Водород

Водородът е химичен елемент, който е отбелязан със символа H, в периодичната система на елементите и е с пореден атомен номер 1. При стандартно налягане и температура е безцветен, неароматен, моновалентен, запалим, двуатомен (H₂) газ. Той е най-лекият химичен елемент в природата.

Водородът е най-често срещаният химичен елемент във Вселената, съставлява 73-75% от нея и 10-тият по разпространяемост на Земята. Той има голямо значение за сегашното състояние на Земята - участва в състава на много органични съединения.

В съотношение с кислорода 2:1 при облъчване със светлина реагира с взрив и се получава вода. Реагира с повечето елементи като дава хидриди. В промишлеността се използва за синтез на амоняк, за хидрогенизация на мазнини и масла, за синтез на метанол и др.

Има температура на самозапалване 773 К. Образува експлозивни смеси с въздуха при обемни отношения от 4% до 75%, а с кислорода от 4% до 94%.Относителна плътност спрямо въздуха 0,0694.

Открит е през 1766 г. от английския химик и физик Хенри Кавендиш, при опити с живак и киселина. Антоан Лавоазие дава името му, което от гръцки означава "раждащ вода".

Има три изотопа - протий (¹Н), деутерий (²Н) и тритий (³Н). Това е единственият елемент с отделни наименования на изотопите.

[редактиране] Изотопи

Основна статия: Изотопи на водорода
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Протия е най-разпространения изотоп на водорода и има един протон и един електрон. Уникален e с това че е единствения изотоп, който няма нито един неутрон в ядрото.

Водорода има три естествени изотопа - протий (¹Н), деутерий (²Н) и тритий (³Н). Други четири силно нестабилни изотопи (⁴H, ⁵H, ⁶H, ⁷H) са били синтезирани в лабораторни условия но не се срещат в естествено състояние в природата.

¹H е най-разпространеният изотоп н водорода 99.98%. Tози изотоп има един единствен протон и нито един неутрон в ядрото си и има описателното, но рядко използвано име протиий.

²H, е другия стабилен изотоп на водорода познат като деутерий. Ядрото му се състои се от един протон и един неутрон. Деутерия не е радиоактивен, но е токсичен. Вода чийто молекули съдържат деутерий вместо нормален водород се нарича тежка вода.Тежката вода се използва в ядрените реактори.

³H познат като тритий съдържа един протон и два неутрона в ядрото си. Той е радиоактивен и се рапада на Хелий-3 чрез бета разпад с период на полуразпад от 12.32 години. Малки количества тритий се срещат в естествено състояние породени от взаимодействието на космическите лъчи с атмосферните газове. Тритий се отделя още и при опити с ядрено оръжие. Използва се при термоядрените реакции, като индикатор в геохимията и при самозахранващи се светещи устройства.

Водорода е единствения елемент който има различни имена за изотопите си който се употребяват и днес (по време на ранните години от откриването на радиоактивноста и началото на нейното изучаване различни тежки изотопи са получавали имена, но тези имена вече не се използват).Символите D и T (вместо ²H и ³H) понякога се използват за деутерий и тритий, но съответния символ P се използва за означаване на елемента фосфор и затова не може да бъде използван за протий. Според Международния съюз за чиста и приложна химия могат да бъдат използвани означенията D и T ,както и 2H и 3H, въпреки че 2H и 3H са предпочитани.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „ Hydrogen “ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.