на Държавния съвет. Неговото място е заето от Станко Тодоров, който също има два мандата като министър-председател (до 1981 г.), след което предава поста на Гриша Филипов, а самият той става председател на Народното събрание. Гриша Филипов е председател на Министерския съвет до 1986 г. (един мандат), след него Георги Атанасов е председател на Министерския съвет до 1990 г. Андрей Луканов е последният министър-председател на НРБ (1990 г.).
[редактиране] Хронология
Председатели на Министерския съвет на НРБ:
| Име | От | До | Мандат |
|---|---|---|---|
| Георги Димитров | 23 ноември 1946 | 11 декември 1947 | Първи |
| Георги Димитров | 11 декември 1947 | 2 юли 1949 | Втори |
| Васил Коларов | 20 юли 1949 | 20 януари 1950 | Първи |
| Васил Коларов | 20 януари 1950 | 23 януари 1950 | Втори |
| Вълко Червенков | 3 февруари 1950 | 16 януари 1954 | Първи |
| Вълко Червенков | 16 януари 1954 | 18 април 1956 | Втори |
| Антон Югов | 18 април 1956 | 15 януари 1958 | Първи |
| Антон Югов | 15 януари 1958 | 17 март 1962 | Втори |
| Антон Югов | 17 март 1962 | 27 ноември 1962 | Трети |
| Тодор Живков | 27 ноември 1962 | 12 март 1966 | Първи |
| Тодор Живков | 12 март 1966 | 9 юли 1971 | Втори |
| Станко Тодоров | 9 юли 1971 | 15 юни 1976 | Първи |
| Станко Тодоров | 7 юли 1976 | 18 юни 1981 | Втори |
| Гриша Филипов | 18 юни 1981 | 24 март 1986 | Първи |
| Георги Атанасов | 24 март 1986 | 19 юни 1986 | Първи |
| Георги Атанасов | 19 юни 1986 | 3 февруари 1990 | Втори |
| Андрей Луканов | 8 февруари 1990 | 22 септември 1990 | Първи |
| Андрей Луканов | 22 септември 1990 | 19 декември 1990 | Втори |
[редактиране] Народни съвети
Народните съвети са местни органи на държавната власт и народно самоуправление. Те са общински, районни (в София и Пловдив) и окръжни. Осъществяват държавната политика на своята територия. Избират се за срок от две години и половина. Състоят се от съветници, избирани на територията на окръга, района, общината. Дават отчет за дейността си пред избирателите най-малко един път в годината. В своята дейност се опират на инициативата и широкото участие на населението, работят в тясно взаимодействие с политически, професионални и други обществени организации. Изпълнително-разпоредителни органи на народните съвети са изпълнителните комитети, избирани от състава на народните съветници.
[редактиране] Държавни символи
В Глава XI, чл. 139 – 141 Живковската конституция определя държавните символи на Народна република България.
[редактиране] Герб
Гербът на Народна република България е кръгъл, в средата на небесносин фон е изобразен изправен лъв на зъбчато колело. Фонът е обграден от двете страни с житни класове, обвити по средата с национална трицветна лента; над лъва е изобразена червена петолъчна звезда, а отдолу, където се преплитат класовете, на червена лента са написани със златен цвят годините на основаването на българската държава (681) и победата на социалистическата революция в България (1944).
[редактиране] Държавен печат
На държавния печат на Народна република България е изобразен държавният герб, около него има надпис „Народна република България“, а в долната част — „държавен печат“.
[редактиране] Знаме
Знамето на Народна република България е трицветно — бяло, зелено и червено, поставени водоравно. На левия горен ъгъл на бялото поле е изобразен държавният герб.
[редактиране] Химн
„Шуми Марица“ се използва като национален химн до 1947 г. За последен път тя е изпълнена на 1 януари 1947 г. от съветския Ансамбъл на Червената армия „Александров“ по време на прием, даден от председателя на VI велико народно събрание Васил Коларов. След това на песента започва да се гледа като на „буржоазен остатък“, несъвместим с новата действителност.
