Събор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Събор произлиза от глагола събирам и може да означава събиране (събитие) - често като празник, или производното място за събиране.
Съдържание |
[редактиране] Събитие
Съборът на 10.05 и 11.05(също и сбор) е редовно събитие (обикновено ежегодно) в дадено населено място - обикновено село, на което жителите и произхождащите от селището се събират, като канят и гости (сборяни или съборджии), за да празнуват. Често това е денят на светеца-покровител на селището или друг ден с голямо значение в историята на мястото.
Обикновено на площада и главните улици пътуващи търговци разпъват сергии, а гостите си купуват дребни неща. Устройва се и панаир с множество увеселителни атракции, където децата се забавляват.
През 20 век съборите в градовете все по-често са наричани панаири, които обаче нямат голямо търговско значение, тъй като там не се сключват търговски сделки на едро.
Известен събор в България е Копривщенският - посветен на народните песни, танци и занаяти и провеждан през август на всеки 5 години с национално и широко международно участие. Първото му издание е през 1965-а, последното - през 2005 година.
[редактиране] Политика
Събор се използва понякога и като славянска дума за редовно (предвидено обикновено по устав) събрание на политическа или обществена организация. По-често обаче се употребяват синоними от чужд произход като конгрес и конференция.
[редактиране] Християнство
Събор в християнството може да се отнася до:
- църковен събор: Вселенски събор и Църковен събор (поместен)
- църковен празник (Събор на Пресвета Богородица, Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили (Архангеловден), Събор на св. архангел Гавриил, Събор на Дванадесетте апостола).
- главен храм на град или манастир в Русия (Успенски събор, Исаакиевски събор и др.)
