Пирдоп
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: неутрализиране, форматиране, проверка на засегнати авторски права. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
Пирдо̀п е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град Златица. Градът е административен център на община Пирдоп.
| Пирдоп | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни * | |||
| Население: | 8 150 [1] | ||
| Надм. височина: | 696 m | ||
| Пощ. код: | 2070 | ||
| Тел. код: | 07181 | ||
| МПС код: | СО (Сф) | ||
| Администрация | |||
| Област: | Софийска | ||
| Община: - кмет |
Пирдоп Антоанета Илиева |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Съдържание |
[редактиране] География
Градът се намира на 80 km от София на Подбалканския път. Разположен е в югоизточния край на Златишко-пирдопската котловина, на около 2 км от полите на Стара планина и в подножието на Баира, една гънка от Средна гора (42° 42' с.ш., 24° 11' и.д.).
Теренът, на който е построен града, е със слаб наклон от североизток към югозапад и се прорязва от две реки:, Манджерин и Славци. Те се събират в югозападния край на града при площад Манджерин.
[редактиране] История
|
|
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: по-неутрален стил. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
Освобождението, донесено върху щиковете на русите-братушки под командването на генерал Дандевил и полковник Мандрикин, не е прието даром. Пирдоп дава двадесет и седем опълченци, някои от които като Димитър Савов участват в епичните боеве при Шипка.
Скоро след Освобождението градът запада. Няма я вече песента на стотиците чаркове, няма ги витите гайтани, красивите халища, пъстрите пирдопски черги, ситните везани кенета (копринена везба или пришивка за украса на дреха). Постепенно замират чукчетата на изкусните майстори на ковани медни съдове и златни накити. Един след друг затварят дюкяните си кацари, шивачи, кундурджии (обущари). Чаршията бавно замира. На мегдана все по-рядко се играят характерните пирдопски хора, заглъхват мелодичните песни на гайди и кавали. Населението се насочва към оскъдното земеделие, все по-често търси помощта на лихвари и започва да се пролетаризира.
Пирдопчани имат значителен принос в антифашистката борба. Революционният комитет под ръководството на комуниста Никола Ефтимов вдига през тревожните дни на 1923 г. комунисти и земеделци на крак и в редица села на околията бързо се установила работническо-селска власт. През 40-те години четиринадесет жители на Пирдоп стават партизани, като тринадесет скъпи от тях са убити: Нетко Ненов, Кирил Чепишев, Антон Ганчев, Андрей Андреев, Христо Генчев, Ефтим Николов, Сава Савов и др.
[редактиране] Произход на името
От 15 век името на града е Пруотобабинче, а днешното си име градът носи от 17 век. То е едно от загадъчните имена, каквито често се срещат из България. Това вероятно се дължи на древният им произход, може би от език на някой от многото народи, които са минавали, престоявали, заселвали и преселвали по нашите места.
За произхода и значението на името Пирдоп има легенди.
- На мястото на черквата имало вековен дъб, около който съседите колибари се събирали на курбан. При едно ядене били сложени много ястия (манджи) и от там рекичката била наречена Манджерин. На това угощение бил раздаден курбан и от парчетата, които се паднали на различните родове, те получили прякорите си: Пачиловци — от това, че им се паднала главата (пачата), Джонговци и Джунджуровци — от джунгир и джулан. При това угощение решили да се заселят при дъба. Първото селище се е образувало между двете реки и името му от Придъба станало Пирдоп.
- Цялата долина била обрасла с хубави гори и прорязана с много поточета, та била много удобна за пирове и лов. Тук се събирали много големци на лов и пирове през определено време от годината, което време наричали пирдопа, от което излязло името Пирдоп.
- В котловината имало владетел, който имал своя кула — на гръцки пирг. От тук той ходил с конницата си из Тракия и Мизия и донасял много плячка, което позволило на дружината да си направи около кулата хубав град, който нарекли Пиргополис — Кулен град и от там станало Пирдоп.
Много са легендите, които се мъчат да дадат обяснение за произхода на името, но и до сега нито една не се е наложила,като задоволително правдива. На около 6 км. северозападно от града са останали развалините на грандиозна базилика - Еленската. Недалеч от нея има следи от обширно антично селище, съществувало и по-късно. Предполага се, че това е изчезналият древно тракийски град Бурдана, споменат от византийския хронописец Прокопий. Може би жилищата на първите пирдопчани, обединени в античния град Бурдана, трябва да търсим около руините на Еленската базилика, в полите на Балкана.
Горната информация се базира по-скоро на местен фолклор, претърпял множество метаморфози, отколото на някаква историческа обосновка.
Допълнителна рeдакция от Centurion Пирдопски. Прокопий, виден историк от 6 век сл.н.е. всъщност не споменава град "Бурдана". Прави се грешна асоциация с град Бурдапа - старо тракийско средище, чието място отдавна е локализирано в Родопите. За името на античното селище на 6 км източно от Пирдоп, информация може да даде намерената преди няколко години каменна плоча с изображение на гладиатор, която не е ясно дали е публикувана. Връзката на днешния град с това селище обаче не трябва да се преекспонира. Не трябва да се забравя, че само на 500 метра от днешния град е имало друго голямо селище от 3 век сл.н.е., за съществуването на което свидетелстват много материални доказателства.След големите варварски нашествия през 4-ти и 5-ти век обаче, живота в тези антични селища окончателно прекъсва.През ранното средновековие има няколко поселения в полите на Балкана близо до закрилата на изградените от Юстиниян крепости, за които споменава Прокопий. Точно от този период е градчето около Еленската базилика,явно наследник на античното село намиращо се на 1 км. южно от църквата. Автора на тази редакция е запознат с монетния материал намерен при теренни проучвания на района. Най-късната монета е от император Ираклий,седми век сл.н.е. След това има един близо 300 годишен хиатус, след който живота е възстановен, но в много по-малки граници. Тогава на мястото на днешния град вече е съществувало селише в района около днешната църква, и инцидентните находки, намирани при строителни работи говорят, че живот на това място имало до времето, за което вече има писменни извори за града.Смята се, че населението от голямото селище, което съществувало през античността и средновековието до падането на района под османско владичество се е преместило(преселило)на територията на днешния град Пирдоп.
[редактиране] Религии
Населението е съставено от източно-православни хритияни.Има един действащ православен храм, "Свето Успение Богородично" и параклис "Свети Георги". На четри километра от градът се намират руйните на храма Свети Илия (базилика от трети) век.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
Основно предприятие е медодобивният завод Кумерио Мед АД
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Театри
[редактиране] Музеи
- Къща-музей Никола Пушкаров
- Градски музей Лукановата къща
[редактиране] Личности
- Родени в Пирдоп
- Веселин Андреев (?), поет
- Тодор Влайков (1865-1943), писател
- Иван Искров (р. 1967), икономист и политик
- Стефан Паприков (1858-1920), офицер и дипломат
- Никола Пушкаров (1874-?), почвовед
[редактиране] Други
Пирдоп е изходен пункт за хижите „Паскал“, „Момина поляна“, „Артьовица“, „Мали извор“ и др. На 5 км от града се намира Еленската базилика с останките на единствената по рода си у нас и на Балканския полуостров трикорабна укрепена [църква] от [6 век],която е била манастирска. За съжаление тя е в окаяно състояние и почти нищо не е останало.
[редактиране] Кухня
Кухнята е типична за района на Балкана.