В периода 1947 — 1950 г. като заместител на химна се изпълнява партийният марш „Републико наша, здравей!“, писан по текст на Крум Пенев и музика на Георги Димитров. Във връзка с модерната по онова време идея за създаването на голяма балканска федерация в периода 1947 — 1948 г. наред с тази песен се изпълнява и югославският химн „Хей, славяни“. През 1949 г. e обявен конкурс за „Химн на Народна република България“, който е утвърден на 1 януари 1951 г. Новият химн доста напомня на съветския и така и не успява да се наложи сред българският народ като национален химн.
След премахване на култа към личността към Сталин през 1950-те години и настъпилото леко охлаждане на отношенията със СССР на 8 септември 1964 г. Президиумът на Народното събрание с указ oбнародва новия химн на страната „Мила родино“. За първи път като национален химн песента „Мила родино“ е изпълнена на тържествата на 9 септември 1964 г. по повод 20-годишнината на социалистическата революция в България.
[редактиране] Административно деление
С приемането на първата конституция — Димитровската, на Народна република България през 1947 година областите се закриват и се въвежда двустепенно деление на околии и общини. Основавайки се на Конституцията през 1949 г. със специален закон се създава нова административно-териториална единица окръг.
В началото на 1959 година се предприема нова административна реформа и с указ на Президиума на Народното събрание се извършват основни промени — ликвидирани са окръзите и околиите. Вместо съществуващите до края на 1958 година 13 окръга и 117 околии се създават 30 нови единици, наречени също окръзи, като от тях 3 градски общини имат статут на окръзи — София, Пловдив и Варна. От 1964 година само Софийската голяма община остава със статут на окръг. Това административно деление на Народна република България се запазва и след приемането на Живковската конституция през 1971 година. Така НРБ е разделена на 28 окръга като столичният Окръг София се състои от 8 административно-териториални района, а от 1975 г. и Пловдивската градска община се подразделя на 4 административно-териториални района. През 1987 година, след Юлския пленум на ЦК на БКП, окръзите са премахнати и на тяхно място са образувани 8 области, като Столичната голяма община е със статут на област.
| Окръзи | Площ (км²) | Население (1975) | Населени места | Градове | Села | Махали, колиби | Общини | Градски | Селски |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Благоеврадски окръг | 6 464,3 | 323 600 | 281 | 10 | 262 | 9 | 52 | 10 | 42 |
| Бургаски окръг | 7 604,8 | 420 500 | 261 | 14 | 245 | 2 | 70 | 14 | 56 |
| Варненски окръг | 3 820,2 | 430 300 | 158 | 6 | 152 | — | 36 | 6 | 30 |
| Великотърновски окръг | 4 690,0 | 349 600 | 351 | 14 | 144 | 193 | 58 | 14 | 44 |
| Видински окръг | 3 110,0 | 178 500 | 140 | 7 | 127 | 6 | 37 | 7 | 30 |
| Врачански окръг | 4 186,3 | 312 300 | 130 | 10 | 119 | 1 | 66 | 10 | 56 |
| Габровски окръг | 2 068,0 | 175 900 | 345 | 5 | 79 | 261 | 43 | 5 | 38 |
| Кърджалийски окръг | 4 020,1 | 287 600 | 539 | 6 | 480 | 53 | 54 | 6 | 48 |
| Кюстендилски окръг | 3 002,2 | 198 900 | 179 | 6 | 172 | 1 | 36 | 6 | 30 |
| Ловешки окръг | 4 128,5 | 216 600 | 161 | 8 | 99 | 54 | 40 | 8 | 32 |
| Mихайловградски окръг | 3 584,6 | 235 800 | 129 | 7 | 120 | 2 | 50 | 7 | 43 |
