Златица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Златица е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град Пирдоп. Градът е административен център на община Златица.
| Златица | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни * | |||
| Население: | 5 390 [1] | ||
| Надм. височина: | 696 m | ||
| Пощ. код: | 2080 | ||
| Тел. код: | 0728 | ||
| МПС код: | СО (Сф) | ||
| Администрация | |||
| Област: | Софийска | ||
| Община: - кмет |
Златица Нонка Каменова |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Съдържание |
[редактиране] География
Златица се намира в планински район.
Златица се намира между планинските вериги на Стара планина и Средна гора, както и свързващите хребети на двете планини Гълъбец и Козница, в най-високото от Задбалканските полета - Златишко-Пирдопско поле или Златишко-Пирдопска котловина. Климатът е умерено континентален, с отделни влияния на студени северни (нахлуващи през Дунавската равнина и Златишкия проход) и топли субтропични (нахлуващи по поречието на р. Тополница) въдушни маси. На северо-запад е град Етрополе, на северо-изток град Тетевен, на юг - град Панагюрище, на изток - градовете - Пирдоп, Копривщица, Клисура, Сопот, Карлово. На запад са Елин Пелин и столицата. През град Етрополе е връзката със северна България - Ботевград, Правец, Мездра, Враца, Плевен. През Панагюрище за Пазарджик и Пловдив. През Златица преминава най-пряката връзка от София за морето. На железопътната линия, преминаваща през района, се намират двата най-големи жп-тунела в България - Козница (7 км) и Гълъбец (5 км). Скоро ще отворят новия път през Кашана за Етрополе, който чрез изградения тунел ще скъси чувствително разстоянието и времето за пътуване към северна България. През землището протичат няколко реки от басейна на река Тополница. Курудере е реката, протичаща през центъра на града, извираща под връх Свищи плаз. Санърдере е на изток от от центъра и се влива в Курудере малко преди главния път за Пирдоп. Балъмдере минава покрай бившата шивашка фабрика, дърводелския цех, "Пещерата", селскостопанския двор. На юг от града реките заедно образуват река Златишка, която след местността Бакаджик се смесва с Пирдопска река. Веднага след това те се вливат в река Тополница.
[редактиране] История
Не е известна точна дата на основаване, но намерените при разкопки оръдия на труда и други находки говорят, че селището е съществувало още през Античността. Известно е и римското му наименование: Ulpia Aurea. Латинското, както и българското наименование, произлиза от думата „злато“, тъй като северно от града, под старопланинския връх Свищи плаз, са съществували галерии, в които римляните са добивали ценния метал.
Селището очевидно е продължило съществуването си и през Средновековието, за което свидетелства известната Виргинска грамота на цар Константин Асен от 13 век. Благодарение на стратегическото си разположение и няколкото укрепени калета в Стара планина и Средна гора, Златица пада под турска власт едва 30–35 г. след падането на столицата Търново през 1393 г. Отново поради благоприятното си географско положение градът става седалище на Златишката кааза.
През 1872 г. в Златишкия метох Васил Левски основава един от многобройните си тайни революционни комитети.
След Освобождението, през 1880 г. по силата на нововъзприетото административно деление Софийската губерния става Софийско окръжие, а Златишкото окръжие — Златишка околия. Бурен митинг срещу Стамболовия режим през 1888 г. става причина околийското управление и всички околийски служби да бъдат преместени в съседния град Пирдоп. При избирането на София за столица на България, Златица е бил сред четирите града предложени за това, но информацията не е сигурна.
Името Улпия Ауреа е повече плод на съвременна мистификация, за съжаление няма сигурни исторически данни че трако-римското селище в района на днешния селскостопански техникум е носело това име. Категорично е доказано, че Марк Улпий Траян, император от 98 до 117 година сл.н.е. е давал името си само на значителни градски центрове, каквито са например Улпия Пауталия, днешния Кюстендил, или Улпия Сердика, днешна София. Поселението под сегашнишния град е унищожено в средата на 3-ти век, по времето на големите готски нашествия. Значението му не бива да се преувеличава. Селищата около Златица — Пирдоп, Антон, Челопеч и Чавдар са селища които са възникнали по протежението на античния път Сердика — Суб Радице — Августа Траяна но това също са само легенди.
