Звезда (Област Търговище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За другото българско село с име Звезда вижте Звезда (Област Бургас).

Звезда е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.

Звезда (Област Търговище)
43° 17' N, 26° 14' E (карта - карта - сат. снимка)
Данни ^*
Население:	207 ^[1]
Надм. височина:	254 m
Пощ. код:	7878
Тел. код:	?
МПС код:	Т (Т)
Администрация
Област:	Търговище
Община: - кмет	Попово д-р Людмил Веселинов (ФАГО, ГСНБ)

промяна на тази таблица

Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.

[редактиране] География

Намира се на около 10 км южно от град Попово, на 280 м надморска височина в полите на хълм, заобиколен от три страни от дъбови гори. Долината, в която то се намира е открита само от изток. Има постоянни водоизточници. До селото се стига по едно странично разклонение, намиращо се от дясната страна на пътя Попово – Омуртаг. Землището му граничи с тези на селата Светлен, Априлово, Долец, Берковски, Славяново с това на квартал Сеячи, който е част от град Попово. До град Попово, селата Светлен и Априлово има асфалтирани пътища, а до селата Берковски, Славяново и квартал Сеячи – черни.

Село Звезда е било образувано от следните пет махали: Горната (Балканджийската) махала, Долната махала, Циганската махала, Чаршията и Черкезката махала.

[редактиране] Кратка историческа справка

Според старо предание селото в далечното минало се намирало в местността Кулаклията, близо до мястото, където преминавал главният път от Русе до Цариград. Жителите му се принудили да го напуснат, поради това, че били постоянно обезпокоявани от хайдути, властта и кърджалии и се изместили в сегашната по-далечна и скрита местност. Пръв се преселил на новото място някой си Мехмед, около чиято къща започнало да се струпва новото село, което получило неговото име – Мехмеди.

Най-ранният официален документ, в който се споменава селото с името Ак Мехмеди датира от 16-ти век - 1524 год.

Преди Освобождението селото било населено с турскоезично население и в него имало само трима българи. Освободителната война заварва малкото селце с 12 турски, 20 черкезки и 6 цигански къщи. Черкезите живеели отделени в своя махала (Черкезката махала), а за известно време в селото е имало и няколко семейства татари.

По време на войната от 1877 год. жителите на селцето избягали към Шумен, а след нейния край се завърнали в селото, където останали до 1885 год. и се изселили в Анадола. През 1898 год. в селото имало 66 български и 58 турски къщи, а през 1900 год. от 659 жители на селото българите са били 591, а турците само 68.

Първите български заселници – балканджии дошли през 1884 год. от село Драгижево Великотърновско и село Кесарево, Горнооряховско. През 1887 год. в селото се заселили и българи от Източна (Одринска) Тракия – от Чорлу, Одринско, Хидерли, Узункьоприйско и от Чукур ченгел, Силиврийско. По време на Балканската война от Одринска Тракия дошла втора група заселници – бежанци от българските селца там. Последната група заселници – шопи дошла от Кюстендилския край – от селата и махалите Жеравино, Долно Тлъмино, Мирово, Лисец, Полска Скакавица, Раждавица и др.

През 1885 год. новите жители на селото си построили малък църковен храм (параклис) на името на свети Петър и свети Павел над едно аязмо, за което се легендите твърдели, че водата му е лековита и помага на слепите хора да прогледнат. Там започват да правят курбан за здраве на Костадиновден. Преди Освобождението подобен курбан, но на Петровден се правел в местността Кръста.

На 21 април 1923 год. селото било преименувано от Мехмеди на Звезда, защото гледано от съседното село Светлен имало подобна форма.

През 1936 год. звезденчани въздигат достолепен църковен храм „Успение на Пресвета Богородица”.

Свое училище новите заселниците отварят през 1885 год., което поради липса на достатъчно деца отдавна вече е закрито.

През 1956 год. до селото е построен микроязовир.

По-големите селски родове са били: балканджии – Бановци, Джигровци, Караколювци, от тракийците – Бълчовци, Деликостовите, Марковите, Мечкоолар, Пенчоолу, Стаматовци, а от шопите – Дядо Иванчовите, Дядо Никовите, Кирезлиите, Младеновите, Трънчаните и др.

Днес в селото живеят съвместно предимно възрастни българи, роми и турци с основен поминък земеделие и животновъдство.

[редактиране] Религии

[редактиране] Обществени институции

Кметско наместничество;
Народно читалище “Просвета”, основано първоначално през 1938 год.;
Църква;

[редактиране] Културни и природни забележителности

В землището на селото и до днес могат да се открият следи от древното ни минало: праисторическа селищна могила от халколита, надгробни могили от трако-римската епоха, антични селища и др.;
Църковен православен храм “Успение на Пресвета Богородица” от 1938 год.;
Малък параклис „Св. св. Константин и Елена“, посторен отново през 1986 год. върху основите на стария над лековития извор (аязмо);

[редактиране] Редовни събития

Събор на селото - провежда се всяка година на 28 август;
Курбан на празника на св. св. Константин и Елена, подготвящ се всяка година на 21 май при параклиса с лековитото аязмо;

[редактиране] Личности

[редактиране] Литература

Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
Сборници „Попово в миналото“ (1-4);