| Пазарджишки окръг | 4 378,7 | 314 100 | 110 | 10 | 91 | 9 | 50 | 10 | 40 |
| Пернишки окръг | 2 354,9 | 174 500 | 169 | 6 | 162 | 1 | 31 | 6 | 25 |
| Плевенски окръг | 4 183,6 | 359 100 | 113 | 10 | 103 | — | 83 | 10 | 73 |
| Пловдивски окръг | 5 591,3 | 720 700 | 194 | 15 | 179 | — | 85 | 15 | 70 |
| Разградски окръг | 2 645,9 | 204 300 | 103 | 5 | 94 | 4 | 35 | 5 | 30 |
| Русенски окръг | 2 624,0 | 294 100 | 78 | 4 | 74 | — | 37 | 4 | 33 |
| Силистренски окръг | 2 876,2 | 176 700 | 117 | 4 | 113 | — | 43 | 4 | 39 |
| Сливенски окръг | 3 728,7 | 237 500 | 128 | 5 | 112 | 11 | 45 | 5 | 40 |
| Смолянски окръг | 3 517,7 | 163 100 | 273 | 9 | 130 | 134 | 42 | 9 | 33 |
| София (град) | 1 038,1 | 1 065 500 | 39 | 3 | 36 | — | 16 | 3 | 13 |
| Софийски окръг | 7 384,5 | 321 700 | 333 | 16 | 237 | 80 | 68 | 16 | 52 |
| Старозагорски окръг | 4 901,6 | 390 300 | 201 | 7 | 187 | 7 | 71 | 7 | 64 |
| Толбухински окръг | 4 688,9 | 249 700 | 213 | 6 | 207 | — | 48 | 6 | 42 |
| Tърговищки окръг | 2 753,7 | 178 600 | 202 | 4 | 170 | 28 | 48 | 4 | 44 |
| Хасковски окръг | 4 029,1 | 292 900 | 188 | 7 | 179 | 2 | 56 | 7 | 49 |
| Шуменски окръг | 3 272,0 | 253 900 | 149 | 7 | 141 | 1 | 46 | 7 | 39 |
| Ямболски окръг | 4 163,0 | 207 400 | 132 | 5 | 127 | — | 43 | 5 | 38 |
| Общо | 110 911,5 | 8 733 700 | 5 416 | 216 | 4 340 | 860 | 1 389 | 216 | 1 173 |
[редактиране] Икономика
[редактиране] Промишленост
След учредяването на НРБ, БКП взима решения за развитие на тежката промишленост, за сметка на леката. Стари предприятия са национализирани, а са построени много нови комбинати и заводи:
- Енергетика:
- АЕЦ Козлодуй
- АЕЦ "Белене" — неосъществен проект
- ТЕЦ "Марица-изток"
- ТЕЦ "Бобовдол"
- ПАВЕЦ „Чаира“
- Баташки водносилов път
- Силнотоков завод „Васил Коларов“ — София
- Черна металургия:
- Металургичен комбинат „Ленин“ — Перник
- Кремиковски металургичен комбинат „Леонид Брежнев“
- Цветна металургия:
- Оловно-цинков завод в Кърджали
- Металургичен комбинат между Пловдив и Асеновград
- Комбинат за производство на електролитна мед — Златица и Пирдоп
- Нефтохимическа промишленост:
- Машиностроителна промишленост:
- Завод „Балкан“ — Ловеч — инструменти за бита, автомобили, мотоциклети, велосипеди
- Завод за трамваи „Средец“ в София
- Завод за автобуси и тролейбуси „Чавдар“ в Ботевград
- Завод за товарни автомобили „Мадара“ в Шумен
- Електрокарен завод „Шести септември“ в София
- Електрокарен завод в Плевен
- Завод за металорежещи машини (ЗММ) в София
- Завод за хладилна техника — София
- Завод за асансьори — София
- Завод за полупроводникова техника — Ботевград
- Комбинат за микропроцесорна техника — Правец
- Производство на химически торове и соди:
- Азотно-торов завод в Стара Загора
- Азотно-торов завод в Димитровград
- Комбинат за производство на соди „Карл Маркс“ в Девня
- Други:
Голяма част от тях са икономически и екологически неефективни и днес носят големи щети на икономиката. Построени са и нови градове — Димитровград, Рудозем, Мадан. През 1965 г. страната произвежда 26 пъти повече електро- и топлоенергия в сравнение с 1939 г., 106 пъти се увеличава производството на черни метали, на цветни метали — 273 пъти, производството на машинната и машивнообработващата промишленост — 142 пъти.