[редактиране] Религии
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
Основно промишлено предприятие е завода за електрорафинирана мед Кумерио Мед. Мандра за млечни продукти - един от най-добрите производители в страната на кашкавал Балкан.
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Училища
Гимназията "Св.Паисий Хилендарскии " - от 15-ти Септември 2006 - средно училище, Аграрно-техническа професионална гимназия,
[редактиране] Самодейност
Един от най-добрите танцови състави в България е този в Златица. Негов ръководител е Събина Илиева.
[редактиране] Театри
Театрален и кино салон с 500 места
[редактиране] Читалище
Читалище "Христо Смирненски" (в комплекс с театралния салон) с над 200 000 тома литература.
[редактиране] Музеи, паметници
- Бояновата къща
- Часовникова кула
- Спасово кладенче и манастир
- Света Петка
- Метох
[редактиране] Черкви, манастири, сгради, местности
"Спасово кладенче", Метох "Златица", "Света Петка", Боянова къща, Златишки конак, Часовникова кула, Момина скала над Църквище, Калето, "Ат" бунар
[редактиране] Спорт
Града има традиции в Класическата борба, баскетбола. Известни спортисти от района са: Стоян Николов - световен шампион по борба класически стил. На западната стена на връх Свищи плаз има възходящи въздушни течения благоприятстващи за развитието на парапланеризма в района. Редовно се срещат почитателите на този спорт там. За туризъм - има добре маркирани пътеки към близките хижи - Свещи плаз, Паскал, Кашана, Кокалско, Мургана (Стара планина), както и на юг към - Кара тепе, Панагюрски колони. За риболовен туризъм - наблизо са национално известните Душански язовир и Жеков вир. В града има и баскетболен отбор: Мини баскетбол"Ст.Николов". Той напредва бързо. След усилени тренировки тази година на 30 и 31 май момичетата стигнаха до така наречените "зони". Там те премериха сили с два отбора от гр. Пловдив: "Марица" - Пловдив и "Академик" - Пловдив и един отбор от Варна- "Одесос". Отборите се оказаха с дългогодишни традиции в този спорт и за съжаление нашите останаха на последно място, но сега са по-решени от всякога да вземат І-място на местния турнир "Герго Попов"
[редактиране] Редовни събития
Събор — жители и гости на града — ежегодно, последната неделя на месец май. Пазар — всяка неделя на площад "Македония" и улица "Александър Стамболийски". От 2008 година на 29 март започва ежегодната сбирка на местните "рокери" от "Мотоклуб Средногорие" край Еленската базилика.
[редактиране] Личности
- Вълко Червенков, политически и държавен деец (1900–80)
- Рад Радев
- Велко Болчев
- Стоян Николов, борец, класически стил, световен шампион
- Цено Куртев (1877 - 1905), български революционер
- Цанчо Цанчев (1937-1999), български кинооператор, заснел над 20 игрални филма, сред които "Топло", "Васко да Гама от село Рупча", "Спомен за близначката", "Любовницата на Граминя", "Князът", носител на орден "Кирил и Методий" І-ва степен.
[редактиране] Кметове
- Ценко Цеков
- Чомпалов
- Дончо Балев
- Стефан Попов
- Атанас Петров
- Нонка Каменова
[редактиране] Литература
- Попов, Владимир. Град Златица. Принос към поселищно-стопанската география на Златишката котловина, София 1942, 36 с.
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
Бамбал на фурна, Гювеч
[редактиране] Транспорт от, до и през града
- Железопътен транспорт - 3-та подбалканска жп линия, свързваща София и Варна.
- Автобуси
- Маршрутни линии
- Таксиметрови услуги
- Товарни превози
