Берковски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Берковски е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.
| Берковски | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 105 [1] |
| Надм. височина: | 351 m |
| Пощ. код: | 7857 |
| Тел. код: | 060383 |
| МПС код: | Т (Т) |
| Администрация | |
| Област: | Търговище |
| Община: - кмет |
Попово д-р Людмил Веселинов (ФАГО, ГСНБ) |
| промяна на тази таблица | |
Съдържание |
[редактиране] География
Разположено е в равнинна местност в първите гънки на Предбалкана, на около 370 м надморска височина, на 18 км южно от град Попово и на 27 км западно от град Търговище. Околността му е хълмиста. Граничи със землищата на селата Славяново, Звезда, Долец, Разделци, Иванча и Баба Тонка. Асфалтови пътища го свързват с градовете Попово, Антоново и Омуртаг, а черни – със съседните села. Образувано е от следните махали: Горната махала, Долната махала, Средната махала и Болярската махала. Селото се намира край река Голяма река, на която е построен язовир Ястребино. На около 3 км от селото минава железопътната линия София-Варна.
[редактиране] Кратка историческа справка
За пръв път името на селото се среща в османо-турски данъчен регистър от 1524 год. като Ширмедлер. Тогава в селото живеели 10 християнски домакинства. По предание старото село се е намирало в друга местност – Аша екинлик, където доскоро имало следи от селището. До края на 17-ти век в селото винаги е имало и ограничено българско население. През 1874 год. в селото имало 59 само мохамедански домакинства. В селото са били настанени и черкези. Освобождението го заварва като чисто турско село.
В продължение на 2-3 год. след 1877-1878 год. старите жители – турци се изселили в Турция, като продали имотите си на видни търговци от Попово.
През есента на 1883 год. в селото дошла първата група заселници от Златарица, Еленско, Къпиново, Великотърновско и от Тревненските села и махали. Тук намерили обширни обработваеми земи, масово напускани от изселващите се турци. Те пренесли своите обичаи, наречие и архитектура, изграждайки изцяло българско, типично балканско село върху развалините на изоставеното турско. Пръв негов жител е дядо Иван Дюлмето. След него, узнавайки за прекрасната природа и възможност за земеделие, започва масовото преселване на цели родове от различни еленски села и махали. През 1894 год. от еленските и габровските села дошли нови 30 домакинства. Към 1886 год. в селото дошла трета група заселници от Западните покрайнини – от Кюстендилско и Босилеградско: селата Груинци, Горно Кобиле, Долно Кобиле, Извор, Лечевци, Трекляно и др.
През 1900 год. в селото се заселват много роми, изповядващи исляма.
През 1934 год. селото е преименувано от Шереметлер, на името на революционера Берковски, сподвижник и другар на Васил Левски.
През 1958 год. в селото са преселени 54 български турци от Крумовградско.
Първото българско училище, помещаващо се в частна къща отворило врати за своите ученици през 1886 год. Старият църковен храм „Свети Димитър“ е бил построен през 1890 год., но на 8-ми януари 1940 год. е унищожен от пожар. Построената през 1942 год. нова църква, съчетава по един уникален начин елементи от православното строителство с влияния от протестантското вътрешно оформление на храмовете. Лично цар Борис III дава пари като волно пожертвование за построяването ѝ. Иконите и стенописите ѝ са били от прочутата Тревненска школа.
Най-старите родове – преселници били: Бебревените, Болерчаните, Донкоолу, Еленчаните, Капинчаните, Мариновите, Петровите, Шопите и др.
Друг виден род на селото е т.нар. Еленски, по името на Иван Еленски, преселил се също от Елена. Изтъкнат род, оказал влияние за развитието на Берковски е Костадиновия (Костадиновци), преселил се от Габрово. Представителите на рода са били известни с доброто си образование и предприемчив дух. Този род е дал няколко кметове на селото, а редица негови представители са били с майсторски дипломи от Тревненската школа и са участвали в изграждането на емблематични сгради в градовете Варна, София и Русе (Дунав мост) и т.н. От този род са останали и едни от най-красивите къщи в Берковски, уникални паметници на тревненската строителна традиция, които представляват и доказателство за заможността на рода, който ги е строил. Представители на рода днес има из цяла Европа и Северна Америка.
Днес в селото живеят заедно българи и роми, а някои от старите къщи са закупени и възстановени от граждани на други населени места, радвайки се на спокойствието и чистата природа на селото.
Мястото на селото е много благоприятно за развитие на селски туризъм.
[редактиране] Религии
[редактиране] Обществени институции
- Кметско наместничество;
- Народно читалище „Иван Стоянов“;
- Църква;
[редактиране] Културни и природни забележителности
- В селото все още се намират много старинни къщи с интересна архитектура;
- Църковен храм „Свети Димитър“ от 1942 год.;
- В землището на селото има много неизследвани останки селищни могили, антични селища, могилни некрополи и др. Там в близкото минало са откривани римски и средновековни монети, части от средновековни амуниции, погребения и др.;
- Eкологична пътека по течението на река Голяма река (наричана „Буюк дере“), която минава през редица живописни местности около селото като горите "Чубан бунар" и "Коджа меше", както и по протежение на самата Голяма река;
- Горите около селото са любимо място за ловци, в които има дребен и едър дивеч: зайци, яребици, вълци, лисици, чакали и др.;
- Паметник с бюст на Иван Стоянов и барелеф на Станчо Василев в центъра на селото - загинали като партизани;
[редактиране] Редовни събития
- В селото редовно се провежда събор на Димитровден;
- Курбан за здраве на Свети Дух;
[редактиране] Личности
- Родно място на поета Иван Стоянов, от чието творчество са запазени само две стихотворения. Останалите са жертва на пожар през януари 1944 год.;
- Панайот Минев (род. 1943) - художник-живописец, живее в град Варна;
[редактиране] Литература
- Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
- Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
- Сборници „Попово в миналото“ (1-4).