[редактиране] Земеделие
БКП взима решение за уедряване и коопериране на земята, поземлената собственост е постепенно колективизирана, образувани са Трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС), а по-късно и Аграрно-промишлени комплекси (АПК). В първите години след колективизацията отделният селянин-кооператор получава като рента около 60% от съответната на бившите му владения продукция, докато към 1989 този процент е едва 0,4%. Отначало кооперирането наистина дава добри резултати, но след повторно уедряване на земята носи на страната големи загуби.
[редактиране] Транспорт
НРБ дава началото на строежа на много автомобилни и железопътни трасета. Построени са участъци от магистралите "Тракия", "Хемус", "Черно море", електрифицирани са доста жп-трасета (Подбалканската жп-линия). Реализират се много големи инфраструктурни проекти:
- бул. "Цариградско шосе" в София
- бул. "България" в София
- Централна гара София
- Аспаруховият мост във Варна
- Тунелът в Пловдив
[редактиране] Строителство
По времето на НРБ в България се извършва мащабно строителство. Освен редица предприятия, в България са построени нови жилищни комплекси, предимно изградени от блокове панелен тип, разпространени в страните от Източния блок:
- "Люлин" (в София)
- "Младост" (в София)
- "Дружба" (в София)
- "Надежда" (в София)
- "Овча Купел" (в София)
- „Обеля“ (в София)
- "Тракия" (в Пловдив)
- „Хр. Смирненски“ (в Пловдив)
- "Владислав Варненчик" (във Варна)
- "Аспарухово" (във Варна)
- "Меден Рудник" (в Бургас)
- „Дружба“ (в Русе)
- „Чародейка“ (в Русе)
- „Сторгозия“ (в Плевен)
- „Младост“ (в Ловеч)
- „Червен бряг“ (в Ловеч)
- „Тева“ (в Перник)
- "Три чучура" (в Стара Загора).
Построени са още:
- Националният дворец на културата, заедно с прилежащия му парк,
- Зала „Универсиада“,
- Днешните сгради на Президентството, Министерски съвет и бившия Партиен дом,
- Мавзолеят на Георги Димитров (разрушен на 21 август 1999 г.).
Държавните и партийни дейци изразходват обаче неправомерно много пари за построяване на свои вили и ловни резиденции в страната.
[редактиране] Население
След войната населението на България се покачва. В края на 80-те години се е очаквало да се роди 9-милионният българин. Това обаче така и не се случва. Към 4 декември 1985 г. в Народна република България живеят 8 948 649 души. От тях мъже — 4 433 302 души (49,5%), жени — 4 515 347 души (50,5%). Градското население в страната наброява 5 799 939 (64,8%) души, от които мъжете са 49,2%. Селското население наброява 3 148 710 (35,2%) души, от които мъжете са 49,8%. Тенденцията на покачване се запазва до 1990 г, след което броят на населението започва да се понижава. Последвалите години на промени в политическата система и демократизацията се отразяват на броя на населението и то навлиза в процес на демографски срив.
| Година | Население |
|---|---|
| 1946 | 7 029 349 |
| 1965 | 8 227 866 |
| 1985 | 8 948 649 |
| 1990 | 8 669 269 |
[редактиране] Култура
По времето на НРБ в България са направени големи усилия за популяризирането на културата. Големи заслуги за това има председателката на Комитета за култура и дъщеря на Тодор Живков, Людмила Живкова. Тя организира редица международни културни мероприятия в страната. Издава се голямо количество литература по въпросите на културата, построен е и Националният дворец на културата (НДК). В областта на литературата и изкуството обаче е въведена цензура, заради която по различни причини са спрени от издаване книги с различно съдържание (най-често мемоарни или стихосбирки), както и са забранени театрални постановки. Появяват се и т.нар. „дисиденти“ — емигранти по политически причини в чужбина. Сред преследваните творци са Георги Марков, Христо Радевски, Радой Ралин.
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Източници
- (1971) „Конституция на Народна република България“. София: Наука и изкуство.
- (1966) „Кратка история на България“. София: Наука и изкуство.
